Аристотел

Аристотел (Ἀριστοτέλης) философ Копие на бюст от Силанион Роден: 384 пр.н.е. Стагира, Гърция Починал: 7 март 322 пр.н.е. Халкида, Гърция Философия Регион: древногръцки философ Епоха: античност Школа: Класическа гръцка философия Основни интереси: Етика, Метафизика, Математика

Аристотел (на старогръцки: Ἀριστοτέλης, на гръцки: Αριστοτέλης) е древногръцки философ, един от най-големите гении на Античността. Ученик на Платон и учител на Александър Македонски, Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. В науката той изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията той пише за естетика, етика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се още с образование, чуждоземни обичаи, литература и поезия. Съчиненията му са на практика енциклопедия на древногръцкото познание.

Биография

Аристотел е роден през 384 г. пр. н.е. в древногръцкия град Стагира на Халкидическия полуостров, откъдето идва прозвището му Стагирит. Баща му Никомах е личен лекар на цар Аминта III, баща на Филип II Македонски. Аристотел израства в македонския двор, а когато е на 15 години, баща му умира и той е поверен на грижите на своя роднина Проксен. През 367 година пр.н.е. отива в Атина и там става ученик в школата на Платон, където престоява 20 години, до смъртта на учителя си през 347 година пр.н.е.

След като напуска Атина, Аристотел отива, заедно с Ксенократ, при своя съученик Хермий, владетел-тиран на град Атарней в Мала Азия, където престоява три години от 347 до 345 пр.н.е. и основава първото си философско училище. През този период той пътува с Теофраст до остров Лесбос, където двамата изследват местната флора и фауна. В Атарней Аристотел се жени за Пития, осиновена дъщеря или племенница на Хермий, от която има дъщеря, също наречена Пития.

През 343 г. пр.н.е., след смъртта на Хермий, Аристотел напуска Атарней и по покана на Филип II става възпитател и учител на сина му, бъдещият Александър Велики, който тогава е на 13 години. В Македония той преподава не само на Александър, но и на други благородници, сред които и бъдещите царе Птолемей и Касандър. Аристотел окуражава бъдещите източни завоевания на Александър, а отношението му към света е силно етноцентрично. Той съветва ученика си да бъде „водач за гърците и деспот за варварите, да гледа на първите, като на приятели и роднини, а да се отнася към вторите, като към зверове или растения“.

През 335 година пр.н.е. Аристотел се връща в Атина, където основава своята Ликейска школа, където преподава в продължение на 12 години. По това време умира съпругата му и той живее с нейната бивша робиня Херпилис, от която има един син, Никомах. Според някои източници има връзка и с бъдещия филолог Палефат.

Смята се, че по време на своя престой в Атина Аристотел съставя повечето си съчинения. Запазените до днес са главно трактати, които първоначално не са предназначени за публикуване, а служат като помощно средство при преподаването. Най-значимите сред тях са „Физика“, „Метафизика“, „Никомахова етика“, „Политика“, „За душата“ и „Поетика“.

Освен че работи в почти всяка област на познанието по това време, Аристотел има значителен принос към повечето от тях. В природните науки той работи в областта на анатомията, астрономията, географията, геологията, ембриологията, зоологията, метеорологията и физиката. В областта на философията пише за държавно управление, естетика, етика, икономика, метафизика, психология, реторика и теология. Изучава също образованието, чуждестранните обичаи, литературата и поезията. Според някои изследователи той е последният човек в историята, който е знаел всичко, което е можело да се знае по неговото време.

В края на живота си Александър Македонски е обхванат от подозрения за заговор срещу себе си и отправя писмени заплахи към Аристотел. Философът публично изразява пренебрежението си към претенциите на Александър за божественост, а неговият родственик Калистен е екзекутиран за измяна. Според разпространена в Античността легенда, Аристотел има връзка с внезапната смърт на Александър, но за това няма надеждни доказателства.

След смъртта на Александър през 323 година пр.н.е., в Атина се засилват антимакедонските настроения и Аристотел става една от техните жертви. Той е обвинен, че не почита боговете и заминава за имението на майка си в Халкида. Заявява, че няма да позволи атиняните да прегрешат два пъти пред философията, намеквайки за смъртната присъда на Сократ. Година по-късно той умира от естествена смърт в Халкида.

Аристотел оставя завещание, в което иска да бъде погребан до съпругата си, а за главен изпълнител на волята си оставя своя ученик Антипатър. Школата му продължава съществуването си, като по негово желание старият му приятел и ученик Теофраст заема ръководното място.

Философия

Разделение на науките

Аристотел разделя човешкото знание на три вида - теоретично (обхваща това, което днес наричаме "наука"), техническо (обхваща занаятите и изкуствата) и практическо знание (обхваща сферата на морала и политиката). В съответствие с това разделение той говори и за три вида науки (epistemai) - теоретически, технически и практически. Целта на теоретическите науки е знанието заради самото знание. Целта на техническите науки е създаването на красиви и полезни предмети. Целта на практическите науки е постигането на доброто за индивида (сферата на морала) и за обществото (сферата на политиката).

Теоретическите науки са:

• Метафизиката
• Физиката
• Математиката
• Психологията

Техническите науки са:

• Реториката
• Поетиката
• всички останали изкуства и занаяти

Практическите науки са:

• Етиката
• Политиката

Логика

Аристотел е създателят на логиката. Логиката не попада в триделната класификация на науките. Тя е универсалният инструмент (organon), който гарантира истинното познание във всички науки и с който всички те си служат. В своето съчинение Първа аналитика той развива първата теория за формално-валидното умозаключение. По-нататък в традицията логическите му ръкописи са били обединени в т.нар. „Органон“, като редом с „Първа аналитика“ от особена важност за развитието на логиката са били „Категории“ (кратко съчинение, което е било схващано като Аристотеловото учение за понятието) и "За тълкуването" (кратко съчинение, което е било схващано като Аристотеловото учение за съждението).

Съчинения

Съчиненията на Аристотел могат да се разделят на няколко групи според областта на тематиката си.

Аристотел, бюст от Лизип, римско копие от оригинала

Органон (Логически съчинения)

• "Категории"
• "За тълкуването"
• "Първа Аналитика"
• "Втора Аналитика"
• "Топика"
• "Софистически опровержения"

Физика

• Физика (физически съчинения)
  • "Физика"
  • "За небето"
  • "За възникването и загиването"
  • "Метеорологика"
  • "За Космоса"

Аристотел, детайл от "Атинската школа" на Рафаело

• Психологика (психологически съчинения)
  • "За душата"
  • "За усещането и усещаното"
  • "За спомнянето и паметта"
  • "За съня"
  • "За гадаенето по сънища"
  • "За краткостта и продължителността на живота"
  • "За младост, старост, живот и смърт, и дишане"
  • "За дъха"

• Биологика (Биологически съчинения)
  • "История на животните"
  • "За частите на животните"
  • "За движенията на животните"
  • "За походката на животните"
  • "За раждането на животните"

„Аристотел пред бюста на Омир“, картина от Рембранд

Метафизика

• "Метафизика"

Етика и политика

• Етика (етически съчинения)
  • "Никомахова етика"
  • "Голяма етика"
  • "Евдемова етика"

• Политика (политически съчинения)
  • "Политика"
  • "Атинската полития"
  • "Икономика"

Реторика и поетика

• "Реторика"
• "Поетика"

Като фрагменти от загубени Аристотелови съчинения са останали части от диалозите "За философията", "Евдем", "Протрептикус", "За справедливостта" и "За доброто раждане". Към съчиненията на Аристотел спадат и следните, макар авторството на някои от тях да е спорно:

• "За цветовете"
• "Физиогномика"
• "За растенията"
• "Механика"
• "Проблеми"
• "За неделимите нишки" и др.

Бележки

Цитирана литература

• Green, Peter. Alexander of Macedon. Oxford, University of California Press, 1991.
• Haase, Wolfgang и др. Rise and decline of the Roman world: Principate, Part 2, Volume 36. 1992.
• Jones, W.T. The Classical Mind: A History of Western Philosophy. Harcourt Brace Jovanovich, 1980.
• McLeisch, Kenneth Cole. Aristotle: The Great Philosophers. Routledge, 1999. ISBN 0-415-92392-1.
• Neill, Alex и др. The Philosophy of Art: Readings Ancient and Modern. McGraw Hill, 1995.
• Russell, Bertrand. A History of Western Philosophy. Simon & Schuster, 1972.
• Smith, William George. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology. 1870.

Външни препратки

• Съчинения на Аристотел на гръцки език
• Съчинения на Аристотел в превод на английски език
• Съчинения на Аристотел в превод на испански език
• Съчинения на Аристотел в превод на латински език
• Съчинения на Аристотел в превод на немски език
• Съчинения на Аристотел в превод на руски език
• Съчинения на Аристотел в превод на френски език
• Етическите възгледи на Аристотел
• Аристотел. Една уникална личност

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.