Company of Heroes: Opposing Fronts

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Company of Heroes: Opposing Fronts
ПроизводителRelic Entertainment
ИздателTHQ
Издадена на24 септември 2007
28 септември, 2007
Жанрстратегия в реално време
Режим на играсингъл плейър/мултиплейър
ПлатформаWindows XP, Windows Vista
РейтингESRB: 17+
НосителDVD
Други частиCompany of Heroes
Уебсайтwww.companyofheroesgame.com

Company of Heroes: Opposing Fronts или просто Opposing Fronts е самостоятелно допълнение на стратегията в реално време Company of Heroes. Играта е обявена официално на 5 април 2007 г. Opposing Fronts е разработена от базираната в Канада Relic Entertainment и издадена от THQ. Пусната е в продажба в САЩ на 24 септември и на 28 септември в Европа.

Геймплей[редактиране | редактиране на кода]

Система за динамични ефекти на игровата среда[редактиране | редактиране на кода]

Разширението включва система за динамични ефекти на игровата среда, която се състои основно от ефекти свързани с атмосферното време и плавно преминаване от ден в нощ. В зависимост от това се чува песента на определени видове птици. Въпреки първоначалните сведения обявени от фирмата разработчик, тази система няма влияние върху тактическите аспекти на играта.[1]

Нови кампании[редактиране | редактиране на кода]

Opposing Fronts включва две нови кампании – от британска и германска гледна точка. Британската кампания е базирана на превземането на Кан. Включва девет мисии фокусирани върху атаката на английските и канадските части от бреговете „Голд“, „Джуно“ и „Суорд“ към града. Германската кампания е базирана на отблъскването на съюзническите сили по време на операция Маркет-Гардън. Включва осем мисии, при които елитна танкова бойна група разположена във Холандия се сблъсква с най-големия военновъздушен десант в историята.

Съвместимост[редактиране | редактиране на кода]

Потребителите закупили Company of Heroes могат да играят срещу потребители закупили само разширението Opposing Fronts. Първите могат да избират да играят с американците или британците срещу Вермахта или елитната танкова бойна група. Вторите могат да избират само между британците и германската танкова дивизия.

Противници[редактиране | редактиране на кода]

Британската 2-ра армия[редактиране | редактиране на кода]

Британците са новата съюзническа фракция в играта и основната им сила е изграждането на защитни съоръжения. Те включват окопи и противотанкови съоръжения. Всяко от тях е обвързано с максималния брой възможни за разгръщане войски. Това се прави с цел да не се претрупа картата със защитни съоръжения. Стандартните пехотни единици могат да заемат различна стойка (прави, приклекнали, легнали), което се отразява на скоростта им на придвижване и реакции. За подобряване на ефективността британците разчитат на офицери – капитан, лейтенант и командна версия на танк Кромуел. Базите им са подвижни, а цената за това е спиране на потока на ресурсите. Офицерските единици могат да достигат ветерански статус. С постигането му те получават допълнителни възможности и въздействат по-силно на заобикалящите ги войници.

Британците разполагат с три направления за развитие базирани на известни полкове. Те са:

  • Кралска артилерия: този тежък артилерийски полк позволява на играча да използва масиран артилерийски бараж, противоартилерийски обстрел, автоматичен артилерийски обстрел на противник в даден район, позволява разгръщането на мобилна артилерийска установка М7 Прийст и подсилени артилерийски снаряди (на английски: supercharge artillery shots).
  • Кралски командоси: в този случай играчът може да избере разгръщане посредством глайдери на командоси, експертни противопехотни единици, и/или леките танкове Тетрарх. Докато глайдерът не бъде унищожен той може да произвежда или възстановява единици. Други възможности включват проследяване движението на противника, прихващане съобщенията на Оста и използване на сигнални ракети. Този полк е базиран на парашутен полк, който участва по време на кампанията в Нормандия и операция Маркет-Гардън. Разработчиците от Relic погрешно наричат полка кралски командоси, които в действителност носят зелени барети. Единиците в играта използват червени такива, а те са част от униформата на кралските морски пехотинци.
  • Кралски инженери: този полк позволява на играча да използва три разновидности на танка Чърчил (МкIV, AVRE и Крокодил), подобрява окопите, мобилните щабни машини и позволява окопаване на танковете.

Германска елитна танкова бойна група[редактиране | редактиране на кода]

Елитната танкова бойна група е базирана на смесица от германски части участвали в операция Маркет-Гардън, включително 2-ри СС танков корпус и парашутисти на Луфтвафе (на немски: Fallschirmjager). Цялата кампания е фокусирана върху различни моменти от тази битка.

Германските сили разчитат на скорост и машини. Те не могат да изграждат статични защитни съоръжения, а използват полуверижни машини за задържане на райони и увеличаване притока на ресурси. Основната германска пехота, танковите гренадири, разполага с тежки оръжия като Панцершрек, щурмови винтовки StG44 и минохвъргачки. Те могат да ги използват от вътрешността на полуверижните машини, но тъй като те не разполагат със затворена горна част пехотата в тях е уязвима на противников огън.

Друга уникална възможност на германските части е възстановяването на унищожени машини и танкове с помощта на Бергетигер. Възстановена съюзническа машина се връща под съюзнически контрол, а не на възстановяващия я играч.

Трите направления за развитие на германските части са:

  • Опожарена земя: позволява на играчът да изгражда защитни съоръжения (блокиране на пътища, секторна артилерия). Възможно е напълно блокиране или миниране на стратегически точки и използване на самоходна артилерийска машина Hummel. Друга възможност е минирането на сгради.
  • Луфтвафе: позволява използването на мобилни противовъздушни установки Wirbelwind, самолети Henschel Hs 129 и парашутисти. Наземните части на Луфтвафе могат да изграждат Flakvierling установки (4х20 мм картечници разположени на един лафет), 88 мм оръдия и разполагане на бомби тип пеперуда (на английски: Butterfly Bomb).
  • Противотанкови части (на немски: Panzerjager): позволява на играча да използва унищожители на танкове Ягдпантер и Hetzer, и подобрява възможността на пехотата да открива и унищожава противникови танкове. Танковите гренадири получават достъп до противотанкови мини Tellermine, а отрядите са снабдени с два Панцершрек.

Германска кампания: Операция Маркет-Гардън[редактиране | редактиране на кода]

Волфхезе[редактиране | редактиране на кода]

Ученията на бойна група Лер във Волфхезе са прекъснати от съюзническите парашутисти спускащи се от небето. Германците използват всички налични войници и средства, за да отблъснат първата вълна на атаката. След успешното сражение командирът на бойната група генерал-майор Вос и братята Алдрих и Волфганг Бергер намират плановете на цялата операция в британски глайдер.

Остербек[редактиране | редактиране на кода]

Като част от фаза Маркет британската 1-ва военновъздушна дивизия прави опит да овладее мостовете на Рейн при Остербек и Арнем. Целта на бойна група Лер е да пресрещне британските парашутисти преди да достигнат Арнем, да унищожат моста при Остербек и да отблъснат всички нападения на съюзническите сили.

Магистрала към ада[редактиране | редактиране на кода]

От изключителна важност за съюзническата операция е настъплението на британския 30-и корпус по магистрала 69, която става известна като Магистрала към ада. Целта на това настъпление е подпамагане на спуснатите парашутисти. Бойна група Лер е прехвърлена край Валкенсваарт, като тяхната задача е да окупират града и да забавят настъплението на 30-и корпус.

Прочистване[редактиране | редактиране на кода]

След успешното забавяне на частите на британския 30-и корпус при Валкенсваарт и Бест, бойна група Лер е натоварена със задачата да унищожи всички останали в Холандия противникови сили. Първата задача е да се овладее Арнем и мостът там, главната цел на Съюзниците. Втората задача е връщане на контолът над Валкенсваарт. В последната мисия от кампанията целта е сломяване на съпротивата на последните парашутисти в Остербек. От двамата братя Алдрих умира в битката. Той се разполага в случайно избран отряд и ако този отряд бъде унищожен, войник съобщава за неговата смърт.

Епилогът на играта разкрива, че другият брат Волфганг живее във възстановеното семейно имение Берчер до смъртта си през 1989 г.

Британска кампания: Освобождението на Кан[редактиране | редактиране на кода]

Ден Д +1[редактиране | редактиране на кода]

Кампанията започва с 3-ти батальон момчетата на Будика напредват по пътя към град Аути. Те са атакувани от засада от елементи на германския 2-ри танков корпус. Командирите на батальона, майор Блекмор и капитан Кътинг нареждат отстъпление. След като унищожава атакувалата го част батальона бомбардира града и унищожава останалите германски войници.

Операция Епсом[редактиране | редактиране на кода]

След първоначалният неуспех британските части се прегрупират, за нов опит да превземат Кан. 3-ти батальон и кралският шотландски инженерен полк получават задачата да овладеят мостовете над Одон и да превземат хълм 112. Под прикритието на масиран артилерийски бараж хълмът е превзет и кралския шотландски полк заема позиции там със задачата да го укрепи.

Операция Уиндзор[редактиране | редактиране на кода]

Летището в Карпике е следващата цел на 3-ти батальон. Под прикритието на нощта кралските командоси се приземяват близо до летището, а в същото време кралските канадски стрелци атакуват с леки танкове и пехота, под прикритието на артилерийски обстрел от кралските шотландски инженери. Командосите унищожават германския щаб в района и атакуват германските защитни позиции край летището. В същото време се открива, че летището все още се ползва.

На следващата сутрин германците започват атака срещу канадските позиции, но са отблъснати. Съюзническите войски атакуват летището и го овладяват след като прочистват хангарите. Докато Кътинг изпраща съобщение на кралския шотландски полк, той и майор Блекмор разбират, че хълм 112 е атакуван.

Операция Юпитер[редактиране | редактиране на кода]

Германските части правят опит да си върнат хълм 112. През нощта те атакуват с тежки танкове и щурмови отряди в опит да разбият защитаващия го полк. С помощта на танкови части на 3-ти батальон шотландците успяват да запазят контолът си над хълма. По време на тази мисия капитан Кътинг е случайно разположен в един от отрядите. Ако той е унищожен един от войниците възкликва Cutting's down, get a medic!, докато друг отговаря "He's ****** sir!".

Операция Чарнуд[редактиране | редактиране на кода]

3-ти батальон заедно с рота C-Coy навлиза в града след като е бомбардиран предната нощ. Вместо унищожени германски части, те ги откриват силно окопани. 3-ти батальон атакуват и осигуряват част от Кан, очаквайки германците да отстъпят.

Изпратената разузнавателна част докладва, че германците все още са в града и навсякъде са поставени мини, снайперисти и картечници. Батальонът заедно с кралския шотландски полк атакуват, превземат Канската катедрала и три други важни точки.

Същата нощ 3-ти батальон се окопава и защитава срещу германската контраатака осъществена от тежки танкова и елитна пехота.

Операция Гудуд[редактиране | редактиране на кода]

След превземането на Кан 3-ти батальон е изпратен на юг. Те пристигат в Боургебус с рота B-Coy и след като унищожават батарея 88 мм оръдия, те унищожават остатъците на 2-ри СС танков корпус. 3-ти батальон са наградени с почивка, а 2-ри батальон продължават настъплението.

Кампанията завършва с кратък епизод в края на войната посветен на майор Блекморе, който умира през 1983 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]