Дон
Вижте пояснителната страница за други значения на Дон.
| Дон | |
 Река Дон при село Калинински, Ростовска област |
|
| Дължина | 1870 км |
|---|---|
| Разположение | Русия, Украйна |
| Извира от | град Новомосковск, Тулска област, Русия |
| Образувана от | |
| Надм. в-на на извора | 180 м |
| Влива се в | Таганрогски залив, Азовско море |
| Водосборен басейн | 425 600 км2 |
| Среден отток | 935 м3/с |
 Водосборен басейн |
|
| Дон в Общомедия | |
Дон (при древните гърци Гиргис, Танаис, Тан на старогръцки: Τάναις, на латински: Tanais, в средновековието Голям Дон) е една от най-големите реки в Русия. Тя извира близо до Тула, на югоизток от Москва, и тече около 1870 км докато стигне Азовско море и се влее в него чрез естуар. В началото си реката тече на югоизток, към Воронеж, а след това на югозапад към устието си. Най-важният град, разположен на реката, е Ростов на Дон, а основният ѝ приток е река Донец. В най-източната си точка река Дон тече близо до Волга, а Волго-Донският канал (дължината му е около 105 км), който свързва двете реки, е важен воден път.
Произход на името [редактиране]
Името на реката има индоирански корен, от dānu-: на авестийски: dānu - река, древноиндийски: dānu - капки, роса, сълзлива течност.[1][2]
Руското наименование на реката произлиза от скитската дума „dānu“. Осетинският език, като наследник на аланският съдържа коренът на думата don (река, вода).
В Осетия, която е малка част от историческа Алания, днес повечето реки носят окончанието „дон“ - Ардон, Фиагдон, Урсдон, Кармадон. Сходни по наименование са също реките Днепър, Днестър, Донец (и вероятно Дунав), които имат скитска етимология,[3] тъй като те са в области, населявани от скитите.
Източници [редактиране]
- ↑ Дон // Етимологичен речник на руски език, Макс Фасмер
- ↑ Василий Абаев, Историко-етимологичен речник на осетинския език. Т. 1. М.—Л.: Изд-во АН СССР, 1958. С. 366—367.
- ↑ Алани - раздел Скитско-сарматски названия в съвременна Европа; за река Дунав, други известни етимологии, по-специално келтски (J.P. Mallory and D.Q. Adams. The Encyclopedia of Indo-European Culture. London: Fitzroy and Dearborn, 1997: 486).
