Атлантида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Атлантида е легендарен остров (архипелаг или дори континент), както и хипотетична древна култура, чието съществуване и местоположение все още не може да бъде определено. Първото известно споменаване е в диалозите "Тимей" и "Критий" на древногръцкия философ Платон, според който тя е унищожена от природно бедствие (вероятно земетресение или цунами) около 9000 години преди епохата, в която той живее.

До този момент съществуват над 200 000 листа научна литература за Атлантида. В нея този мит се приема като измислица или като правдоподобен разказ за наистина съществуващо място унищожено от природните стихии. Според някои учени Платон просто си я е измислил, без да предвиди търсенията, които ще бъдат породени през следващите 2 000 години от историята.

Много предположения има за местонахожденията на Атлантида, но още не е изяснено къде всъщност се намира тя. Някои я позиционират на Южния полюс, други на о-в Тера, трети в Атлантическия океан, четвърти в Южна Америка,Средиземно море, Индийския и Тихия океан. Но така и не се разбира кой е прав.. Една от новите и доста подкрепяни тези принадлежи на Е. Цангер, който определя Троя като Атлантида. Сравнявайки с разказа на Платон, Цангер открива изключителни прилики между историите на двете империи. Но дори тази теза все още не е окончателно приета.

Антични описания на Атлантида[редактиране | edit source]

Платон[редактиране | edit source]

Описанията на Атлантида направени от Платон са в неговите диалози „Тимей“ и „Критий“. Те датират от около 360-те г пр. Хр. „Тимей“ започва с въведение, последвано от описание на създаването и структурата на вселената и древните цивилизации. Във въведението Сократ размишлява върху идеалното общество и се чуди дали той и неговите гости могат да измислят история, която да приведе това общество в действие. Критий споделя исторически вярната според слуховете история, която би била идеалният пример, и продължава с описанието на Атлантида в диалога „Критий”, което е относно произхода ѝ. Познанието на Платон идва от Солон, атински законодател и философ посетил Египет и тогавашната му столица град Саис, където жреци му показали колона с разказа за Атлантида. Солон бил приятел на прадядото на Платон, което обяснява как историята е достигнала до него. Солон явно не е успял да преведе колоната точно и е увеличил размерите на Атлантида и населението ѝ между 100 и 1 000 пъти. Също така е приел времето посочено на колоната като нашата 365-дневна година, което поставя потъването ѝ някъде към 9 000 г.пр.Хр. Египтяните са имали още два празнични календара, ръководени от движението на Луната. Така че е напълно възможно 9 000 г. да се окажат 9 000 пълни лунни цикъла или приблизително 8 300 месеца, което поставя потъването на Атлантида към 1 207 г.пр.Хр.

Платон, изобразен от Рафаело

Според „Критий” древногръцките богове разделили земята, за да може всеки да притежава много. На Посейдон подходящо му бил завещан островът Атлантида, който бил по-голям от Либия и Мала Азия, но потънал след земетресение и станал непроходима кална плитчина която препятствала придвижването от Атлантическия океан до Средиземно море. Египтяните описват Атлантида като остров с ширина 700 км, състоящ се главно от планини в северните части и по брега и обграждаща равнина с правоъгълна форма на юг „простираща се в едната посока на три хиляди стадии (около 600 км), но на ширина вътрешната част е две хиляди стадии (около 400 км)”.

Навътре на около 50 стадии от средата на южния бряг имало „не много висока планина, от която и да било страна”. Тук живеела местна жена, в която Посейдон се влюбил и която му родила пет двойки мъжки близнаци. Най-възрастният от тях- Атлас- бил законният владетел на целия остров и океана (днешния Атлантически океан) и рождената му планина, както и заобикалящите я местности, му била дадена като феод. Братът-близнак на Атлас получил най-източната част от острова, чиято северна част е срещу Кадис, град в южна Испания. Останалите двойки близнаци „били обитателите и владетелите на различни острови в открито море”.

Посейдон издълбал вътрешната планина, където живеела любимата му, под формата на дворец, който обградил с три кръгообразни рова с все по-голяма ширина- от една до три стадии, разделени от кръгове земя с пропорционален размер. Жителите на Атлантида построили мостове на север от планината, като направили път към останалата част на острова. Издълбали огромен канал към морето и успоредно на мостовете прокопали тунели в скалните кръгове, така че кораби да могат да стигат до града покрай планината. Всеки проход към града бил пазен от порти и кули, а стена обграждала всеки от градските кръгове. Самите стени били построени от червени, бели и черни скали, които били извадени от рововете и били покрити съответно с месинг, калай и смес от други метали.

Според Критий 9 000 години преди рождението му, избухнала война между тези, които живеели отвъд колоните на Херкулес, и тези, които живеели зад тях. Жителите на Атлантида били завладели Средиземноморието чак до Египет.

Други антични описания[редактиране | edit source]

Съвременните учени считат, че описанието направено от Платон е по-скоро измислица, но е възможно същината в историята да е плод на смътни спомени за различни събития като вулканичното изригване на Тира. Обаче в античността имало философи, географи и историци, които вярвали, че Атлантида, за която Платон разказва, била истинска. [1]

Философът Крантор, ученик на ученика на Платон Ксенократ, се опитва да намери доказателства за съществуването на Атлантида. Днес възгледите му четем в коментара за Тимей на Прокъл, написан в 5 в. пр. Хр. Прокъл твърди, че Крантор е казал, че е пътувал до Египет и е видял същите колони, описани от Платон, върху които той разчел йероглифите. [2]

Съвременен интерес[редактиране | edit source]

Карта, показваща местонахождението на Атлантида, според Игнаций Донъли от 1882.

С редки изключения, като книгата на Франсис БейкънНовата Атлантида“, интересът към Атлантида намаля до към 2000 години след Платон, когато е публикувана Atlantis: the Antediluvian World на Игнаций Донъли. Донъли приема сериозно описанието направено от Платон и се опитва да утвърди произхода на древните цивилизации от тази по-добре развита новокаменна такава.Едно от научните обяснения, с които се обяснява краят на една напреднала цивилизация. [3]

Всички евреи и християни израстват с библейската история за Ной и неговия ковчег. Оказва се, че историята е почерпена от по-ранни източници. Такъв мит е разпространен из народите по целия свят. Легенди за Ной, но наричан с различни имена, се среща още във фолклора на Сирия, Гърция, Индия, племена от Северна и Южна Америка, сред масаите в Африка, хотентотите, малайците, самоанците, бирманците, камбоджанците, маорите в Нова Зеландия, дяките в Борнео и в Китай.

Категоризирани като митология, тези изкривени интерпретации на спомен за действително събитие, датирано приблизително по времето, когато Платон твърди, че Атлантида е изчезнала. Тази колективна памет кара някои учени да мислят, че този потоп е сложил краят на континента.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Nesselrath, 2005, стр. 161-171.
  2. Nesselrath, 2001, стр. 34-38.
  3. Атлантида

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Търсене на "Атлантида" в електронния каталог на български и чуждестранни книги, постъпили след 1992 година, поддържан от НБКМ
  • Атлантида