Хуан Карлос Фереро

Вижте пояснителната страница за други личности с името Хуан Карлос.

---

Хуан Карлос Фереро
Juan Carlos Ferrero
Информация
Държава	Испания
Роден	12 февруари 1980 г. Онтениенте, Испания
Живее в	Вийена, Испания
Височина / Тегло	182 cm / 72 kg
Прякор(и)	Mosquito (Комара)
Кариера
Професионална	1998
Оттеглил се	2012
Пари от наградни фондове	$ 13 992 895
Сингъл
Победи-загуби	479–262
Титли от Големия шлем	1
Титли от ATP	16
Други титли	8
Най-висока позиция	1 (08 септември 2003)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия	1/2 финал 2004
Ролан Гарос	Шампион 2003
Уимбълдън	1/4 финал 2007, 2009
ОП на САЩ	Финал 2003
Двойки
Победи-загуби	6–25
Най-висока позиция	198 (03 февруар 2003)
Отборно
Купа Дейвис	Испания (2000-2005) Шампион 2000, 2004, 2009
Информацията е актуална към 8 декември 2023
Хуан Карлос Фереро в Общомедия

Хамбург Мастърс 2007

Хамбург Мастърс 2007

Хуан Карлос Фереро Донат (на испански: Juan Carlos Ferrero Donat) е испански тенисист, роден на 12 февруари 1980 в Онтениенте, област Валенсия. Прекарал е осем седмици като номер едно в световната ранглиста. Има една титла от Ролан Гарос през 2003 г. През 2000 и 2004 г. печели Купа Дейвис с отбора на Испания, а през 2003 играе финал. През 2003 г. е избран за спорист на годината на Испания. Получава наградата на ATP за новак на годината през 1999 г. Въпреки че резултатите му говорят за това че Фереро е сред най-добрите играчи на клей, самият той се определя като еднакво добър на всякакви настилки и предпочита да играе на твърди кортове. Негов треньор е Антонио Мартинес.

Кариера

Хуан Карлос Фереро започва да тренира тенис когато е седемгодишен. Малко преди да стане професионалист през 1998 г. той стига до финала на Ролан Гарос за юноши, но губи от Фернандо Гонсалес.

1999 – 2000

През 1999 г. той печели първата си титла от турнир от висока категория – в Майорка. Това е едва петият такъв турнир, в който той участва.

През 2000 г. Фереро играе финал в Дубай и Барселона, а в дебюта си на Ролан Гарос изненадващо стига до полуфинал, където губи от бъдещия шампион Густаво Кюртен в пет сета, а по пътя си дотам отстранява играчи от ранга на Мариано Пуерта, Марк Филипусис и Алекс Кореча. Същата година помага на отбора на Испания да спечели Купа Дейвис, като във финалната среща срещу Австралия побеждава в мачовете си Лейтън Хюит и Пат Рафтър, а на четвъртфинала срещу Русия надделява над Марат Сафин и Евгени Кафелников. Стига до четвъртия кръг на Откритото първенство на САЩ, където губи от Сафин, а преди това в третия кръг отстранява Роджър Федерер. Дебютира на Откритото първенство на Австралия, където стига до трети кръг. На Олимпийските игри в Сидни играе на четвъртфинал.

2001 – 2003

През 2001 г. Фереро затвърждава статута си на един от най-добрите играчи на клей, като печели титлите в Ещорил, Барселона, Мастърса в Рим, отново играе на полуфинал на Ролан Гарос (губи от Кюртен) и стига до финала на Хамбург Мастърс. Освен това печели турнира в Дубай и играе финал в Гщаад. Фереро дебютира на Уимбълдън (турнир) Уимбълдън, където стига до третия кръг. След доброто си представяне през годината и съответно класиране в ранглистата, Хуан Карлос получава правото да участва на Мастърс Къп. В груповата фаза побеждава Кюртен и Горан Иванишевич и губи от Кафелников, а на полуфинала губи от Хюит. Завършва годината на пето място в ранглистата.

На Ролан Гарос през 2002 г., Фереро стига до първия си финал на турнир от Големия шлем. Въпреки че контузва десния си глезен на тренировка по време на турнира и играе на обезболяващи инжекции, за противниците му е трудно да спрат победния му ход и той отстранява последователно играчи като Гилермо Кория, Гастон Гаудио, Андре Агаси и Марат Сафин. На финала срещу Алберт Коста специалистите считат Фереро за фаворит, но той изненадващо губи в не особено оспорван четирисетов мач. През годината Фереро печели Мастърса в Монте Карло и турнира в Хонгконг и губи финала в Кицбюл. През ноември участва на Мастърс Къп и след победи над Агаси и Иржи Новак и загуба от Федерер в групата и победа над Карлос Моя на полуфинала, Фереро губи финалната среща от Лейтън Хюит. Хуан Карлос завършва годината четвърти в ранглистата и така става първият испанец след Серхи Бругера през 1993 и 1994 г., завършил два поредни сезона в топ 5 на света.

2003 е най-успешната година в кариерата на Фереро. Печели Ролан Гарос, побеждавайки последователно Мишел Кратоквил, Николас Масу, Тим Хенман, Феликс Мантиля, Фернандо Гонсалес, Алберт Коста и Мартин Веркерк. Играе финал на Откритото първенство на САЩ, където губи от Анди Родик, а преди това отстранява Тод Мартин, Хюит и Агаси. На Откритото първенство на Австралия стига до четвъртфинал, а на Уимбълдън - до четвърти кръг. Печели Мастърсите в Монте Карло и Мадрид и турнира във Валенсия и играе финали в Сидни и Банкок. Става първият играч след Иван Лендъл през 1980, който успява да спечели поне по 30 срещи на клей и твърда настилка (победи/загуби: 33-5 на клей и 30-12 на твърди кортове). Тези успехи го изкачват на първо място в световната ранглиста на 8 септември 2003. Завършва годината на трето място, изравнявайки рекорда на Алекс Кореча от 1998 г. за най-добро класиране на испанец в края на годината. С Испания играе финал за Купа Дейвис, но отборът му губи от Австралия.

2004 – 2007

През 2004 г. Фереро дълго време отсъства от кортовете и затова не успява да постигне особени успехи и за първи път от пет години завършва годината извън топ 30. Годината започва добре – полуфинал на Откритото първенство на Австралия (губи от Федерер) и финал в Ротердам през февруари (губи от Хюит). После обаче се разболява от варицела и пропуска всички турнири през месец март. След неубедително представяне на Мастърса в Монте Карло в края на април Фереро решава да си вземе още един месец за почивка и възстановяване. На 8 май той пада по време на тренировка и контузва ребрата си и дясната си китка. Така отива неподготвен да защитава титлата си от Ролан Гарос и отпада още във втория кръг от Игор Андреев. Участва на Олимпиадата в Атина, но отпада във втори кръг. От Монте Карло Мастърс до края на годината не успява да спечели два поредни мача, с изключение на Уимбълдън, където стига до третия кръг. В края на годината печели с отбора на Испания за втори път Купа Дейвис.

Фереро (вляво) срещу Федерер, Хамбург Мастърс 2007, трети кръг

През 2005 възвръща формата си. Играе финал в Барселона и Виена, полуфинал на Монте Карло Мастърс и в Пекин, четвъртфинал в Бостад и Умаг.

През 2006 г. Фереро играе финал на Синсинати Мастърс, полуфинал в Буенос Айрес и четвъртфинал в Барселона, Бостад и Хертогенбош.

През 2007 г. играе финал в бразилския град Салвадор и полуфинал в Акапулко и на Мастърса в Монте Карло.

Класиране в ранглистата в края на годината

Година	1999	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007
Сингъл	43	12	5	4	3	31	18	23	24
Двойки	-	-	772	205	843	1199	1438	680	-

Кариерна статистика

Титли на турнири от Голям шлем (1)

година	турнир	съперник	резултат
2003	Ролан Гарос	Мартин Веркерк	6–1, 6–3, 6–2

Финали на турнири от Голям шлем (2)

година	турнир	съперник	резултат
2002	Ролан Гарос	Алберт Коста	1–6, 0–6, 6–4, 3–6
2003	ОП САЩ	Анди Родик	3–6, 6–7(2–7), 3–6

Финали от Финалния турнир на Световния Тур на ATP (1)

година	място	финален турнир	съперник във финала	резултат
2002	Шанхай	Тенис Мастърс Къп	Лейтън Хюит	5–7, 5–7, 6–2, 6–2, 4–6

Титли от турнири от сериите Мастърс (4)

година	турнир	съперник във финала	резултат
2001	Италия Оупън	Густаво Куертен	3–6, 6–1, 2–6, 6–4, 6–2
2002	Монте Карло (1)	Карлос Моя	7–5, 6–3, 6–4
2003	Монте Карло (2)	Гилермо Кория	6–2, 6–2
2003	Мадрид Оупън	Николас Масу	6–3, 6–4, 6–3

Финали на турнири от сериите Мастърс (2)

година	турнир	съперник във финала	резултат
2001	Германия Оупън	Алберт Портас	6–4, 2–6, 6–0, 6–7(5–7), 5–7
2006	Синсинати Оупън	Анди Родик	3–6, 4–6

ATP финали (16 титли; 34 финала)

	П–З	Година	Турнир	Клас	Настилка	Опонент	Резултат
Победа	1–0	1999	Валенсия Оупън	Световни серии	Клей	Алекс Кореча	2–6, 7–5, 6–3
Загуба	1–1	2000	Дубай Чемпиъншипс	Международни	Твърда	Николас Кифер	5–7, 6–4, 3–6
Загуба	1–2	2000	Барселона Оупън	Межд. Голд	Клей	Марат Сафин	3–6, 3–6, 4–6
Победа	2–2	2001	Дубай Чемпиъншипс	Межд. Голд	Твърда	Марат Сафин	6–2, 3–1 отказва се
Победа	3–2	2001	Португалия Оупън	Международни	Клей	Феликс Мантиля	7–6(7–3), 4–6, 6–3
Победа	4–2	2001	Барселона Оупън	Межд. Голд	Клей	Карлос Моя	4–6, 7–5, 6–3, 3–6, 7–5
Победа	5–2	2001	Италия Оупън	Мастърс	Клей	Густаво Куертен	3–6, 6–1, 2–6, 6–4, 6–2
Загуба	5–3	2001	Германия Оупън	Мастърс	Клей	Алберт Портас	6–4, 2–6, 6–0, 6–7(5–7), 5–7
Загуба	5–4	2001	Суис Оупън	Международни	Клей	Иржи Новак	1–6, 7–6(7–5), 5–7
Победа	6–4	2002	Монте Карло Мастърс	Мастърс	Клей	Карлос Моя	7–5, 6–3, 6–4
Загуба	6–5	2002	Ролан Гарос	Голям шлем	Клей	Алберт Коста	1–6, 0–6, 6–4, 3–6
Загуба	6–6	2002	Австрия Оупън Кицбюел	Межд. Голд	Клей	Алекс Кореча	4–6, 1–6, 3–6
Победа	7–6	2002	Хонконг Оупън	Международни	Твърда	Карлос Моя	6–3, 1–6, 7–6(7–4)
Загуба	7–7	2002	Тенис Мастърс Къп (Шанхай)	ATP Финали	Твърда (з)	Лейтън Хюит	5–7, 5–7, 6–2, 6–2, 4–6
Загуба	7–8	2003	Сидни Интернешънъл	Международни	Твърда	Хиунг-Тайк Ли	6–4, 6–7(6–8), 6–7(4–7)
Победа	8–8	2003	Монте Карло Мастърс	Мастърс	Клей	Гилермо Кория	6–2, 6–2
Победа	9–8	2003	Валенсия Оупън	Международни	Клей	Кристоф Рохус	6–2, 6–4
Победа	10–8	2003	Ролан Гарос	Голям шлем	Клей	Мартин Веркерк	6–1, 6–3, 6–2
Загуба	10–9	2003	ОП САЩ	Голям шлем	Твърда	Анди Родик	3–6, 6–7(2–7), 3–6
Загуба	10–10	2003	Тайланд Оупън	Международни	Твърда (з)	Тейлър Дент	3–6, 6–7(5–7)
Победа	11–10	2003	Мадрид Оупън	Мастърс	Твърда (з)	Николас Масу	6–3, 6–4, 6–3
Загуба	11–11	2004	Ротердам Оупън	Межд. Голд	Твърда (з)	Лейтън Хюит	7–6(7–1), 5–7, 4–6
Загуба	11–12	2005	Барселона Оупън	Межд. Голд	Клей	Рафаел Надал	1–6, 6–7(4–7), 3–6
Загуба	11–13	2005	Виена Оупън	Межд. Голд	Твърда (з)	Иван Любичич	2–6, 4–6, 6–7(5–7)
Загуба	11–14	2006	Синсинати Оупън	Мастърс	Твърда	Анди Родик	4–6, 3–6
Загуба	11–15	2007	Брасил Оупън	Международни	Клей	Гилермо Каняс	6–7(4–7), 2–6
Загуба	11–16	2008	Окланд Оупън	Международни	Твърда	Филип Колшрайбер	6–7(4–7), 5–7
Победа	12–16	2009	Гран При Хасан Втори	250 серии	Клей	Флоран Сера	6–4, 7–5
Загуба	12–17	2009	Хърватия Оупън	250 серии	Клей	Николай Давиденко	3–6, 0–6
Победа	13–17	2010	Брасил Оупън	250 серии	Клей	Лукаш Кубот	6–1, 6–0
Победа	14–17	2010	Аржентина Оупън	250 серии	Клей	Давид Ферер	5–7, 6–4, 6–3
Загуба	14–18	2010	Мексико Оупън	500 серии	Клей	Давид Ферер	3–6, 6–3, 1–6
Победа	15–18	2010	Хърватия Оупън	250 серии	Клей	Потито Стараче	6–4, 6–4
Победа	16–18	2011	Щутгарт Оупън	250 серии	Клей	Пабло Андухар	6–4, 6–0

Титли и участия на финал общо

Титли на сингъл (19)

№ Дата Турнир Противник Резултат 1. 26.07.1998 Гандия, Испания F3 Горка Фрайле 6–2, 6–0 2. 06.09.1998 Сантандер, Испания F8 Емилио Виуда-Ернандес 6–1, 6–1 3. 07.02.1999 Картахена, Испания 2, 1-ва седмица Франсиско Фогес-Доменек 6–1, 6–3 4. 14.02.1999 Картахена, Испания 2, 2-ра седмица Герман Пуентес-Алканис 6–4, 6–1 5. 21.02.1999 Картахена, Испания 2, 3-та седмица Герман Пуентес-Алканис 7–6, 6–2 6. 08.02.1999 Картахена, Испания 2, 4-та седмица Серхи Дуран-Бернад 6–1, 6–4 7. 11.04.1999 Неапол, Италия Хуан-Алберт Вилока-Пиг 3–6, 7–6, 6–1 8. 13.06.1999 Маия, Португалия Мариано Хууд 6–3, 5–7, 6–3 9. 19.09.1999 Майорка, Испания Алекс Кореча 2–6, 7–5, 6–3 10. 02.03.2001 Дубай, ОАЕ Марат Сафин 6–2, 3–1 отказва се 11. 15.04.2001 Ещорил, Португалия Феликс Мантия 7–6(7–3), 4–6, 6–3 12. 29.04.2001 Барселона, Испания Карлос Моя 4–6, 7–5, 6–3, 3–6, 7–5 13. 13.05.2001 Рим, Италия Густаво Кюртен 3–6, 6–1, 2–6, 6–4, 6–2 14. 21.04.2002 Монте Карло, Монако Карлос Моя 7–5, 6–3, 6–4 15. 29.09.2002 Хонгконг, Китай Карлос Моя 6–3, 1–6, 7–6(7–4) 16. 20.04.2003 Монте Карло, Монако Гилермо Кория 6–2, 6–2 17. 04.05.2003 Валенсия, Испания Кристоф Рошю 6–2, 6–4 18. 08.07.2003 Ролан Гарос, Париж, Франция Мартин Веркерк 6–1, 6–3, 6–2 19. 19.10.2003 Мадрид, Испания Николас Масу 6–3, 6–4, 6–3

Легенда Голям шлем (1) Мастърс Къп (0) Серии Мастърс (4) АТП Тур (6) Чалънджър (2) Фючърс (2) Турнир от сателитна тенис верига (4)

Загубени финали на сингъл (18)

№	Дата	Турнир	Противник	Резултат
1.	19.04.1998	Рим, Италия F3	Мигел Пастура	4-6, 5-7
2.	10.05.1998	Кашкайш, Португалия 2, 1-ва седмица	Жоао Куня-Силва	6-7, 3-6
3.	06.07.1999	Простейов, Чехия	Ричард Фромберг	6-7, 7-5, 4-6
4.	18.07.1999	Грац, Австрия	Томас Зиб	6-7, 1-6
5.	13.02.2000	Дубай, ОАЕ	Николас Кифер	5-7, 6-4, 3-6
6.	30.04.2000	Барселона, Испания	Марат Сафин	3-6, 3-6, 4-6
7.	20.05.2001	Хамбург, Германия	Алберт Портас	6-4, 2-6, 6-0, 6-7(5–7), 5-7
8.	15.07.2001	Гщаад, Швейцария	Иржи Новак	1-6, 7-6(7–5), 5-7
9.	09.06.2000	Ролан Гарос, Париж, Франция	Алберт Коста	1-6, 0-6, 6-4, 3-6
10.	18.07.2002	Кицбюл, Австрия	Алекс Кореча	4-6, 1-6, 3-6
11.	11 януари 2003	Сидни, Австралия	Хюнг-Тайк Лий	6-4, 6-7(6–8), 6-7(4–7)
12.	07.09.2003	Открито първенство на САЩ, Ню Йорк, САЩ	Анди Родик	3-6, 6-7(2–7), 3-6
13.	28.09.2003	Банкок, Тайланд	Тейлър Дент	3-6, 6-7(5–7)
14.	22.02.2004	Ротердам, Холандия	Лейтън Хюит	7-6(7–1), 5-7, 4-6
15.	24.05.2005	Барселона, Испания	Рафаел Надал	1-6, 6-7(4–7), 3-6
16.	16.10.2005	Виена, Австрия	Иван Любичич	2-6, 4-6, 6-7(5–7)
17.	20.08.2006	Синсинати, Охайо, САЩ	Анди Родик	3-6, 4-6
18.	18.02.2007	Коста до Сауипе, Бразилия	Гилермо Каняс	6-7(4–7), 2-6

Загубени финали на двойки (2)

№	Дата	Турнир	Партньор	Противник	Резултат
1.	19.07.1998	Елче, Испания F2	Фелисиано Лопес	Серхи Дуран-Бернад Хавиер Перес-Васкес	6 - 7, 3 - 6
2.	06.09.1998	Сантандер, Испания F8	Фелисиано Лопес	Даниел Палсон Роберт Самуелсон	3 - 6, 6 - 3, 2 - 6

Отборни титли (2)

№	Дата	Турнир	Съотборници	Противник	Резултат
1.	08-10.12.2000	Купа Дейвис, Барселона, Испания	Алекс Кореча, Алберт Коста Хуан-Мануел Балселс	Австралия	3 - 1
2.	03-05.12.2004	Купа Дейвис, Севиля, Испания	Карлос Моя, Рафаел Надал Томи Робредо	САЩ	3 - 2

Загубени отборни финали (1)

№	Дата	Турнир	Съотборници	Противник	Резултат
1.	08-10.12.2000	Купа Дейвис, Мелбърн, Австралия	Алекс Кореча, Карлос Моя Фелисиано Лопес	Австралия	1 - 3

Външни препратки

• Хуан Карлос Фереро Официален сайт Архив на оригинала от 2020-10-31 в Wayback Machine.
• Хуан Карлос Фереро в сайта на ATP
• Хуан Карлос Фереро в сайта на ITF
• Хуан Карлос Фереро в сайта на Davis cup
• Хуан Карлос Фереро в сайта на ESPN
• Хуан Карлос Фереро Фенсайт Архив на оригинала от 2007-07-02 в Wayback Machine.
• Хуан Карлос Фереро Фенсайт Архив на оригинала от 2019-01-14 в Wayback Machine.