Норвегия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Kongeriket Norge
Kongeriket Noreg
Кралство Норвегия
Знаме на Норвегия
Герб на Норвегия
(знаме) (герб)
Девиз: Alt for Norge (Всичко за Норвегия)
Местоположение на Норвегия
География и население
Площ 385 170 км²

суша - 361 243 км²

вода - 24 748 km²
(на 67-во място)
Столица Осло
59°56′ с.ш.
10°41′ и.д.
Най-голям град Осло (634 463 жители)
Официален език Норвежки(1)
Население (пребр., 2014) 5 109 056
(на 116-то място)
Гъстота на нас. 13,26 д./km²
Управление
Крал Харалд V
министър-председател Ерна Солтенберг
История
Независимост
 -призната
от Съюз с Швеция
7 юни, 1905
Икономика
БВП (ППС, 2006) 391,8 млрд. евро
(на 25-то място)
БВП на човек (ППС) 66 047 евро
ИЧР Повишение 0,955 (много висок)
(на 1-во място)
Валута Норвежка крона (NOK)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Интернет домейн .no(3)
Телефонен код 47
(1): Северносаамският език се използва в администрацията на 6 общини, а люлесами и финландски — в една.
(2): Включва Свалбард и Ян Майен.
(3): За Свалбард и Буве се използват съответно .sj и .bv.
Приемането на конституцията, картина от Оскар Вергеланд
Изглед от Лисефиорд

Кралство Норвегия е конституционна монархия в Северна Европа, която заема западната част от Скандинавския полуостров. Граничи с Швеция, Финландия и Русия. Площта ѝ е 385 991 км² [1], от които 361 243 км² суша и 24 748 км² водна площ.

Страната е най-северната в Европа и е известна с планините и фиордите си, както и с историята си като морска сила. [2]

Норвегия е много високо развита индустриална страна, с отворена, насочена към експорта икономика. Страната е една от най-богатите в света, оглавява класацията по индекс на човешко развитие на ООН, и е на водещите места в света по стандарт на живот, средна продължителност на живота и здравеопазване. [3]

Норвегия не е член на Европейския съюз (ЕС), но участва в общия пазар на ЕС като участваща страна в Европейската икономическа зона (EEA) и Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA). [3]

Официални езици са букмол и нюношк, а северносаамският е официален в шест общини. Националният празник е 17 май, денят на който през 1814 г. е приета норвежката конституция. [4]

Етимология[редактиране | edit source]

Името на страната идва от северногерманския език и означава „пътят на север“. Името на Норвегия от стария норвежки език е Nóregr, на Англо-саксонски — Norþ weg, а на средновековен латински — Northvegia. Сегашното име на Норвегия на норвежки е Norge. В стария норвежки тази дума означава „надълго по брега“ или „надълго по морето“.

Официалното име на норвежки е „Kongeriket Norge“. Други имена днес са: Norgga gonagasriika, Norjan kuningaskunta и др.

История[редактиране | edit source]

Археолозите откриват, че е имало хора в Норвегия още през 11 000 г.пр.Хр. Норвежките традиции били бавно изменени през IX и X век.

През IX в. Норвегия представлявала множество малки кралства. Смята се, че Харолд Красивата коса обединява малките кралства през 872 г. с битката при Хафърсфиорд. Той става първият крал на обединената Норвегия.

Викинговата епоха (VII-XI в.) е време на унификация и експанзия. Норвежците се установили на Исландия, Гренландия и части от Великобританските острови и Ирландия. Те създават Дъблин и създават търговията в обществата близо до Корк и Дъблин, които по-късно стават двата най-важни ирландски града.

През 1030 г. норвежците приемат християнството [5]. 1066 г. се счита за края на Викинговата епоха и началото на Ранното Средновековие в Норвегия.

През 1349, чумната епидемия убива между половината и две трети от населението на Норвегия, създаващо забавяне на развитието и в обществото и в икономиката. През това забавяне е вероятно династията на Красивата коса да е изчезнала през 1387 г. След няколко спора троновете на Норвегия, Дания и Швеция били в ръцете на кралица Маргарет I, когато страната навлиза в Калмарския съюз с Дания и Швеция. Въпреки че Швеция се отделя от съюза през 1523 г., Норвегия остава в съюза 434 години — до 1814 г. През националния романтизъм през IX в. (смятан за „400-годишната нощ“), цялата кралска, интелектуална и административна власт била в Копенхаген, Дания. Този и други фактори допринесли за отслабването на Норвегия в този период. Един от тези фактори е появата на протестантството през 1537 г. Архиепископът в Тронхейм е изгонен и приходите на църквата биват изпращани в Копенхаген. Норвегия губи повечето поклонници, които ходели при мощите на Св. Олаф, а с тях и по-голямата част от контакта си с културата и икономиката в останалата част от Европа. Губи и провинциите Бахуслен, Йемтланд и Хередален при войната между Дания-Норвегия и Швеция. Тези територии преминават в Швеция.

След атаката на Великобритания над Дания-Норвегия, страната навлиза в алианс с Наполеон и през 1814 г. се озовава на губещата страна в Наполеоновата война и в ужасяващо състояние от масовия глад през 1812. Датско-норвежкият крал Оуденбург е принуден да абдикира и да предаде короната на краля на Швеция, докато старите провинции на Норвегия Исландия и Гренландия останават под властта на Дания. Норвегия използва тази възможност и обявила независимост и създава конституция, основана върху американски и френски модели. Датският крал Кристиан Фредерик е избран за крал на 17 май 1814 г. Военните сили на Швеция обаче насилствено сключили договор с Норвегия, избирайки династията Бернадот като управляващи над страната. В замяна Норвегия запазва своята демократична конституция и независими институции.

През този период се наблюдава възход на норвежката култура по време на романтизма, защото норвежците търсели как да изразят своя забележителен национален характер и политика на езика, което довежда до множество опити да се определи оригиналния норвежки език. Тогава се обосновали и днешните му официални форми — букмол и ниноршк.

Норвегия обявява независимостта си през 1905 г., когато Шведско-норвежката уния е разделена. [2]

Кристиан Микаелсен, норвежки корабен магнат, става първият министър-председател на Норвегия през 1905 г. и изиграва важна роля в отделянето от Швеция. С референдум е избрана монархия като държавна форма на управление, спечелила срещу републиката.

През 1898 г. на всички мъже се дава правото на свободен глас, а след това през 1913 г — на всички жени. [6]

През Първата световна война Норвегия остава неутрална.

Между двете световни войни страната, както и останалите европейски страни, е поразена от масова безработица, която достига своя връх през 1933 г., когато всеки трети в работоспособна възраст е безработен.

Норвегия се опитва да остане неутрална и през Втората световна война, но е окупирана от немски сили от 9 април 1940 до 8 май 1945 г.

След Втората световна война Норвегия претърпява бърз икономически растеж и се превръща в една от най-богатите държави в света. След войната Работническата партия (социалдемократи) взема властта и управляват страната през по-голямата част от Студената война. Норвегия се присъединява към НАТО през 1949 година и става близка със САЩ.

По време на възстановяването след Втората световна война страната води политика, целяща пълна заетост. Тази политика е поддържана от всички правителства от тогава до днес. [7]

През 1970-те години край Норвегия се откриват големи залежи на нефт и природен газ, което довежда страната до бърз икономически подем. [3] Разработването на нефта и газа води до нива на безработицата, по-ниски от тези в други индустриални страни през 1970-те, но от 1980-те безработицата отново се увеличава, като достига най-високите си нива през 1987-1988 г. [7]

Норвежците ценят високо независимостта си. През 1972 г. страната отказва членство в Европейската общност, а през 1994 г. и членството в Европейския съюз, въпреки, че правителството препоръчва гласуване „за“ членството. [2]

През 1980-те процентът на работещите жени се увеличава и остава висок до днес. [7] През 1986 г. Норвегия изразява несъгласие със забраната за китоловство, издадена от Международната комисия по китоловство, и възобновява промишленото китоловство през 1993 г. [2]

През 2008 г., малко след Световната икономическа криза, безработицата в Норвегия е 3% — сред най-ниските в Европа.

География[редактиране | edit source]

изглед от Мандал, най-южният град в Норвегия
Планински пейзаж от Норвегия

Норвегия обхваща западната част от Скандинавския полуостров в Северна Европа. Назъбената брегова линия е една от най-дългите в света и е разчленена на множество фиорди и над 50 000 острова, се простира над 2 500 км. Норвегия има граница по суша дълга 2 542 км с Швеция (1619 км), Финландия (727 км) и Русия (196 км). [4] На запад и на юг Норвегия граничи с Норвежко море и Северно море. Баренцово море и Северният ледовит океан мият най-северните брегове на Норвегия. Страната има издължена форма по посока югозапад-североизток.

С площ от 385 155 кв. км (включително Ян Майен и Свалбард) Норвегия е съвсем малко по-голяма от Германия, но по-голямата част от страната е доминирана от планини с разнообразни форми, създадени от праисторически глетчери. Най-забележителни са фиордите — дълбоки прорязъци от вода, появила се след Ледниковата епоха. Най-големият от тях е Согнефиорд. В Норвегия също има и множество водопади и ледници.

На територията на Норвегия има глетчери. На по-голямата част от територията са разположени високи плата и планини, пресечени от плодородни долини. Има малки и отдалечени една от друга равнини. В северните части има арктическа тундра. [4]

По бреговата линия се намират и прочутите фиорди. Заради тяхната всеченост, общата дължина на бреговата линия на Норвегия е 25 148 км. Тази дължина включва континенталната брегова линия и големите фиорди. Ако се добавят малките фиорди и островите дължината става 58 133 км. [4]

Над 40% от територията на страната се намира северно от Северния полярен кръг. Кралство Норвегия също включва и арктичните островни територии на Свалбард, Ян Майен и Мечи остров, както и много на брой малки острови. Освен това остров Буве в Южноатлантическия океан е норвежка територия и страната има претенции за над 2 млн. кв.км. от Антарктида [8] — Земя Кралица Мод. Остров Петър I в Южния Тихи Океан са норвежки васали и не се смятат за част от кралството. Норвежкият суверенитет над Свалбард се основава на Свалбардския договор, но този договор не се отнася за Ян Майен.

Поради влиянието на течението Гълфстрийм, в Норвегия има по-високи температури и повече валежи от нормалните на тези ширини. Тук има четири добре осезаеми сезона с по-студена зима и прохладно лято. Най-северните части на страната имат субполярен климат, а Свалбард има полярен климат.

Има сезонни различия в продължителността на слънцегреенето. На места на север от Полярния пояс се случва слънцето въобще да не залязва. Поради това някои описват Норвегия като „Страната на среднощното слънце“. [9] През лятото на юг от Полярния пояс има 20 часа слънчева светлина в денонощието.

Най-ниската точка е Норвежко море (0 м надморска височина), а най-високата — връх Галдхупиген (2 469 м). В страната има един действащ вулкан — Бееренберг (2 227 м) на остров Ян Майен[4]

Държавно устройство и политика[редактиране | edit source]

Сградата на парламента в Осло

Норвегия е конституционна монархия с демократична парламентарна правителствена система. Конституционна, защото според конституцията властта на правителството произлиза от изпълнителната власт, дадена на краля. Демократична, защото според конституцията властта е в ръцете на народа, тъй като всички граждани могат да участват в парламента на страната, Стортингет, и в окръжните и общинските съвети. Парламентарна, защото правителството има изпълнителната власт, но не може да управлява без подкрепата на парламента, който има законодателната власт. [6]

Реалната политическа власт на краля е малка, но той изпълнява важна символична функция като държавен глава и официален представител на норвежкото общество и норвежката индустрия. Кралят е символ на националното единство. [6] Въпреки че конституцията от 1814 г. гарантира силна изпълнителна власт на краля, тя е упражнявана от Държавния съвет в името на краля (Кралския съвет). [6][10]

Крал на Норвегия е Харалд V, а министър-председател — Йенс Столтенберг от Работническата партия, управляваща в ляво-зелена коалиция от 2005 до 2009 г. и от 2009 г. [1][2][4]

Държавната власт е разпределена между парламента (законодателна власт), правителството (изпълнителна власт) и съда (съдебна власт). Властта е разпределена и географски на държавна, общинска и окръжна. [6]

Участието на хората в политиката става посредством гласуване и участие в организации. Средностатистическият норвежки гражданин участва в четири организации, а 70% от възрастните участват поне в една организация. Процентът на гласувалите обикновено е около 80%. Право на глас имат всички граждани на възраст от 18 или повече години. [6]

В последните десетилетия Норвегия си извоюва силна роля в международната политика. Страната е била посредник между Израел и Организацията за освобождение на Палестина и е главен посредник между правителството на Шри Ланка и Тамилските тигри между 2000 и 2009 г. [2]

Сред основните политически проблеми на страната са интеграцията на етнически малцинства, поддържането на социалната сигурност въпреки застаряващото население, и поддържането на икономическата конкурентноспособност. [4]

Крал[редактиране | edit source]

Крал на Норвегия от 17 януари 1991 г. е Харалд V[11]

Правителство[редактиране | edit source]

Правителството има изпълнителната власт. То предлага закони и държавен бюджет на парламента и прилага решенията посредством министерствата. Правителството бива избирано от парламента и е оглавявано от министър-председател. Формално кралят упълномощява парламентарно представената партия с най-голям брой депутати да състави правителство самостоятелно или в коалиция с други партии. Правителствените решения формално се взимат от Кралския съвет. Всички кралски декрети биват подписвани от краля и министър-председателя. [12]

Властта на министър-председателя е по-малка от тази на министър-председателите в повечето от Западния свят. Традиционно министър-председателят и министрите на външните работи и на финансите държат най-важните правителствени позиции. [12]

Парламент[редактиране | edit source]

Парламентът се състои от 169 депутати, представители на политически партии, които биват избирани за период от четири години на основата на пропорционална представеност, т.е. всеки окръг има определен брой представители, пропорционален на населението му. Парламентът има законодателна власт и определя държавния бюджет[10]

Държавният съвет или кабинет се състои от министър-председател и неговия съвет, които се назначават от краля. От 1884 г. парламентаризмът осигурява това, че кабинетът трябва да има подкрепата на парламента, така че назначаването от страна на краля е просто формалност. Парламентът контролира правителството. Всеки депутат има право да внесе вот на недоверие към правителството, а правителството може да поиска вот на доверие. Ако правителството е нарушило закон или конституцията парламентът може да стартира процедура по импийчмънт. Парламентът провежда и парламентарен контрол на правителството. [10]

Съдебна власт[редактиране | edit source]

Административно деление[редактиране | edit source]

Норвегия е разделена на 19 административни области, наречени фюлке (ед. ч. fylke, мн. ч. fylker), и на 434 градски общини (kommuner). Към Норвегия принадлежат и териториите Буве, Свалбард, Ян Майен[4]

Дипломатически мисии в България[редактиране | edit source]

  • Тове Скарстейн (от 7 ноември 2006) — настоящ посланик в България
  • Ролф Балцерсен (28 ноември 2001 - 7ноември 2006) — първият извънреден и пълномощен посланик на Кралство Норвегия в България със седалище в София

Население[редактиране | edit source]

Динамика на населението в Норвегия (1734-2012 г.)

Норвегия има население от 4 953 000 души през 2011 г. [1], което нараства с 0,327% годишно по данни от 2012 г [4]. По изчисления от 2007 г. 94,4% от населението са норвежци (вкл. 60 000 саами). 3,6% са европейци, а 2% — други. [4] Средната продължителност на живота през 2011 г. е 83 години за жените и 78 години за мъжете. Ръстът на населението е 0,329 през 2011 г. [1]

Етнически повечето норвежци са от северногермански (нордически) произход. Малки по численост фински малцинства живеят на север. Саамите, коренните жители на Норвегия, традиционно населяват северните части на Норвегия, Швеция, Финландия и Русия.

Възрастова структура[редактиране | edit source]

Данните са от 2011 г. [4]

  • до 14-годишни: 18%
  • 15 до 64-годишни: 66%
  • над 65-годишни: 16%

Религия[редактиране | edit source]

Официалната религия в Норвегия е лутеранството[1] По данни от 2004 г. 85,7% от населението принадлежи към Норвежката църква, 3,4% са други християни, 1,8% мюсулмани, 9,1% — други. [4]

На 7 март 1993 г. е създадена Българска православна община в Норвегия „Св. св. Кирил и Методий“, под юрисдикцията на Българската Патриаршия, Светия Синод със седалище в София[13]

Икономика[редактиране | edit source]

Норвегия има отворена, насочена към експорта икономика. Страната е една от най-богатите в света. [3] Икономиката на Норвегия е процъфтяваща сплав от благосъстоятелен капитализъм, където свободният пазар се съчетава с правителствена намеса. Правителството контролира ключови области, като например жизненоважния нефтен сектор (чрез широкомащабни държавни предприятия) и енергийния сектор. Държавното участие в икономиката продължава да намалява в следствие на процесите на дерегулация и приватизация. Земеделието и риболовът са в частни ръце, с изключение на около 10% от горите, използвани за лесовъдство, които са държавна собственост. [14]

Норвежката валута се нарича норвежка крона. Една крона се дели на 100 йоре. Брутният вътрешен продукт на Норвегия за 2011 г. е 391,8 млрд. евро (3 017 473 млрд. норвежки крони). БВП на човек от населението е 66 047 евро (510 544 норвежки крони). [1]

Култура[редактиране | edit source]

Изкуство[редактиране | edit source]

Изобразително изкуство[редактиране | edit source]

Норвежкият художник Едвард Мунк е пионер на експресионизма. [15]

Музика[редактиране | edit source]

Dimmu Borgir на сцената (2005г.)

Едвард Григ е световноизвестен композитор, който помага за изграждането на норвежката култура посредством усъвършенстване на норвежката народна музика. Музиката на Григ е неразделна част от националната идентичност на Норвегия. [16]

Музиканти и групи с влияние на международната музикална сцена са Рьоюксоп, Ословският филхармоничен оркестър, Ян Гарбарек, Арне Нордхейм, Мари Бойне, Лейф Уве Андснес, Нилс Петер Молвер, Ролф Валин, Turbonegro, Трюлс Мьорк, Буге Веселтуфт, Норвежкият камерен оркестър и Serena-Maneesh[17]

Норвегия е родина на световната музикална вълна наречена "норвежки блек метъл". Освен с бързи и насечени китари и барабани, това течение в метъла се свързва и с анти-християнски текстове и символика въпреки че не е задължително за всички групи. През 90-те норвежките медии обръщат голямо внимание на редица подпалвания на църкви, извършени от музиканти и фенове на този стил. Известни представители на стила са Burzum, Satyricon, Dimmu Borgir, Mayhem, Immortal, Gorgoroth и др. Повечето представители използват силен черно-бял сеничен грим, покриващ целите им лица. Почти всички от гореспоменатите групи са свирили поне по веднъж в България.

В Норвегия се провеждат над 200 музикални фестивала във всички жанрове и големини, включително такива с камерна и рок музика. [18]

Театър[редактиране | edit source]

Хенрик Ибсен (1828-1906) е един от най-великите представители на световната литература и баща на модерната драматургия. Пиесите му продължават да бъдат поставяни във всички части на света и са най-често поставяните след тези на Шекспир. [19]

Кухня[редактиране | edit source]

Норвежката кухня е известна с отличните си сурови продукти, най-вече риба. Най-типичните рибни и морски продукти в кухнята са сьомга и пъстърва, но треска, камбала, херинга и скариди също са популярни. Типични месни продукти са месо от северен елен, лос, елен и яребица. Сушеното месо под формата на шунка и наденица е популярна храна през лятото. Млечни специалитети са овче сирене, приготвено по специален начин - брун уст(brun ost), което е с кафеникав цвят. Типичен норвежки хлебен продукт е тънък, хрускав хляб кнеккебрйо (knekkebrød).. [20]

Кино[редактиране | edit source]

Норвегия, както Швеция и Дания, е известна с продукцията на висококачествени филми за деца и младежи. [21]

Първият филм, продуциран в Норвегия, е „Опасности на рибарския живот“ (Fiskerlivets farer) или „Драма в морето“ (Et drama paa havet), продуциран през 1906 или 1908 г. от Хюго Хермансен.

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Въоръжените сили (офиц. название Норвежки отбранителни сили, Forsvaret) на Норвегия наброяват около 30 000 души (вкл. цивилен персонал). Четирите рода войски са армия, Кралски военновъздушни сили, Кралски военноморски сили и отечествена гвардия. Страната е член на НАТО и на територията си има военни обекти, контролирани съвместно от страните-членки на организацията. Главния щаб на въоръжените сили на Норвегия се намира в град Ставангер.

Правителството на Йенс Столтенберг, преизбрано през 2009 г., изтегля норвежките войски от Ирак, но обещава да увеличи броят на норвежките войници в миротворски операции на ООН[2]

Наземно оборудване[редактиране | edit source]

Военновъздушни сили[редактиране | edit source]

Медии[редактиране | edit source]

Свободата на словото е гарантирана от конституцията. [2]

Schibsted group, издателят на Aftenposten и VG е един от най-големите медийни концерни в Скандинавия. Базираният в Норвегия доставчик на бърз интернет, телефония и сателитна телевизия Telenor е водещ в Северна Европа[2]

Аналоговата телевизия е заменена с цифрова, която предлага голямо разнообразие от канали посредством кабел и сателит. [2]

Норвежците са сред най-страстните читатели на вестници в света. Броят на изданията е голям спрямо малкото население. По-голямата част от пресата е частна собственост. [2]

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Norway.info — Норвегия — официален сайт
  • Norvegia.bg — Норвегия — официален сайт за България
  • kongehuset.no — официален сайт на кралската фамилия на Норвегия

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ((en))  Facts & Figures. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  2. а б в г д е ж з и к л ((en))  BBC News — Norway country profile. // Би Би Си. Посетен на 20 февруари 2012.
  3. а б в г ((en))  Economic Growth. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  4. а б в г д е ж з и к л м ((en))  CIA — The World Factbook. // Централно разузнавателно управление на САЩ. Посетен на 18 февруари 2012.
  5. ((en))  BBC News — Norway timeline. // Би Би Си. Посетен на 20 февруари 2012.
  6. а б в г д е ((en))  Form of Government. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  7. а б в ((en))  Labour Market. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  8. Fram Museum — Fram Museum. // Официален сайт на музея „Фрам“. Fram Museum. Посетен на 26 февруари 2012 г..
  9. Experience Midnight Sun in Norway: Land of the Midnight Sun — Norway official travel guide — visitnorway.com. // visitnorway.com. Министерство на търговията и индустрията на Норвегия. Посетен на 26 февруари 2012 г..
  10. а б в ((en))  The Storting. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  11. ((en))  The Monarchy. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  12. а б ((en))  The Government. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  13. Българска православна община в Норвегия "Св. св. Кирил и Методий", от сайта Pravoslavieto.com, посетен на 31 май 2012 г.
  14. ((en))  Mixed Economy. // Норвежко посолство в България. Посетен на 19 февруари 2012.
  15. ((en))  The Painter Edvard Munch. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  16. ((en))  The Composer Edvard Grieg. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  17. ((en))  Music in Norway. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  18. ((en))  Festivals. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  19. ((en))  The Playwright Henrik Ibsen. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  20. ((en))  Culinary Specialities. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  21. ((en))  Children and Film. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.