Метафора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Метафора в реториката (от гръцкото μεταφορά - метафора, "пренасям", или в реториката - „трансфер на смисъла на дума в друга дума“) е стилистично средство, сравняващо привидно несвързани термини. Най-схематичното определение за метафора е свързване на далечни за обичайната логика понятия (изразени с думи) въз основа на новооткрито сходство между тях. Най-простата форма е „[първо съществително]->[второ съществително]“, например „Каменно сърце“.

В поезията този похват се използва за постигане на силен емоционален ефект с малко думи. Извън теорията на реториката на метафората се гледа като на по-силния речеви инструмент от аналогията, макар двата тропа да са близки. Ясното им разграничаване следва от факта, че заложеното в метафората твърдение сплита двете категории, докато при сравнението те остават ясно различни.

(Черти на един предмет се пренасят върху друг в основата на прилика свързваща прякото и преносно значение на думите.)

Примери[редактиране | edit source]

  • Прехвърляне на човешки черти върху животни или природни явления; свойства на един предмет да се приписват на друг въз основа на подобие или сходство между тях:
    • каменно сърце
    • бясна стихия
    • метафорични епитети:
    • златни ниви
    • горещо сърце
    • дървена глава
    • метафорични глаголи:
    • чупя рекорди
    • цепя тишината
    • вали кротко
    • грозна патка

Метафората ще бъде сполучлива, ако се съпоставят две реалности, които имат нещо обединяващо ги. Според Аристотел метафората е скрито сравнение, основано на принципа на аналогията. ”Метафората е средство за опознаване на непознатото, но не по пътя на адекватните понятия, а на приблизителните и приближаващите се образи, които обаче понякога могат да се окажат по-кратък и по-бърз път към познанието и познаването.“ (Паси 1995:144). Квинтилиан използва четиричленна класификация на метафората, която се определя от това, дали нейните съставки са живото и мъртвото, духовното и сетивното, одушевеното и неодушевеното :

– живо върху живо : буден поглед, цар на животните;

– живо върху мъртво : песента на колелетата, галещото слънце;

– мъртво върху живо : необуздан гняв, желязно сърце;

– мъртво върху мъртво : стена от куршуми, лунна пътека.

Други примери за метафора са: море от любов; полетя от радост; умря от страх.

Външни препратки[редактиране | edit source]