Живопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Живописец“ пренасочва тук. За едноименното съзвездие вижте Живописец (съзвездие).
Портрет на момиче, 1850 г., Димитър Добрович
Флорентинец от Константин Величков, 1888 година

Живопис е вид изобразително изкуство и предствалява нанасяне на цветни бои, пигменти върху хартия, платно, дърво, стена, стъкло, коприна, керамика и други носители. Боята обикновено се нанася с четка, но може да се ползват и други предмети, например цветен молив. Принципно живописта се изгражда на основата на баланса между топли и студени тонове. Изразните ѝ средства са маската, цветното петно, фактурата на живописния слой. От първостепенно значение за нея е колоритът. Като всяко друго изкуство, тя може да изпълнява познавателна, естетическа, идеологическа, възпитателна, документална и други функции. Рисунките могат да бъдат натуралистични, фотографски, абстрактни, да бъдат натоварени със съдържание, символика, емоция или да имат политически характер.

Съдържание

История[редактиране | edit source]

Скалните пещерни рисунки в пещерата Шове във Франция

Повечето историци твърдят, че най-старите известни скални рисунки се намират в пещерата Шове във Франция. Те са на около 32 000 години и са боядисани и гравирани с помощта на червена охра и черен пигмент и показват коне, носорози, лъвове, биволи, мамути или хора, които ловуват. Въпреки всичко това, най-ранните доказателства за живопис са открити в две каменни жилища в Арнем ленд, в северната част на Австралия. В най-долния слой на използвания материал в тези места са открити парчета от охра, които се оценяват на възраст 60 000 години. Археолозите откриват също така фрагмент от скална живопис, съхранена във варовиково скално жилище в областта Кимбърли в Западна Австралия, която е на 40 000 години.[1] Има примери на пещерни рисунки по целия свят в Индия, Франция, Испания, Португалия, Китай и други.

В западните култури живописта с маслени бои и акварел имат богати и сложни традиции както в стила, така и в обектите, които представялват интерес, а също така и темите. На Изток, мастилото и цветното мастило исторически преобладават като избор на изобразителни средства, с еднакво богати и сложни традиции.

Изобретяването на фотографията оказва значително влияние върху живописта. Първата снимка е направена през 1829 г. От средата до края на XIX-ти век, фотографията се усъвършенства значително и подобрява технологиите, става широко разпространена, което води до живописта да загуби голяма част от историческото си предназначение - да представи точен запис на наблюдаемия свят. Серия от художествени течения в изкуството започва през XX век, които постоянно еродират ренесансовия възглед за света, най-вече импресионизма, постимпресионизма, фовизма, експресионизма, кубизма и дадаизма. Източната и африканската живопис обаче продължават дългата история на стилизация и не са подложени на еквивалентни трансформации по същото това време.

Модерното и съвременното изкуство преместват фокуса си от историческата стойност на изписване и документиране на света в полза на концепсуалното му възприятие. Между 1930 и 1960 година се развиват много абстрактни изкуства, след което в живописта навлиза поп културата. Това кара някои специалисти да заявят през 1960 година, че живописта, като сериозно изкуство вече е мъртъва.

Това не е пречка за по-голямата част от днешните художници да продължават да се занимават с живопис - или като професия или като част от тяхната работа. Жизнеността и гъвкавостта на живописта през XXI век опровергава преждевременните декларации за нейния крах. В една епоха, която се обуславя от идеи за културен плурализъм, не съществува консенсус за представителен стил на епохата. Важни произведения на изкуството продължават да бъдат създавани в широк спектър от стилове и с разнообразни естетически характеристики.

Видове техники в живописта[редактиране | edit source]

Различните видове бои обикновено се различават по средата, в която се вгражда пигмента. Това определя техническите параметри на боята, като вискозитет, смесваемост, разтворимост, време за сушене и др.

Маслена живопис[редактиране | edit source]

Ленено семе
Палитра с маслени бои

Маслената живопис е процес на боядисване с пигменти, които се свързват с помощта на масло, в началото на съвременна Европа това е преди всичко ленено масло. За целта лененото семе се вари със смола, например борова смола или дори тамян, които са наричани лакове и са високо ценени заради гланца си. Други масла които са използвани включват това от маково семе, слънчогледово семе, орехово масло и шафраново масло. Художниците понякога умишлено използват бои с различни масла в една и съща картина взависимост от ефекта, който искат да постигнат.

Въпреки че маслените бои са използвани за първи път за направата на будистки картини от индийски и китайски художници в западен Афганистан[2][3] някъде между V и IX век, те получават популярност едва около XV век. Възможно е технологията да е изнесена на запад през Средновековието. В крайна сметка те се превръщат в основната среда, която се използва за създаване на произведения на изкуството след като стават широко известни предимствата им, особено пред темперните бои. Преходът започна с ранната холандска живопис в северната част на Европа и до началото на Ренесанса почти напълно заменя темперните бои в по-голямата част на Европа.

Поради гъстотата им, маслените бои обикновено се използват с разредители, най често терпентин. Степента на разреждане на боите предопределя плътността на покриваемост. В най-разредена форма при маслените бои се използва терминът акварелна техника. При неразредени бои и при по-дебело покритие е налице релефна техника. През последните години са открити водоразтворими маслени бои, които до известна степен заменят използването на традиционните маслени бои. Водоразтворимите бои съдържат емулгатор, което им позволява да бъдат разредени с вода (а не с разредител за боя), а също така спомага за много бързото изсъхване (1-3 дни) в сравнение с традиционните масла (1-3 седмици).

Маслените бои се считат за една от най-сложните и скъпи техники в живописта. Освен дългото съхнене, използването им предпоставя покриването на картинната повърхност (платно, дърво и други) с някаква основа, наречена грунд. Оскъпяването идва и от това, че маслените бои се отличават с дълготрайност и качество и съхраняват дълбочината на тона. Когато липсва някой цвят, той може да се получи със смесването на два или повече цвята. Боите се смесват на дървена, стъклена или керамична палитра. Съвременните пигменти са по-ярки, по-устойчиви и имат по-голямо цветово разнообразие от тези, използвани от старите майстори. Те също така са много по-малко токсични.

Пастелна живопис[редактиране | edit source]

Рисунка с пастелни бои, 1904 г.

Сух, восъчен и маслен пастел[редактиране | edit source]

Пастелите могат да бъдат разделени на три типа - сух, маслен и восъчен. Маслените пастели са изработени от пигмент с ленено масло по пътя на пресоването. По същия начин се изработва сухия пастел, с изключение на това че не се използва масло. В основата на восъчните пастели лежи смесването на висококачествен восък с пигменти. Масленият пастел се смята за учебен материал, докато сухият аналог се използва както за целите на обучението, така и в чисто артистичните сфери. Пастелите придават ефект на меки преходи и нежност на цвета.

Има два основни типа сухи пастели: твърди и меки. Меките пастели са съставени предимно от чист пигмент, с малко количество на свързващи материали. Подходящи са за широки щрихи. Твърдите се чупят много по-трудно, защото съдържат повече свързващи материали. Идеални са за рисуване, тъй като могат да бъдат използвани за тон, за фини линии и внимание към детайла.

За рисуване с пастели трябва текстурирана повърхност. Рисунките обикновено се извършват върху цветна хартия. Тонът на хартията се избира индивидуално взависимост от възложената задача. Бялата хартия предотвратява насищане на основните цветове.

Има три вида хартия за пастели: тип шкурка, която се използва за произведения на изкуството и се продава на листове с големи размери; пастелна дъска - състои се от малки частици корк; кадифена хартия. Може също да се използва хартия за акварел. За тонус на акварелната хартия е добре да се ползва чай или кафе.

Акрилна живопис[редактиране | edit source]

Даниел Рошон, 2008, акрил

Акрилните бои са бързо засъхващи бои супендирани в емулсия на акрилен полимер. Счита се, че първите акрилни бои се появяват в Германия[4] през двадесетте или тридесетте години на XX век все още на експериментална основа. За индустриална и комерсиална употреба първата акрилна боя е изобретена между 1946 и 1949 г. Акрилни бои на водна основа започват да се продават като латекс - боя за боядисване на вътрешните стени на стаи в дома, въпреки че акрилната дисперсия не използва латекс, получен по натурален начин от каучуково дърво. Взависимост от степента на полимеризация, разтворителите първоначално са били толуол или ксилол. След като този вид бои са въведени в строителството и архитектурата, много художници и различни фирми започват да проучват потенциалната възможност за тяхната употреба и за други цели и да им търсят нови приложения. Акрилните бои, предназначени специално за художници, се появят в търговската мрежа през 1950 г. През шестдесетте години на XX век се появяват акрилни бои, подобни на и доближаващи се до съвременните, с висок вискозитет.[5]

Акрилът може да се смесва с вода, за да се разреди, когато е необходимо. Изработен е на базата на синтетични, изкуствени смоли, полиакрили, които карат пигмента да прилепне към тях, за разлика от използването на ленено семе или други естествени масла при другите техники. Това позволява на акрила да съхне бързо, а също така да се почиства без разтворители. Когато нарисуваната картина изсъхне, цветовете потъмняват.

Акрилните бои могат да се използват върху каквато и да е повърхност, стига тя да не е мазна. Това включва стъкло, дърво, метал, плат и други подобни повърхности. Едно голямо предимство на този вид бои, както и на картините, изработени с тях е, че с времето не се получават пукнатини в боята, както това се случва с маслените бои. Друго нейно предимство е, че почти няма мирис.

Акварелна живопис[редактиране | edit source]

Рисунка с водни бои

Акварел (в миналото в България се нарича живопис с водни бои) се рисува с боя, която се размива предварително във вода и с четка върху хартия, а в източната традиция (Китай, Япония, Корея) често и върху текстилна основа. Основни материали, които се използват при приготвянето на акварелните бои, са пчелният мед и гуми арабика. Освен класическите акварелни бои днес са разпространени и акварелни моливи, които допълнително обогатяват възможностите на тази техника.

Акварелните бои дават светли, ефирни тонове. Живописната техника предполага полагането на боите така, че под тях да прозира белотата на основата. Търси се игра на цветовете, отколкото уточнен контур. Нерядко основата, върху която се рисува, е влажна. За разлика от други живописни техники, боите не се смесват и лесно се съчетава с гваш и рисунка с туш.

Темперна живопис[редактиране | edit source]

Аньоло Бронзино, темперни бои върху дърво

Темпера е доминиращ и основен модел на рисуване, преобладаваащ през европейското Средновековие. Самите темперни бои са едни от най-древните. Преди изобретяването и разпространението на маслените бои, до XV-XVII век темперните бои са основен материал на живописта. Счита се, че родината на маслените бои е Афганистан и после са пренесени в Европа. Те са по-съвършени от темперните и постепенно ги изместват. Темперни бои все още се използват за изписването на икони, особено в православието.

Саркофазите на гипетските фараони са изписани в темпера. В Индия са открити рисунки върху камък с подобна техника. Византийските майстори също ползват тази техника. Всички оцелели платна на Микеланджело представляват яйчена темпера.

Правени са като към яйчен жълтък се добавя пигмент. Някои от пигментите, използвани в миналото са токсични. Темперните бои обикновено засъхват бързо. Исторически най-често се използват върху основа дърво. Днес се приготвят на основата на сух прах от естествени пигменти или техните синтетични аналози. За свързващо звено на темперната боя се изполват емулсии - природни (разреден с вода яйчен жълтък, сок от растения, рядко - само в стенописи - масло) или изкуствен (лепила, полимери). Темперната живопис има различни техники - включва рисуване с тънък слой глазура, но също така и гъст.[6]

Живопис с мастило[редактиране | edit source]

Kартините с мастило са направени с течност, която съдържа пигмент и/или боя и се използва за оцветяване на повърхността, за да се получи изображение, текст или дизайн. Мастилото се използва за рисуване с перо или четка. То може да бъде сложна среда, съставено от разтворители, пигменти, бои, смоли, смазки и други материали. Компонентите на мастилата служат за много различни цели - контрол на потока, цвета и дебелината на мастилото, както и външния му вид. Използва се най-вече в китайската и японска традиционна живопис в съчетание с други техники.

Живопис с цветни моливи[редактиране | edit source]

Цветните моливи имат твърд пигмент, поставен в някаква обвивка. При черните моливи това обикновено е графит. Цветните моливи имат прибавени пигменти към графита. Появяват се в началото на XX-ти век и стават много популярни през втората му половина. Използват се основно за рисуване в училище от по-малките ученици. Те се подострят с острилка при изхабяване. С тях се рисува изключително върху хартия.

Други[редактиране | edit source]

Енкаустика[редактиране | edit source]

Енкаустиката е рядък и специфичен вид живописна техника.

Основният пластификатор на боите е восъкът, поради което често техниката е наричана и восъчна живопис. Боите за техниката представляват пигмент, разтворен във восък. Техниката е особено трудна, тъй като обикновено се работи в затворено помещение, различните цветове на боите непрекъснато се подгряват до температура над точката на топене на восъка, същото се отнася и за основата. В същото време трябва да се рисува много бързо, не позволява корекции като ретуш - първият живописен слой остава и последен.

В миналото около тази техника цари мистика и тайнство, пази се в тайна, правят се различни обреди, варят се и се добавят билки. Основният технологичен проблем е свързан именно с повишаването на точката на топене на восъка, който може да бъде решен с добавянето към него на някои природни смоли - мастична, дамарена.

Стенопис[редактиране | edit source]

Както личи от самото име, стенопис е картина върху стена. Това е един от методите, използван още в Античността, през Средновековието, Ренесанса и днес.

Фреската е живописен метод за изпълнение на стенописи, при който постните бои (темпера, гваш и др.) се налагат върху прясна, още влажна основа (мазилка) - оттам и името на тази живописна техника (за разлика от секо - рисуване върху суха основа). Още старинните източници посочват тази техника като най-трудна за изпълнение, след енкаустиката. Трудността идва оттам, че живописецът е принуден да рисува бързо, преди грундът (мазилката) да е изсъхнал. Поставеният живописен слой се слива с основата и в процеса на карбонизирането на съдържащата се вар влиза в органично единство с нея, което го прави твърде дълготраен. Поради факта, че в миналото това е бил най-широко използваният метод за изпълнение на стенописи, понятието "фреско" с течение на времето се превръща в синоним на стенопис.

Графити[редактиране | edit source]

Рисуване на графити

Графити са рисунките или надписите на обществени места (стени на къщи, метро, улица), обикновено изпълнени със спрейове. Те са част от неформалната градска култура, но корените им са в най-древното минало (скалната живопис например). Името идва през английски от италиански, вероятно означаващо одрасквам, набраздявам някаква повърхност.

Гваш[редактиране | edit source]

Гваш е вид водна боя от минерален произход, приготвена в разтвор с растително лепило. Той има голяма покривна способност и с него се работи върху хартия, най-вече при рисуване на плакати и илюстрации.

Различава се от акварела по това че е по-гъст и частиците в разтвора са по-едри, както и по съдържанието на тебешир, който прави цветовете по-матови и с по-висока отражателна способност. Когато той изсъхне, цветовете изглеждат по-различно отколкото докато боята е мокра.

През 1952 г. Анри Матис рисува с гваш известната си серия от сини актове.

Велатура[редактиране | edit source]

Велатурата е вид живописна техника. Представлява нанасяне на различни по нюанс полупрозрачни бои върху основния живописен слой. Придава мекота и игра на светлината. Може да бъде декоративна или съществена част от живописното произведение. Използва се при всички образци на класическата живопис на Запад, както и в иконографията.

Видове четки

Видове живопис[редактиране | edit source]

Портретна живопис[редактиране | edit source]

Портретът е художествено, артистично изображение на човек в статично положение. Най-важното при портрета е лицето и неговото изражение. Целта е не само да се пресъздаде външна прилика с модела но и да се улови душевното му състояние и дори да се предаде характера му. Поради нетрайността на материала са съхранени малко на брой живописни портрети от по-ранни период, като например епохата на Римската република. През Средновековието предмет на портретното изкуство са владетели, знатни персони и ктитори. Ренесансът поставя личността на човека на преден план. През Възраждането се оформя съвременното българско портретно изкуство. Модерните художници на 20 век подлагат портрета на всевъзможни експерименти, изучавайки възможностите за деформация и преосмисляне. Любопитен е похватът на кубистичния портрет, който представя лицето едновременно от две различни гледни точки - профил и анфас. Пример за такъв подход е „Портрет на Дора Мор“ от Пабло Пикасо.

Боди арт[редактиране | edit source]

Световен фестивал по бодиарт, Тегу, Южна Корея, 2008 г.

Рисуването по тялото е една от формите на боди арт. За разлика от татуировките то е само временно. За платно служи човешкото тяло. В частен случай то е рисуване само на лицето, особено при малки деца. Рисуването на тялото не е нищо ново, то се е използвало още в древността при различни племена, особено по време на война или религиозни обряди. При индианците например по световете и различните рисунки на лицето може да се отгадае към кое племе принадлежат. Днес рисунки по лицето се използват от войниците за камуфлаж.

Съвременното рисуване по тялото започва през 1960-те с поп културата и хипи движението, либерализирането на социалния морал и нрави и имащо ефект на сензация и ексхибиционизъм. Дори днес продължава да се спори дали рисуването по тялото трябва да се счита за изкуство. Може би един от най-известните случаи на изрисувано цяло тяло е корицата на списанието Vanity Fair през август 1992 година, представящо Деми Мур в нарисуван костюм.

Пейзаж[редактиране | edit source]

Клод Моне, "Водни лилии"

Пейзажът е рисуване на природата. Чрез него се представя част от обстановката, в която протича дадено събитие. Като художествено изображение е използван от дълбока древност в Месопотамия, Египет, Гърция, Рим. В ранносредновековен Китай се появява пейзажният жанр шан-шуй (планини и води).

В средновековното изкуство заема голямо място, но като самостоятелен жанр в западноевропейското изкуство се отделя едва през XVII век. Най-голяма заслуга за това имат холандските художници Херкулес Сегерс, Ян Ван де Велде, Ян ван Гойен и Якоб ван Ройсдал. Световноизвестни пейзажисти са Клод Лорен, Джон Констабъл, Джоузеф Търнър, Исак Левитан. Всепризнат majstor на морския пейзаж е Иван Айвазовски. Пейзажът заема особено важно място в изкуството на импресионистите, най-вече Клод Моне и Камил Писаро. Алфред Сисле предпочита природните пейзажи. Едгар Дега избира градските мотиви.

Натюрморт[редактиране | edit source]

Натюрмортът е жанр в живописта, който изобразява неодушевени предмети: откъснати цветя, плодове, убит дивеч и други. В този род изображения не се включват пейзажи и хора.

Запазени са фрески в Помпей, които биха могли да се нарекат натюрморт. Сред тях са известната „Стъклена купа с ябълки“, „Клонче праскови“ и други. Отделянето на натюрморта като самостоятелен жанр става през XVII век. Прочути с реалистичнността си са натюрмортите на холандците Ян Клас и Вилем Хеда. Фламандският художник Франс Снайдерс е автор на натюрморти включващи и дивеч. Той рисува натюрмортите в не малко от картините на своя знаменит колега Рубенс. В епохата на класицизма (XVII-XVIII век) този жанр се смята за второстепенен. Въпреки това именно в XVIII-ти век твори Жан-Батист-Симеон Шарден, едно от емблематичните имена в натюрморта. Натюрморт може да се види и в творчеството на импресионистите Едуар Мане, Клод Моне и Пиер-Огюст Реноар. Любим мотив на Пол Сезан са ябълките. „Слънчогледите“ и „Ирисите“ на Винсент ван Гог добиват световна известност. Дори чифт скъсани стари обувки или оставена на стола лула стават шедьоври на натюрморта при импресионистите.

Илюстриране[редактиране | edit source]

Илюстрацията е художествена картина и служи за пояснение на идея, ситуация, явление, сцена, епизод и други. Илюстрациите са особено типични за детските книжки, плакати, учебниците и ученическите издания на литература. Също така придружаващите изображения са често явление в някои видове научна литература. Илюстрации има в дипляните с информация, където придружават и допълват текста, във виртуалните текстове, във вестниците и списанията - най-често статиите във вестниците са илюстрирани или придружени от снимков материал, но се срещат и живописни картини.

Някои по-важни стилове в живописта[редактиране | edit source]

Западни стилове[редактиране | edit source]

Модернизъм[редактиране | edit source]

Модернизмът е общо понятие, с което се назовава период в развитието на живописта, който обхваща края на XIX век и началото на XX век. То се противопоставя на реализма, като има черти на декадентство и мистика. С неговото име се свързват течения като абстракционизъм, експресионизъм, сюрреализъм, кубизъм, футуризъм, попарт и други.

Импресионизъм[редактиране | edit source]

Импресионизмът възниква във Франция в края на XIX век. В основата нму стои стремежът да се използват научните открития от това време в областта на физиката и цветовете, за да се постигне по-натуралистично предаване на тоновете в живописта. Художниците импресионисти рисуват в ярки цветове, сред природата, а не в ателиетата. Те използват нова техника, а и предмет на тегните картини са обикновените хора, а не богове и царе. Най-видни представители на тази школа са Едуар Мане, Клод Моне, Пиер Огюст Реноар, Алфред Сисле и Камий Писаро.

Абстракционизъм[редактиране | edit source]

Абстракционизмът възниква през XX в. и е вид модернистично направление, което се отличава с откъснатостта си от действителността. Една от целите му е да постигне хармония чрез съчетаване на цветове и геометрични форми, способни да предизвикат различни асоциации и емоции. Видни представители са Василий Кандински, Казимир Малевич, Пийт Мондриан, Хилма аф Клинт, Франтишек Купка и Джаксън Полък.

Експресионизъм[редактиране | edit source]

Аугуст Маке, 1909, портрет на съпругата му

Този стил се появява в края на XIX век и началото на XX век в европейското изкуство. При него формите се създават от субективни реакции спрямо наблюдаваната реалност, при което формата и цветът са деформирани, липсва реализъм и пропорции. Терминът е въведен от немския художествен критик Вилхелм Ворингер през 1911 г. Центрове на експресионизма са Дрезден и Берлин.

Кубизъм[редактиране | edit source]

Кубизмът възниква в края на XIX и началото на XX век. Той е авангардно течение в живописта, което се характеризира с пълно отрицание на класическата концепция за красотата. Не се спазват пропорции, органичната цялост и завършеността на живите модели и материалните обекти. Вместо обектите да се разглеждат от един фиксиран ъгъл, те се раздробяват на множество фасети, така че могат да се видят няколко различни аспекта едновременно.

най-видният представител на кубизма е испанецът Пабло Пикасо. Той живее в парижкия квартал Монпарнас и е повлиян от Пол Сезан, африканското племенно изкуство и либерийската скулптура.

Маниеризъм[редактиране | edit source]

Маниеризмът е период в историята на изобразителното изкуство в Европа възникнал около 1520 година. Развива се като продължение на Високия Ренесанс и по-конкретно под влияние на Микеланджело. Характеризира се с издължени фигури, неестествени пози, студенина и липса на психологизъм при портретирането. Основни представители на маниеризма са Пармиджанино, Бронзино, Ел Греко. В Италия учениците и наследниците на големите майстори от Ренесанса виждат своята основна и главна задача в това да усвоят техния маниер на рисуване. Поради тази причина се появява името маниеризъм.

Барок[редактиране | edit source]

Барокът в живописта навлиза около 1600 година. Акцентът на бароковия стил се измества от духовитостта и интелектуалността на маниеристите от XVI век към един по-първичен и обикновен подход, лесно разбираем за сетивата. Той въвежда една по-директна, проста и драматична иконография. Зачатъчни идеи на барока могат да бъдат открити още в работите на Микеланджело. Бароковото изкуство възприема някои героични тенденции от Анибале Карачи и неговия кръг и намира вдъхновение при други художници като Кореджо, Караваджо и Федерико Барочи. В живописта формите на барока са по-широки от тези на маниеристите, по-недвусмислени и не толкова тайнствени и мистериозни.

Рококо[редактиране | edit source]

Рококо е стил в живописта, възникнал в началото на XVIII век във Франция. Разпространява се главно в Западна и Централна Европа, но също така и в Русия. След Франция, най-широко приложение стилът намира в Германия. Отличава се с грациозност, лекота и интимно-кокетен характер. Заменя тежкия барок. Докато барокът въплъщава монументалната тържественост, рококо предпочита изяществото и лекотата. Тъмните, пищни цветове, тежката позлата на бароковия декор се сменят със светли тонове - розово, синьо, зелено и бяло. Към средата на XVIII век, рококото отстъпва място на неокласицизма.

Неокласицизъм[редактиране | edit source]

Клетвата на хорациите, 1784 година

Неокласицизмът е стил в живописта, който се отличава от предшественика си барока с някои специфични особености. Художниците се вдъхновяват от идеите на Просвещението, за тях определящи са разумът, общественото начало и рационализмът на новото време. Те черпят сюжети от древната гръцка и римска история като примери за граждански добродетели и за стремежа на изкуството да облагородява човещкия дух. Един от най-видните представители на неокласицизма е Жак-Луи Давид, а сред най-популярните негови картини са „Клетва на хорациите“, създадена пет години преди Френската буржоазна революция и е „Смъртта на Марат“. Този стил доминира живописта в Европа от средата на XVIII-ти до началото на XIX век. неокласицизма отговаря на помпозността на стила рококо с много по-изящни и стилизирани линии.

Наивизъм[редактиране | edit source]

Наивизмът е стил в живописта, който се характеризира с детска опростеност и наивитет на рисуване. Стилът възниква и се развива в края на XIX век и началото на XX век.[7] В определени периоди от своето творчество към този стил могат да бъдат причислени Паул Клее, Пол Гоген, Михаил Ларионов и много други.

Романтизъм[редактиране | edit source]

Романтизмът е стил в живописта, който се заражда от края на XVIII век в Стара Европа и достига своя апогей по времето на индустриалната революция. Той е символичен бунт на аристократичното общество, преобразено от ерата на Просвещението, срещу използването и по-точно преекспонирането на формалните методи за обяснение на природата и нейните явления. Във френската живопис за основоположник на романтизма се приема Теодор Жерико. Един от най-ярките му представители е и Йожен Дьолакроа. В германските земи след края на Наполеоновите войни прераства в цяла школа - най-известната от които е Хайделбергската. Поколението на романтиците отрича идеалите за всевластието на разума и доминацията на науките над изкуството и търси утеха в света на чувствата и емоциите.

Реализъм и социалистически реализъм[редактиране | edit source]

Ленин в Смолни, социалистически реализъм

Реализмът е направление в изкуството, характеризиращо се с обективно отразяване на социалната, психологическа, икономическа и политическа действителност. Възниква през XIX в. Социалистическият реализъм (съкратено соцреализъм) е направление в изобразителното изкуство на XX век, тясно обвързано със социалистическата идеология. Други разновидности на реализма са социален реализъм, който представя обективна картина на обществото със засилен интерес към неговите слабости и натурализъм - представя най-грозните страни от живота.

Сюрреализъм[редактиране | edit source]

Сюрреализмът възниква в края на XIX и началото на XX век от стремежа да се освободи разума и да се изрази подсъзнателното. Художниците се борят за създаване на нова естетика и нов социален порядък. Терминът е въведен през 1917 г. от Гийом Аполинер. Основите на движението са положени през 1924 г., когато поетът Андре Бретон публикува първия „Манифест на сюрреализма“. В тази книга той изразява убеждението, че рационалното мислене подтиска творческите сили и въображението и се отразява негативно на артистичното изразяване.

Далечен изток[редактиране | edit source]

Китайска живопис[редактиране | edit source]

Живопис върху коприна,Ma Lin, 1246 г.

Японска живопис[редактиране | edit source]

Ислямска живопис[редактиране | edit source]

Индийска живопис[редактиране | edit source]

Африканска живопис[редактиране | edit source]

Съвременно изкуство[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. How Old is Australia's Rock Art?
  2. Oldest Oil Paintings Found in Afghanistan, 02.19.2008
  3. First-ever oil paintings found in Afghanistan, CNN
  4. Acrylic paint - Encyclopedia
  5. The History of Liquitex Acrylic Art Materials [1] History Timeline of Liquitex, accessed December 06, 2010
  6. Mayer, Ralph, 1976. The Artist's Handbook of Materials and Techniques (3rd ed.). New York: Viking Penguin Inc., pp. 165, 253.
  7. Feminist Aesthetics in Music By Sally MacArthur, стр. 169