Дерсу Узала (филм)
| Дерсу Узала | |
| японски: 黒澤明, руски: Дерсу Узала | |
| Режисьори | Акира Куросава |
|---|---|
| Сценаристи | Акира Куросава, Юрий Нагибин, Владимир Арсениев |
| Базиран на | от Владимир Арсениев |
| В ролите | Максим Мунзук, Юрий Соломин, Светлана Данилченко |
| Разпространител | Мосфилм, „Ателие-41“ |
| Премиера | юли 1975 г. (Япония) |
| Времетраене | 141 минути, Русия – 144 минути |
| Страна | СССР (Русия), Япония |
| Език | руски |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
Дерсу Узала (на японски: 黒澤明, на руски: Дерсу Узала; на английски: Dersu Uzala) е филм на японския режисьор Акира Куросава от 1975 г. по едноименния роман на руския изследовател Владимир Арсениев.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
През 1902 г. руският изследовател капитан Владимир Арсениев прави топографски проучвания на тайгата в Усурийския край. Негов водач става нанайският ловец Дерсу Узала – мъдър и в същото време по детски наивен човек. Изправени пред суровия и тежък живот в тайгата, двамата се свързват в истинско приятелство.
Тъй като зрението на Дерсу Узала се влошава, а единственото средство за препитание за него е ловът, Арсениев му предлага да се премести да живее при него в града. Ловецът приема, но нито приятелството с капитана, нито внимателното отношение на семейството му могат да заменят волния живот в тундрата. Дерсу решава да се върне и Арсениев му подарява чудесна нова пушка. По-късно капитанът е извикан да разпознае трупа му – ловецът е убит, предполага се, заради пушката.
Актьори и персонажи[редактиране | редактиране на кода]
- Максим Мунзук – ловецът Дерсу Узала
- Юрий Соломин – капитан Владимир Арсениев
- Светлана Данилченко – Анна, съпруга на Арсениев
- Дмитрий Корчаков – Вова, син на Арсениев
- Суменкул Чокморов – Ян Бао
- Владимир Кремена – Тортигин
- Александър Пятков – Оленин
Екип[редактиране | редактиране на кода]
- Сценарий – Акира Куросава, Юрий Нагибин, Владимир Арсениев
- Режисьор – Акира Куросава
- Оператори – Юрий Гантман, Фьодор Добронравов, Асакадзу Накаи
- Композитор – Исак Шварц
- Художник – Юрий Ракша
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- 1975 г. – Златен медал и премия ФИПРЕСИ на IX Московски международен кинофестивал.
- 1976 г. – Награда „Оскар“ в категорията „Най-добър чуждоезичен филм“.
- 1977 г. – Награда „Давид на Донатело“ в категорията „Най-добър чуждестранен филм“, Италия.
- 1977 г. – Награда „Сребърна лента“ в категорията „Най-добър чуждестранен филм – най-добър чуждестранен режисьор“ на Италианския национален съюз на филмовите журналисти.
- 1978 г. – Награда в категорията „Най-добър чуждестранен филм“ на Френския съюз на филмовите критици.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- „ Дерсу Узала“ в
Internet Movie Database - ((ru)) „Дерсу Узала“ в кинопортала film.ru[неработеща препратка]
- Дерсу Узала инфо
| |||||||||||||||||||||||