Дьорд Пойа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дьорд Пойа
Pólya György
унгарски математик

Роден
Починал
ПогребанПало Алто, САЩ

Учил вБудапещенски университет
Виенски университет
Гьотингенски университет
Научна дейност
ОбластМатематика
Работил вСтанфордски университет
Дьорд Пойа в Общомедия

Дьорд Пойа (на унгарски: Pólya György[1]) e известен унгарски математик, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Будапеща, където през 1912 г. завършва университет. В периода 1914 - 1940 г. работи в Цюрих, Швейцария, а след това в различни американски университети.

В Цюрих през 1932 г. Проф. Пойа е мъжът по риза, без сако, на третия ред.

Той работи по широк кръг математически теми, сред които числови редици, теория на числата и комбинаторика, но основните му работи са в теорията на функциите на комплексни променливи, функционалния анализ, теория на вероятностите, математическата статистика и комбинаторния анализ.

В късните си трудове се изявява като вещ педагог и популяризатор на математиката, като полага значителни усилия да характеризира обобщените методи, по които хората решават математически задачи, и описва как да се преподават и изучават тези методи. На тази тема пише няколко книги.

В „Как се решава тази задача“ („How to Solve It. A new aspect of mathematical method“, 1946), Пойа дава общи евристични насоки за решаване на всевъзможни задачи, не само такива с математически характер. Книгата съдържа съвети как да се преподава математика за ученици.

В „Математиката и правдоподобните разсъждения. Том I: Индукция и аналогия в математиката“ („Mathematics and Plausible Reasoning. Volume I: Induction and Analogy in Mathematics“, 1954) Пойа обсъжда индуктивните разсъждения в математиката, т.е. мисленето по посока от частното към общото. В книгата е включена и глава за математическата индукция, но тази техника не е във фокуса на книгата. Във втората част на труда си „Математиката и правдоподобните разсъждения. Том II: Схеми на правдоподобни заключения“ („Mathematics and Plausible Reasoning Volume II: Patterns of Plausible Reasoning“, 1968) Пойа дискутира по-общите форми на индуктивната логика, които могат да се използват за груба оценка до каква степен дадена хипотеза (и в частност, математическа хипотеза) е правдоподобна.

През 1976 г. Американската математическа асоциация учредява приза „Джордж Пойа“ за блестящи разяснителни статии, публикувани в „College Mathematics Journal“.

Книги на Пойа на български[редактиране | редактиране на кода]

  • „Математическото откритие“, ДИ „Народна просвета“, София, 1968
  • „Математиката и правдоподобните разсъждения. Том I: Индукция и аналогия в математиката“, ДИ „Народна просвета“, София, 1970
  • „Как се решава тази задача“, ДИ „Народна просвета“, София, 1972
  • „Задачи и теореми по анализ. Том I“, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1973 (учебник)
  • „Задачи и теореми по анализ. Том II“, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1974 (учебник)
  • „Математиката и правдоподобните разсъждения. Том II: Схеми на правдоподобни заключения“, ДИ „Народна просвета“, София, 1976

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бородин, А. И. Выдающиеся математики. Радяньска Школа, Киев, 1987.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Унгарското произношение е Дьорд Поя. В САЩ възприетият начин на изписване на името е George Pólya, произнасяно Джордж Поя, в литературата е популярно и немското произношение Георг Поля. Правилното изписване на български е Дьорд Поя.