Музика на романтизма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
История на европейската музика
Средновековна музика (476 – 1400)
Ренесанс (1400 – 1600)
Барок (1600 – 1760)
Класицизъм (1730 – 1820)
Романтизъм (1815 – 1910)
Авангард (1910 – 2000)
Съвременна музика (2000– до днес)

Ерата на музиката на романтизма се дефинира като период от европейската класическа музика, който протича в най-общи линии между ранните години на 19 век до първото десетилетие на 20 век, също както и музиката, писана в съответствие на нормите и стиловете на този период.

Периодът на романтизма се предхожда от този на класицизма и е последван от модерния период. На преден план се поставя песента, оперният жанр и се въвеждат разнообразни теми в инструменталната музика. Известни представители на този период са Франц Шуберт, Фредерик Шопен и Роберт Шуман.

Художествено направление в изкуството - изобразително, литература, музика и театър. Появило се в началото на XIX в. Една от причините да се появи е разочарованието на хората от резултатите от френската буржоазна революция. Идеята за свобода, равенство и братството не се реализират, което води от една страна до желание за борба, протест, бунтарство, а от друга до бягство от действителността. Затваряне във вътрешният свят на човека.

Романтизмът донася нови теми и образи в музиката: За самотата на човека, за странстването по света, за конфликта "човек - действителност"/ Решен като бягство сред природата, бягство във съня и фантазиите. Повишава се интереса към фолклора, към старинните митове, легенди, предания, приказната тематика и история. В музиката преобладават лиричните произведения, творбите придобиват характер на интимна изповед. За разлика от епохата на просвещението при романтизмът водещи са чувствата, а не разума.

Основен жанр става вокалната миниатюра - песен, балада и клавирната миниатюра.