Ку-треска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ку-треска (на английски Q fever) е природно-огнищно заболяване, което принадлежи към групата на зооантропонозите, т.е. засяга не само животни, но и хора. В научната литература то е известно още и със следните имена - Кланична треска, Куинсландска треска, Балкански грип, Query Fever и др. Нейният причинител е Coxiella burnetii. Той е изключително издръжлив и остава дълго време жизнеспособен във външна среда. Основният резервоар на заболяването при домашните животни са говедата, овцете и козите като причинителят се отделя, чрез млякото, фекалиите, урината и околоплодната течност при раждане. Клинически при животните заболяването се демонстрира с преждевременно раждане и аборт на плода и метрит с последвало безплодие при майката. При хората около 50% от болните показват клинична проява. Тя се демонстрира с треска продължаваща 1 - 2 седмици, главоболие, мускулни болки, повръщане, диария и др. Смъртните случаи при хората са рядкост - под 2%, а след преболедуване организма изгражда продължителен имунитет.

Исторически сведения за заболяването[редактиране | edit source]

Първите изследвания върху болестта са направени в Куинсланд, Австралия, през 1937 г. от Едуард Холбрук Дерик. Заболяването е описано като ендемични прояви при работници в кланици, млекопреработвателни предприятия и горски обети. То бива наречено от него с името - Ку-треска (Q-fever) - (от query – на английски въпрос и от Queensland - мястото където е изследвано). Непосредствено сред откриването ѝ в Австралия болестта бива диагностирана в САЩ. По-късно Ку-треската е установена и в други континенти:

В Европа Ку-треската е описана за първи път на Балканите и в Италия по време на Втората световна война като заболяване причинило сериозни затруднения в здравословното състояние на двете воюващи страни. Тогава е наречена и с другото си известно наименование - „Балкански грип“. След войната случаи на заболяване биват регистрирани последователно от почти всички европейски страни. Болестта е ендемична не само за Австралия, но и за голяма част от света.

В изучаването на заболяването първоначално е обърнато внимание на хода на протичането му при хората. На по-късен етап настъпва по-сериозно изучаване на болестта при домашните животни, поради факта, че те са източници на инфекция при хората. Установява се че над 80 вида домашни и диви бозайници и над 60 вида птици са носители на болестта. Установява се и преносителството от кърлежи.

Ку-треска в България[редактиране | edit source]

Първите случаи на заболели хора от Ку-треска в България са описани през 1949 г.[1] Заадълбочени епидемиологични проучвания обаче започват на по-късен етап във връзка с окрупняването на земеделската земя и добитъка в държавни ферми и селскостопански кооперативни единици. Концентрацията на домашни животни (най-вече крави и овце) благоприятства поддържането на C. burnetii в природата - предимно в кърлежи като резервоар на инфекцията. Процента на заразените кърлежи е 26% в Югозападна и 22% в Североизточна България.

След 1990 г. ситуацията със заболяването се променя драматично. Броят на кравите и овцете намалява за сметка на козите. Тези промени също оказват влияние и върху появата на сезонност на заболяването при хората в България. Постепенното увеличаване на случаите след 1990 г. се предполага, че се дължи на повишаването на броя на козите и превръщането им в един от основните резервоари на инфекцията.

Най-големият взрив до момента в България е регистриран към края на 1992 г. и началото на 1993 г. в Панагюрище. Заболяването започнало като грипна епидемия с повече от 2000 случаи на остри респираторни заболявания, кашлица и бронхопневмония. Повечето от пациентите не са били заети в селското стопанство или в преработката на животински продукти. Серологичното изследване на домашни животни показва, че 26% от козите и 28% от овцете са серопозитивни. Въпреки това, най-вероятно овцете не са били източник на заболяването. Най-голям брой хора са заболели от Ку-треска в периода април - юни, като в същия период козите заразили малките чрез млякото, а при някои от тях възникнали и спорадични аборти. Повторна вълна на Ку-треска в Панагюрище е наблюдавана през периода от април до юни 1995 г. Резултатите показват, че заболяването е с ендемичен характер за района на града и е с изразена сезонност (пролетна проява), а козите са основният източник на инфекцията за хората.

Подобна сезонност при появата на Ку-треската се наблюдава във всички региони на страната (районите на Ихтиман и Елин Пелин на запад, Стара Загора на юг, Благоевград в югозападна, Враца в северозападна и Варна в североизточна България).

Друга по-голяма епидемия на това заболяване в България е регистрирана през месец май 2004 г. в Ботевград и околните селища. Засегнати са повече от 200 души с клинични признаци на респираторен синдром. На серологично потвърденото заболяване при хората съответства значително нарастване на сероположителните за C. burnetii животни в същия район: кози – 63%, овце – 47% и говеда – 33%.

Статистически данни[редактиране | edit source]

Констатирани случаи на Ку-треска при селскостопанските животни в страните от ЕС за 2006 г..[2]
Страна Говеда Кози Свине Овце
Австрия 72 6 - 18
Белгия 4 0 - 0
Дания 59 - - -
Германия 998 17 0 96
Унгария 33 1 2 3
Италия 72 6 - 18
Полша 0 - - -
Португалия 0 4 - 1
Словакия 373 0 0 19

Забележка:

Знак „-“ в полето означава, че не са провеждани изследвания за съответния вид

Етиология[редактиране | edit source]

Приченител на болестта е дребен вътреклетъчен паразит Coxiella burnetii, който много често, макар и неправилно се нарича рикетсия. Въпреки близкото си родство с рикетсиите той е отделен от този род в самостоятелен наречен Coxiella като негов единствен представител. Той се локализира в цитоплазмата на ретикулоендотелните клетки. Притежава значителна устойчивост във външната среда както и от въздействието на високи температури. Така например пастьоризацията на млякото при 72°C за 20 секунди не я унищожава. Дезинфектанти като 5% формалин и 5% хлорна вар унищожават коксиелата, но основите не ѝ действат.

Епизоотология[редактиране | edit source]

При естествени условия боледуват най-вече говедата, овцете и козите, по-рядко коне, кучета, водоплаващи и кокошеви домашни птици. Много видове диви животни също боледуват.

Механизми на предаване[редактиране | edit source]

Бозаенето е начин за орално инфектиране

Начините на предаване на инфекцията са много и разностранни:

  • Аерогенно - Това е най-известният начин на предаване на причинителят на заболяването. Най-често става посредством капкова или прахова инфекция, а предавателния механизъм се активизира през студените месеци на годината. Отделянето на причинителя от болните животни се извършва, чрез кашлицата по капков път или с плодните обвивки при раждане. Подът и постелята замърсени с тях по-късно изсъхват. С копитата си животните я разпрашават и се образуват фини прахови частици, които при вдишване попадат заедно с причинителя в здрав организъм. Промишленото отглеждане на животни в затворени, запрашени и пренаселени помещения създава благоприятни условия за аерогенното им заразяване.
  • Орално - Този начин на заразяване се извършва посредством консумиране на замърсена храна и при бозаене на мляко от инфектирани животни.
  • Транскутанно - Този начин на заразяване става посредством ухапване от кърлежи. При кръвосмученето на иксодовите кърлежи се отделя слюнка съдържаща причинителя на заболяването. Тя попада в гостоприемника и по този начин паразитиращото членестоного инокулира заразния агент.
  • Интраутеринно - Описани са случаи на преминаване на причинителя на заболяването през трансплацентарната бариера и да зарази плода.
  • Инфектиране при копулация - Възможно е предаване по полов път макар, че почти няма практическа значимост.
  • Конюнктивално - Възможно е предаване през конюнктивата макар, че и този начин почти няма практическа значимост.

Природна огнищност[редактиране | edit source]

Ixodes ricinus е един от най-честите преносители на Coxiella burnetii
  • Кърлежи – те са едни от главните резервоари на C. burneti в природата и имат важна роля в поддържането на огнищата при селскостопанските животни. Досега носителство на коксиелата е доказано в 62 вида кърлежи от семействата Ixodidae, Argasidate и Gamasidae. Сред най-честите преносители на C. burnetii, се посочват Rh. sanguineus, H. plumbeum, Rh. turanicum, I. ricinus, H. marginatum, H. punctata и др. За иксодовите кърлежи е установено пожизнено съхраняване на възбудителя.
  • Домашните животни (особено селскостопанските) са друг основен резервоар на инфекцията. Овцете и говедата са един от главните източници. Предаването на заразата може да се извърши хоризонтално от животно на животно и без посредничеството на кърлежи. Голямо значение за поддържане на огнищата имат носителството, при което през известни интервали от време и под влияние на определени фактори инфекцията се изостря и заразените животни започват да отделят инфекциозния агент. Затова тук особено опасен става периодът на раждането. Плацентата и околоплодните води са богати на коксиели. Допълнително под влияние на раждането инфекцията се активира и възбудителят се отделя с фекалиите, урината, млякото, със слюнката и носните секрети в голямо количество и продължително време.
  • Диви животни - резервоар на заразата са различни видове бозайници като зайци, лисици, язовци, лалугери и много видове птици. При тях заболяването протича предимно като скрита инфекция.

Сезонност[редактиране | edit source]

Излизането на паша благоприятства за разпространението на болестта

Поради факта, че тревопасните селскостопански животни и кърлежите са основния резервоар на инфекцията и сезонността на раждане и лактация при някой видове от една страна и активирането на кърлежите в определени месеци може да се приеме, че заболяването показва зимно-пролетно-лятна сезонност. Тя е в пряка зависимост с раждането на овцете и кравите и усилената лактация през този период. През някой месеци животните излизат на паша, при което се увеличава контактът им с инфектирани кърлежи. Снижаването на заболеваемостта през останалите месеци се предполага, че е свързано с намаляването на източниците на инфекция и на възприемчивите животни вследствие на преболедуване на известна част от тях.

Епидемиология[редактиране | edit source]

Пиенето на сурово мляко може да причини заразяване на хората

Заразяването на човека е в пряка връзка със заболеваемостта при животните. То е възможно да се извърши посредством ухапване от кърлеж, в помещенията за животни като прахова или капкова инфекция, при разраждане, доене, почистване, пиене на сурово мляко. Заразяване се извършва и при преработка на животински суровини - мляко и месо от болни животни, пух, пера, вълна и други, а също и при работа с тревни фуражи, в които са пребивавали гризачи носители на болестта. Заболяването при хората има спорадичен характер, но не са и рядкост и ендемичните взривове. Най-застрашени са ветеринарни работници, животновъди и работещите в кланици. Болестта е характерна за пролетно-летния сезон, когато домашните животни раждат.

Патогенеза[редактиране | edit source]

Причинителят прониква в организма през лигавиците на горните дихателни пътища, храносмилателната система или нараняване на кожата при ухапване от кърлежи. Локални възпаления на входната врата не се получават. Причинителят се локализира в органите богати с моноцито–макрофагиалната система - особено в белите дробове, млечната жлеза, тестисите, сърдечно-съдовата система, лимфните възли, черния дроб и далака. При бременни животни прониква в плацентата, родовите пътища и околоплодните течности.

Клинични признаци[редактиране | edit source]

Снимка A: A ренгенова снимка на гръдния кош на здрав човек. Снимка B: рентгенова снимка на заболял от Ку-треска пневмония.

Ку-треската има сравнително кратък инкубационен период — между 3 и 30 дни. Симптомите на болестта са нехарактерни и наподобяват на заболяване от грип - внезапна отпадналост, втрисане, висока температура.

При овце и кози[редактиране | edit source]

Телесната температура се повишава, признаци на треска и бронхопневмония. Появява се диария продължаваща до три дни. Апетитът намалява, млечната секреция също. Появяват се изтечения от очите придружени с конюнктивит. Нередки са и случаите на аборти.

При говеда[редактиране | edit source]

Демонстрира се с учестяване на дишането, повишаване на секрецията от носа и повишаване на телесната температура. Млекодобивът рязко намалява, възможно е преджевременно раждане или аборт с последващо продължително безплодие.

При коне[редактиране | edit source]

Повишаване на телесната температура, умърлушеност, апатия и намаляване на апетита.

При кучета и котки[редактиране | edit source]

Характерни са пневмония, кашлица, увеличаване на далака и ентерит. Котките не боледуват, а само могат да бъдат преносители.

При птици[редактиране | edit source]

Повишаване на телесната температура и намаляване на апетита, влошаване на общото състояние, намаляване на телесната масата и на яйцеснасянето.

При хората[редактиране | edit source]

Болестта започва внезапно с втрисане, повишаване на температурата, главоболие, болки в мускулите на тялото и най-вече на прасците. Появява се безсъние, но общото състояние остава сравнително запазено. За няколко дни температурата достига до 40°C като се запазва за около две седмици с известни периоди на спадане. Възможна е поява на диария. Основните признаци са от страна на дихателната система - ринит, зачервяване на гърлото, кашлица. На 3 - 4 ден от заболяването се появяват болки зад гръдната кост и бодежи в гърдите. Появява се продуктивна кашлица със слузни храчки, примесени дори и с кръв. При тежките форми се засяга сърцето с признаци на ендокардит.

Патологоанатомични изменения[редактиране | edit source]

Диагноза[редактиране | edit source]

Диагнозата се поставя на базата на анамнезата, епизоотологичното (епидемиологичното) проучване, клиничните признаци и лабораторно изследване. Изследва се подходящ материал за откриване на причинителя - плацента, абортирани плодове, изпражнения и др. Извършва се серологично изследване на кръвни проби. При човека насочваща стойност могат да имат данните за ендемичност на районите, професия на болния, данни от рентгеновото изследване.

Лечение[редактиране | edit source]

При навременно диагностициране лечението на ку-треската е успешно. Хоспитализацията е задължителна. Препоръчва се висока лична хигиена, дезинфекция, дезинсекция като профилактика и редовна ваксинация при евентуални контакти с болестта. След излекуването на ку-треската болните придобиват продължителен имунитет. Смъртността е ниска: около 1-2% от заболелите умират.

Лечението на острата форма на заболяването с антибиотици е много ефективно и трябва да се проведе след задължителна консултация със специалист по инфекциозни болести. Доксициклинът е най-често използвания и ефективен тетрациклинов антибиотик. Лечението трябва да започне в рамките на първите 3 дни от заболяването. Препоръчва се доза от 100 mg доксициклин приеман през устата два пъти дневно в продължение на 15 - 21 дни. Квинолоновите антибиотици също се използват за лечение на заболяването.

Хроничният ендокардит възникнал в хода на заболяването се лекува много по-трудно и продължително. Прилагат се основно два ефективни метода на лечение:

  • Доксициклин в комбинация с хинолони за най-малко 4 години.
  • Доксициклин в комбинация с хидроксихлороквин за 1,5 до 3 години.

Възможно е и прилагане на хирургична намеса.

Лечението на Ку-треска по време на бременност е трудно, защото доксициклинът и ципрофлоксацинът са противопоказани при бременност. Препоръчва се лечение пет седмици от ко-тримоксазол.

Профилактика[редактиране | edit source]

  • При животните. Предпазване на животновъдните стопанства с избягване на закупуване на животни с неясен произход. При закупуване на животни и населване в помещения с други е задлжително да се провежда карантина с регулярни серологични изследвания и изкъпвания против кърлежи.
  • При хората. Работещите в животновъдството трябва да вземат предпазни мерки при работа с животните. Стриктно се спазва хигиената на млекодобива, помещенията и съдовете редовно се почистват и дезинфекцират. Млякото да се консумира задължително след термична обработка. Бременни, болни с вродени или придобити клапни увреждания и лица с подтиснат имунитет трябва да се изключат от дейности, свързани с възможен контакт с причинителя на Ку-треската.

Други[редактиране | edit source]

Причинителят на заболяването Coxiella burnetii е силно инфекциозен агент устойчив на топлина и изсушаване. Аерогенното заразяване предразполага по-голям брой заразени хора. Един единствен микроорганизъм може да причини заболяване на потенциалната жертва. Този агент може да бъде разработен за употреба в биологично оръжие и се счита за потенциална терористична заплаха.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Mitov A. Diagnosis of two cases of Q fever in southern Bulgaria. Bulgarskaja Klinika
  2. The community summary report on trends and sources of zoonozes, zoonotic agents, antimicrobial resistance and foodborne in the EUROPEAN UNION in 2006. December 2007.