Бети Уайт
| Бети Уайт Betty White | |
 американска актриса, 2010 година | |
| Родена | Бети Мериън Уайт |
|---|---|
| Починала | 31 декември 2021 г. |
| Активност | 1930 – 2021 |
| Брачен партньор | Фредрик Ричард Алън (1945 – 1945; разведени) Алън Лейн (1947 – 1949; разведени) Алън Лъдън (1963 – 1981; смъртта му) |
| Награди Еми | 7 |
| Награди Грами | 1 |
| Уебсайт | |
| Бети Уайт в Общомедия | |
Бети Уайт (на английски: Betty Marion White) е американска филмова и телевизионна актриса, чието име се свързва най-вече с телевизионния сериал „Златните момичета“ (1985 – 1992), а също така и с „Живот с Елизабет“ (1952 – 1955) и „Шоуто на Мери Тайлър Мур“ (1973 – 1977).
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
През своята телевизионна кариера е удостоена със седем награди Еми от 20 номинации и има звезда на алеята на славата. Първата ѝ награда Еми е през 1951 година, а най-новата през 2011 г., с 60 години разлика. На 8 май 2010 година става най-възрастният човек, който е водещ и гост на популярното американско предаване „Сатърдей Найт Лайв“. През юни 2010 година започва нов телевизионен сериал с нейно участие – „Жега в Кливланд“, където играе Елка Островски. На 17 януари 2012 г. Бети Уайт празнува своята 90-годишнина.
През периода 2012 – 2014 година води предаването „Старчета разбойници с Бети Уайт“.
Обществени дейности[редактиране | редактиране на кода]
Тя е голям защитник на животните и работи за тяхното опазване с много различни организации. Жени се три пъти, като първите два брака траят само по две години, а третият – 20 години, до смъртта на съпруга Алън Лъдън през 1981 година. Няма деца. По политически убеждения е демократ.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Бети Уайт умира в резултат на инсулт на 31 декември 2021 г. на 99 години.[1]
Президентът Джо Байдън пише в социалните медии – „Бети Уайт накара поколения американци да се усмихват. Тя е културна икона, която ще ни липсва.“[2] Измежду знаменитостите, които ѝ отдават почит в социалните мрежи, са Мишел Обама, Райън Рейнолдс, Сандра Бълок, Рийз Уидърспун, Шер, Опра Уинфри, Джордж Такей, Холи Бери, Дебра Месинг, Елън Дедженеръс, Катрин Зита-Джоунс, Стийв Мартин, Вайола Дейвис, Дон Чийдъл, Хенри Уинклър, Мел Брукс, Бет Мидлър, Кери Уошингтън, Ариана Дебоз, Марк Ръфало, Холзи,[3] Конан О'Брайън, Дженифър Лав Хюит и Боб Айгър.[4]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Betty White's Pet-Love: How Pets Take Care of Us. W. Morrow, 1983.
- Betty White in Person. Doubleday, 1987.
- The Leading Lady: Dinah's Story. Bantam Books, 1991. ISBN 9780385421683. (with Tom Sullivan)
- Here We Go Again: My Life In Television. Scribner, 1995. ISBN 9780684800424.
- Together: A Novel of Shared Vision. Center Point Pub., 2008. ISBN 9781602852488. (with Tom Sullivan)
- If You Ask Me (And of Course You Won't). Penguin, 2011. ISBN 9781101514467.
- Betty & Friends: My Life at the Zoo. Penguin, 2011. ISBN 9781101558928.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
