Ингмар Бергман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ингмар Бергман
Ingmar Bergman 1957.jpg
шведски режисьор
Роден 14 юли 1918
Упсала, Швеция
Починал 30 юли 2007
Форьо, Швеция
Активни години 1944—2005
Оскари 9 номинации
Награди на БАФТА 1
Ингмар Бергман в Общомедия

Ингмар Бергман (на шведски: Ernst Ingmar Bergman Ernst Ingmar Bergman, [ˈɪŋmar ˈbærjman] Иньмар Берьман) е шведски театрален и филмов режисьор, сценарист и продуцент, определян като един от най-изтъкнатите автори в киното на всички времена.[1]

Ингмар Бергман режисира над 60 художествени и документални филма за киното и телевизията, повечето от тях по свой собствен сценарий. Той е режисьор и на повече от 170 театрални постановки. Сред актьорите, с които работи често, са Лив Улман, Биби Андершон, Макс фон Сюдов, Ерланд Юсефсон. Повечето му филми са заснети сред пейзажа на Швеция, а централни теми в тях са смъртта, болестта, измяната и лудостта.

Бергман е активен в продължение на повече от шест десетилетия. През 1976 г. кариерата му е сериозно застрашена в резултат на скалъпени криминални обвинения и разследвания за укриване на данъци. Разгневен, Бергман спира всички текущи проекти, затваря студии, и отива в самоналожено изгнание в Германия в продължение на осем години.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Ерик Бериман проповядва в църквата „Света Елеонора“ в Стокхолм около 1930 г.

Ингмар Бергман е роден на 14 юли 1918 година в Упсала в семейството на лутеранския свещеник Ерик Бериман, който по-късно става капелан на шведския крал, и медицинската сестра Карин Акерблом. Задено с по-големия си брат Даг и по-голямата си сестра Маргарета той израства в атмосфера на религиозни дискусии. Баща му е консервативен енорийски свещеник със стриктни принципи за възпитанието на децата, които често са наказвани за различни нарушения. По-късно Ингмар Бергман пише в своята автобиографична книга „Латерна магика“ („Laterna Magica“):

Докато татко проповядваше от амвона и паството се молеше, пееше или слушаше, аз посвещавах вниманието си на мистериозния свят на църквата с ниските арки, дебелите стени, миризмата на вечност, цветната слънчева светлина, потрепваща над странната растителност на средновековните картини и издялани фигури по тавана и стените. Там имаше от всичко, което нечие въображение може да пожелае - ангели, светци, дрякони, пророци, дяволи, хора.

Макар и израснал в набожно лутеранско семейство, по-късно Бергман твърди, че е изгубил своята вяра на осемгодишна възраст и успял да се примири с това, едва когато заснема филма „Зимна светлина“ („Nattvardsgästerna“, 1963).[2] Интересът му към театъра и киното възниква в ранна възраст - когато е деветгодишен, той се сдобива с латерна магика, примитивен проектор. Отделяйки му голяма част от времето си, той създава собствени декори, кукли и светлинни ефекти, с които прави сам куклени представления на пиеси на Аугуст Стриндберг, който оказва силно влияние върху цялостното му творчество.[3][4]

През 1934 година шестнадесетгодишният Бергман прекарва лятната ваканция при семейни приятели в Германия, където присъства на митинг на националсоциалистите, в който участва Адолф Хитлер.[5] По-късно в своята автобиография той си спомня окачения над леглото му портрет на Хитлер и пише, че в продължение на много години е привърженик на Хитлер, „радва се на успехите му и страда от неговите поражения“.[6] Малко по-късно той отслужва задължителната си военна служба в рамките на два петмесечни периода.

През 1937 година Ингмар Бергман постъпва в Стокхолмския университет, за да учи изкуство и литература. Той прекарва повечето си време в работа в студентския театър и се превръща поклонник на киното.[5] По това време любовна връзка довежда до разрив в отношенията с баща му, който продължава с години.

Първи опити в киното[редактиране | edit source]

Макар че не се дипломира, още през студентските си години Бергман пише няколко пиеси и една опера и работи като асистент режисьор в театър. През 1942 година той получава възможност да режисира постановка на една от своите пиеси, „Смъртта на Каспар“ („Kaspers död“). Тя е забелязана от представители на компанията Свенск Филминдустри, които го наемат като сценарист.

През 1943 година Бергман се жени за хореографката Елсе Фишер.

Международен успех[редактиране | edit source]

60-те години[редактиране | edit source]

70-те години[редактиране | edit source]

Последни години[редактиране | edit source]

Починал на 30 юли 2007 г. в дома си на о-в Форьо, Швеция.

Филмография[редактиране | edit source]

Година Българско заглавие Оригинално заглавие Участва като Бележки
Режисьор Сценарист
1944 Hets Да Режисиран от Алф Шьобери
1946 Kris Да Да Базиран на пиесата Moderhjertet на Лек Фишър
Det regnar på vår kärlek Да Да Базиран на пиесата Bra mennesker на Оскар Братен
1947 Kvinna utan ansikte Да Режисиран от Густаф Моландер
Skepp till Indialand Да Да Базиран на пиесата Skepp till Indialand на Мартин Содерелм
1948 Musik i mörker Да Сценарист — Дагмар Едквист, базиран на пиесата и
Hamnstad Да Да Базиран на разказа "Guldet och murarna" на Оле Лансберг
Eva Да Режисиран от Густаф Моландер
1949 Fängelse Да Да
Törst Да Сценарист — Хърбърт Гревенюс, базиран на колекцията от разкази Törst на Биргит Тенгрот
1950 Till glädje Да Да
Sånt händer inte här Да Сценарист — Хърбърт Гревенюс, базиран на романа I løpet av tolv timer на Питър Валентин
Medan staden sover Да Режисиран от Ларс-Ерик Киелгрен, базиран на роман на Пер Андерс Фогелщрьом.
1951 Sommarlek Да Да Базиран на разказа "Mari" на Бергман
Frånskild Да Режисиран от Густаф Моландер
1952 Kvinnors väntan Да Да
1953 Лято с Моника Sommaren med Monika Да Да Базиран на романа Sommaren med Monika на Пер Андерс Фогелщрьом
Вечерта на комедиантите Gycklarnas afton Да Да
1954 En lektion i kärlek Да Да
1955 Kvinnodröm Да Да
Усмивки от една лятна нощ Sommarnattens leende Да Да
1956 Sista paret ut Да Режисиран от Алф Шьобери
1957 Седмият печат Det sjunde inseglet Да Да Базиран на пиесата Trämålning на Бергман
Поляната с дивите ягоди Smultronstället Да Да
1958 Близо до живота Nära livet Да Сценарист — Ула Исаксон, базиран на нейните разкази Det vänliga, värdiga и Det orubbliga
Лицето Ansiktet Да Да
1960 Изворът на девственицата Jungfrukällan Да Сценарист — Ула Исаксон, базиран на баладата Töres dotter i Wänge, Оскар за най-добър чуждоезичен филм
Окото на дявола Djävulens öga Да Да Базиран на радио-постановката Don Juan vender tilbage на Олуф Банг
1961 Като в огледало Såsom i en spegel Да Да Оскар за най-добър чуждоезичен филм
Lustgården Да Режисиран от Алф Киелин
1963 Зимна светлина Nattvardsgästerna Да Да
Мълчанието Tystnaden Да Да
1964 Да не говорим вече за всички тези жени För att inte tala om alla dessa kvinnor Да Да
1966 Персона Persona Да Да
1967 Stimulantia Да Да
1968 Часът на вълка Vargtimmen Да Да
Срамът Skammen Да Да
1969 Обредът Riten Да Да
Една страст En passion Да Да
1971 Beröringen Да Да
1972 Шепот и викове Viskningar och rop Да Да Оскар за операторско майсторство
1973 Сцени от един семеен живот Scener ur ett äktenskap Да Да
1975 Вълшебната флейта Trollflöjten Да Да Базиран на Вълшебната флейта от Волфганг Амадеус Моцарт и Емануел Шиканедер
1976 Ansikte mot ansikte Да Да
1977 Das Schlangenei Да Да
1978 Есенна соната Höstsonaten Да Да
1980 От живота на марионетките Aus dem Leben der Marionetten Да Да
1982 Фани и Александър Fanny och Alexander Да Да 4 награди Оскар, включително за най-добър чуждоезичен филм
1984 След репетицията Efter repetitionen Да Да Базиран на пиесата Efter repetitionen на Бергман
1986 De två saliga Да Сценарист — Ула Исаксон, базиран на романа и
1991 Den goda viljan Да Режисиран от Били Август
1992 Söndagsbarn Да Режисиран от Даниел Бергман
1996 Enskilda samtal Да Режисиран от Лив Улман, базиран на книгата Enskilda samtal на Бергман
1997 В присъствието на клоуна Larmar och gör sig till Да Да Базиран на пиесата Larmar och gör sig till на Бергман
2000 Trolösa Да Режисиран от Лив Улман
2003 Сарабанда Saraband Да Да

Актьор[редактиране | edit source]

Продуцент[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ingmar Bergman, Famed Director, Dies at 89. // New York Times, 30 юли 2007. Посетен на 2007-07-31.
  2. Kalin 2003, с. 193.
  3. Rothstein 2007.
  4. Rolandsson 2011.
  5. а б Vermilye 2002, с. 6.
  6. Bergman 2007.
Цитирани източници
  • ((en)) Bergman, Ingmar. The Magic Lantern. Chicago, University of Chicago Press, 2007. ISBN 978-0-226-04382-1.
  • ((en)) Kalin, Jesse. The films of Ingmar Bergman. Cambridge University Press, 2003. ISBN 9780521389778.
  • ((en)) Rolandsson, Ottiliana. Pure Artistry: Ingmar Bergman, the Face as Portal and the Performance of the Soul. ProQuest, UMI Dissertation Publishing, 2011. ISBN 978-1244732278.
  • ((en)) Rothstein, Mervyn. Ingmar Bergman, Master Filmmaker, Dies at 89. // nytimes.com. The New York Times, 2007. Посетен на 2012-08-15.
  • ((en)) Vermilye, Jerry. Ingmar Bergman: his life and films. McFarland, 2002. ISBN 9780786411603.

Външни препратки[редактиране | edit source]