DVD
DVD е оптичен носител на информация с формата на диск, а също и стандарт за запис на данни върху оптичен диск. DVD е съкращение от Digital Versatile Disk (Цифров многоцелеви диск). Техническата спецификация на DVD-ROM диск и DVD устройство е готово окончателно през 1995 г. През следващата година излизат на пазара първите дискове и плейъри.
Съдържание |
Структура на диска [редактиране]
DVD представлява усъвършенстване и развитие на CD технологията (последната позволява съхранение на стандартно и най-разпространено 702 MB данни). Посредством новата технология на един диск с размерите на CD могат да се запишат данни от 4,7GB (DVD5) до 8,5 GB (DVD9), съответно при еднослоен и двуслоен, но едностранен диск. Съществуват и двустранни, еднослойни DVD - DVD10, които побират до 9,4 GB. По-рядко могат да се срещнат и двуслойни, двустранни DVD с обем 17 GB, т.нар. DVD18. DVD дискът се състои от две подложки с дебелина 0,6 mm, които залепени една за друга правят 1,2 mm, което е и дебелината на един CD диск. Всяка една от подложките на DVD диска може да носи един или два информационни слоя - оттам и разнообразието във физическата структура и обема на диска (DVD5, DVD9, DVD10, DVD18).
| Еднослоен диск | Двуслоен диск | |||
|---|---|---|---|---|
| размер | GB | GiB | GB | GiB |
| 12 cm, едностранен | 4.7 | 4.38 | 8.5 | 7.92 |
| 12 cm, двустранен | 9.4 | 8.75 | 17.1 | 15.93 |
| 8 cm, едностранен | 1.4 | 1.30 | 2.6 | 2.42 |
| 8 cm, двустранен | 2.8 | 2.61 | 5.2 | 4.84 |
Забележка: GB тук означава 109 (1 000 000 000) байта, GiB означава 230 (1 073 741 824) байта = 1024 мегабайта.
Прочети още: Двоична представка
Поради еднаквите размери на външен вид е много трудно да се различи DVD от CD диск. Основните разлики между двата формата са в дължината на вълната на записващия/четящия лазерен лъч, числовата апертура на обективa, както и в дължината и ширината на питовете (ямките), чрез които е кодирана информацията върху диска. Тези разлики позволяват четене и запис на по-къси питове, по-голяма гъстота на пътечките на един диск, а оттам — по-голяма плътност на записа и по-голям обем информация на един носител.
От друга страна DVD технологията използва различен, макар и подобен на CD начин за кодиране на данните. По-различен и по-надежден е и кодът за корекция на грешките при четене, така дискът се влияе по-слабо от надрасквания и други външни въздействия.
DVD — новата информационна технология [редактиране]
DVD стандартът е масово разпространен и достъпен. Използва се главно за разпространение на филми и мултимедия. За разлика от обикновения CD диск, DVD носителят е защитен с допълнителни средства срещу презапис и пиратско разпространение, като DVD Region Code, CSS (Content Scrambling System) и др. Поради бума на информационния обмен са създадени новите HD-DVD (High Definition DVD) и BD (Blu-ray Disc) технологии. Blu-ray Disc не успява да се наложи. [1] В момента масово се продават устройства както за четене на DVD дискове, DVD плейъри, така и за записване, както за компютри, така и за системи за домашно кино.
Според физическия формат DVD дисковете се делят на следните типове: DVD-ROM, DVD-R, DVD-RW, DVD-RAM, DVD+R, DVD+RW, като почти всички нови устройства на пазара могат да разчитат всеки един от горе изброените типове носители (повечето домашни DVD плейъри не могат да четат DVD-RAM). Според информацията, която съдържат, DVD дисковете се подразделят на DVD-Video, DVD-Audio или DVD-ROM (за данни).
DVD-Video [редактиране]
DVD-Video е логически формат за съхранение на аудио-видео информация върху DVD носител.
Този формат позволява върху един диск да се запишат до 8 писти цифров звук, което означава, че съпровождащото филма озвучаване може да бъде на осем различни езика, макар че в Европа са най-разпространени дискове с два или три (рядко четири) езика. DVD-Video форматът също позволява да бъдат съхранени субтитри на 32 езика, многоезични заглавия, автоматично разклоняване на материала на множество сюжетни линии или възрастови ограничения, както и менюта и най-различни интерактивни характеристики.
Регионално кодиране [редактиране]
В резултат на споразумения между компаниите производители и разпространители на филми е въведено регионално кодиране за DVD-Video формата. Регионалното кодиране е проектирано така, че филм пуснат в продажба на един пазар не може да се гледа в друг район, където филмът все още не е пуснат в търговската мрежа. Регионалните кодове се състоят само от един байт информация, който се чете от плейъра и се проверява дали дискът може да се възпроизведе в региона, където въпросният плейър се разпространява. Регионалните кодове са задължителни за производителя на диска. Съответните дискове трябва да се продават само в региона, за който са лицензирани. „Пиратските“ DVD най-често нямат регионален код, т.е те са с код ALL, което обаче не означава, че дискове с код ALL са пиратски.
DVD светът е разделен на 6 региона, като върху дисковете (обложката) задължително има стилизирано изображение на земното кълбо със съответното число. В някои случаи дискът е изработен така, че да може да се възпроизвежда в повече от един регион или във всички региони. Тогава върху диска (обложката) има изображение на земното кълбо с думата ALL (всички) региони.
Регионите са:
- САЩ, Канада
- Европа, Япония, ЮАР, Средният изток. В този регион влиза и България
- Югоизточна Азия, Източна Азия
- Австралия, Нова Зеландия, Океания, Централна Америка, Южна Америка, Карибите
- Държавите на бившия Съветски Съюз, Индия, Африка, Северна Корея, Монголия
- Китай
Регионалните кодове и крайният потребител [редактиране]
С все по-масовото навлизане в употреба на преносимите компютри (лаптопи) регионалното кодиране на филмите сериозно ограничава крайния потребител. Производителите на лаптопи и четящи устройства не се отказват от регионалното кодиране, с което преносимите компютри стават по-малко фукнционални по отношение на възможността на потребителя да гледа DVD филми. Постигнатото съгласие между компаниите производители и разпространители на филми и производителите на компютри силно ощетява правата на потребителите.
Източници [редактиране]
- ↑ Blu-ray just gives me the blues, статия от guardian.co.uk от 13 април 2011, Phelim O'Neill