Азия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Азия
Asia (orthographic projection).svg
Площ 44 579 000[1] km²
Население 4 164 252 000[2] д.
Гъстота 87 д./km²
Държави 48
Езици Мандарин ,
хинди ,
бенгалски
и други
Градове Сеул ,
Мумбай ,
Джакарта ,
Карачи ,
Шанхай
и други

Азия е най-големият и най-населеният континент на Земята. Тя покрива 8,6 % от земната повърхност (или 29,4% от континенталната ѝ част) и има население, надхвърлящо 4 милиарда души. Това представлява около 60% от човешката популация. Площта ѝ е около 44,4 млн.кв.км. Азия се помества предимно в източното полукълбо и северното полукълбо.

Границите не са строго определени, най-вече тези с Европа. За граница между Азия и Африка се смята Суецкият канал, а тази с Европа минава по планината Урал, река Емба, Каспийско море, Кавказ, по Черно море, Босфора, Мраморно море, и по проток Дарданели и Егейско море. Континентът има пряк излаз на три океана: на север — Арктичният; на изток — Тихият, а на юг — Индийският океан.

Взимайки предвид размера и разнообразието ѝ, Азия е топоним датиращ още от древността — повече е като културна концепция, обединяваща различни региони и хора, отколкото еднородно цяло[3] (виж Субрегиони в Азия и Азиатци).

Дефиниране и граници[редактиране | edit source]

Спътникова снимка на Азия.

Три океана: Северен ледовит, Тихи и Индийски океан, оформят бреговата линия на континента, дълга около 80 000 км. На запад Азия има широка връзка с Европа и заедно с нея образува най-голямата суша на Земята, наречена Евразия. На югозапад Азия се свързва с Африка чрез тесния Суецки канал. На юг, в Индийския океан, са вдадени трите най-големи полуострова на континента — Арабски, полуостровите Индостан и Индокитай.

История[редактиране | edit source]

За египтяните Азия (Сет Шет) представлявала земите, които започват там, където свършва Синай, и продължават на изток, простирайки се до безкрая като продължение на земите на великите цивилизации.

Връзки с Азия се осъществяват още от праисторическия период; семитските завоеватели придават на египетския език завършен вид. Влиянията на културите от Близкия Изток се чувстват осезаемо през Додинастическия период и се появяват не толкова по мирен път чрез търговските контакти, колкото в резултат на нашествията. Връзките на Египет с Азия от историческата епоха са често от военен характер и, за да се защитят от съседите разрушители на изток, египтяните от Старото царство се изолират в богатата си долина, която за прекалено бедните съседи представлявала съсредоточие на изкушенията.

Азия е необходима на Египет с богатствата, които той черпи от Сирия и Финикия: дървесина от Ливан, скъпоценни камъни, метали и сплави от първа необходимост като мед, бронз, сребро, а по-късно и желязо. В действителност частта от Азия, която египтяните от Старото царство познавали, покривала Синай и крайбрежната ивица, населявана от ханаанците. Владетелите от Средното царство не разпростират по-далече обсега на своите връзки и чрез посредници опознават другата велика култура – на Месопотамия. Азиатските племена на хиксосите слагат край на разпадащия се Египет и основават разпростиращата се на 2 континента държава – на територията на Египет и Палестина (виж Ханаан).

По време на Новото царство, завладявайки Азия, египтяните я опознават непосредствено и по-задълбочено. Палестина е превърната в провинция, финикийците и сирийците са покорени, а непознати дотогава далечни народи, както древни, така и млади, стават непосредствени съседи на египтяните: хетите на север, митанийците (при които фараоните от XVIII династия отиват да си търсят съпруги от царско потекло), на изток – асирийците и вавилонците, които изиграват огромна роля в египетската история. От Асирия пристигат първите „ненавистни азиатци“, които ще се настанят по земите на „Та-мери“ (Обичаната земя – едно от имената на Египет), останала незасегната от основаването на Новото тиванско царство. С идването на персите азиатският свят се разрасва още повече и Египет остава само провинция в огромната империя, преди да извоюва отново независимост под управлението на чужди, но вече египтизирани династии – лагидите.

Вижте още[редактиране | edit source]

Държави и територии[редактиране | edit source]

Държава или територия Площ, km² Население (2014) Гъстота на
населението
, 1/km²
Столица
Средна Азия: &&&&&&&&03732127.&&&&&03 732 127 16,3
Flag of Kazakhstan.svg Казахстан[ДТ 1] &&&&&&&&02455027.&&&&&02 455 027 17 100 000 5,7 Астана
Flag of Kyrgyzstan.svg Киргизстан &&&&&&&&&0198500.&&&&&0198 500 5 550 900 24,3 Бишкек
Flag of Tajikistan.svg Таджикистан &&&&&&&&&0143100.&&&&&0143 100 8 000 000 47,0 Душанбе
Flag of Turkmenistan.svg Туркменистан &&&&&&&&&0488100.&&&&&0488 100 5 240 000 9,6 Ашхабат
Flag of Uzbekistan.svg Узбекистан &&&&&&&&&0447400.&&&&&0447 400 30 183 400 57,1 Ташкент
Източна Азия: &&&&&&&011839773.&&&&&011 839 773 131,4
Flag of the People's Republic of China.svg Китайска народна република &&&&&&&&09641938.&&&&&09 641 938 1 400 020 000 137,9 Пекин
Flag of Mongolia.svg Монголия &&&&&&&&01565000.&&&&&01 565 000 2 754 685 1,7 Улан Батор
Flag of North Korea.svg Северна Корея &&&&&&&&&0120540.&&&&&0120 540 24 895 000 184,4 Пхенян
Flag of the Republic of China.svg Република Китай(известна като Тайван) &&&&&&&&&&035980.&&&&&035 980 23 360 147 626,7 Тайпе
Flag of South Korea.svg Южна Корея &&&&&&&&&&098480.&&&&&098 480 50 219 669 490,7 Сеул
Flag of Japan.svg Япония &&&&&&&&&0377835.&&&&&0377 835 127 300 000 336,1 Токио
Северна Азия: &&&&&&&013115400.&&&&&013 115 400 2,4
Flag of Russia.svg Русия[ДТ 1] &&&&&&&013115400.&&&&&013 115 400 39 130 000 2,4 Москва
Югоизточна Азия: &&&&&&&&04510871.&&&&&04 510 871 127,8
Flag of Brunei.svg Бруней &&&&&&&&&&&05770.&&&&&05770 393 162 66,1 Бандар Сери Бегаван
Flag of Vietnam.svg Виетнам &&&&&&&&&0331690.&&&&&0331 690 90 388 000 259,6 Ханой
Flag of East Timor.svg Източен Тимор &&&&&&&&&&015007.&&&&&015 007 1 066 109 73,8 Дили
Flag of Indonesia.svg Индонезия[ДТ 2] &&&&&&&&01919440.&&&&&01 919 440 240 640 326 120,1 Джакарта
Flag of Cambodia.svg Камбоджа &&&&&&&&&0181035.&&&&&0181 035 15 135 000 74,0 Пном Пен
Flag of the Cocos (Keeling) Islands.svg Кокосови острови [[]]
Flag of Laos.svg Лаос &&&&&&&&&0236800.&&&&&0236 800 6 580 800 28,2 Виентян
Flag of Malaysia.svg Малайзия &&&&&&&&&0329847.&&&&&0329 847 29 792 900 84,2 Куала Лумпур
Flag of Myanmar.svg Мианмар &&&&&&&&&0676578.&&&&&0676 578 53 259 000 70,3 Найпидо
Flag of Christmas Island.svg Остров Рождество [[]]
Flag of Singapore.svg Сингапур &&&&&&&&&&&&0704.&&&&&0704 5 400 200 6545,7 Сингапур
Flag of Thailand.svg Тайланд &&&&&&&&&0514000.&&&&&0514 000 67 926 260 127,4 Банкок
Flag of the Philippines.svg Филипини &&&&&&&&&0300000.&&&&&0300 000 100 639 000 308,9 Манила
Южна Азия: &&&&&&&&05137758.&&&&&05 137 758 302,4
Flag of Afghanistan.svg Афганистан &&&&&&&&&0647500.&&&&&0647 500 25 500 100 42,9 Кабул
Flag of Bangladesh.svg Бангладеш &&&&&&&&&0147570.&&&&&0147 570 152 518 015 1040,5 Дака
Flag of Bhutan.svg Бутан &&&&&&&&&&038394.&&&&&038 394 740 700 17,8 Тхимпху
Flag of India.svg Индия &&&&&&&&03287263.&&&&&03 287 263 1 240 330 000 349,2 Делхи
Flag of Maldives.svg Малдиви &&&&&&&&&&&&0300.&&&&&0300 317 280 1263,3 Мале
Flag of Nepal.svg Непал &&&&&&&&&0147181.&&&&&0147 181 26 494 504 200,5 Катманду
Flag of Pakistan.svg Пакистан &&&&&&&&&0803940.&&&&&0803 940 190 780 000 208,7 Исламабад
Flag of Sri Lanka.svg Шри Ланка &&&&&&&&&&065610.&&&&&065 610 20 277 597 322,0 Шри Джаяварданапура Коте
Югозападна Азия: &&&&&&&&06169191.&&&&&06 169 191 45,2
Flag of Abkhazia.svg Абхазия &&&&&&&&&&&08600.&&&&&08600 242 862 29 Сухуми
Flag of Azerbaijan.svg Азербайджан &&&&&&&&&&086600.&&&&&086 600 9 235 100 105,8 Баку
Flag of the United Kingdom.svg Акротири и Декелия [[]]
Flag of Armenia.svg Армения &&&&&&&&&&029743.&&&&&029 743 3 024 100 108,9 Ереван
Flag of Bahrain.svg Бахрейн &&&&&&&&&&&&0665.&&&&&0665 1 234 570 987,1 Манама
Flag of Georgia.svg Грузия &&&&&&&&&&069700.&&&&&069 700 4 483 800 62,9 Тбилиси
Flag of Israel.svg Израел &&&&&&&&&&020770.&&&&&020 770 8 092 700 290,3 Йерусалим
Flag of Iraq.svg Ирак &&&&&&&&&0437072.&&&&&0437 072 35 035 000 54,9 Багдад
Flag of Iran.svg Иран &&&&&&&&01648195.&&&&&01 648 195 78 100 000 42,8 Техеран
Flag of Yemen.svg Йемен &&&&&&&&&0527970.&&&&&0527 970 24 527 000 35,4 Сана
Flag of Jordan.svg Йордания &&&&&&&&&&092300.&&&&&092 300 6 509 900 57,5 Аман
Flag of Qatar.svg Катар &&&&&&&&&&011437.&&&&&011 437 2 035 106 69,4 Доха
Flag of Cyprus.svg Кипър 83,9 Никозия
Flag of Kuwait.svg Кувейт &&&&&&&&&&017820.&&&&&017 820 3 582 054 118,5 Кувейт
Flag of Lebanon.svg Ливан &&&&&&&&&&010452.&&&&&010 452 4 822 000 353,6 Бейрут
Flag of Nagorno-Karabakh.svg Нагорни Карабах Степанакерт
Flag of the United Arab Emirates.svg Обединени арабски емирства &&&&&&&&&&082880.&&&&&082 880 8 264 070 29,5 Абу Даби
Flag of Oman.svg Оман &&&&&&&&&0212460.&&&&&0212 460 3 929 000 12,8 Маскат
Flag of Palestine.svg Палестинска автономия &&&&&&&&&&&06257.&&&&&06257 4 420 549 683,5 Рамала
Flag of Saudi Arabia.svg Саудитска Арабия &&&&&&&&01960582.&&&&&01 960 582 30 195 895 12,0 Рияд
Flag of the Turkish Republic of Northern Cyprus.svg Северен Кипър Лефкоша
Flag of Syria.svg Сирия &&&&&&&&&0185180.&&&&&0185 180 21 898 000 92,6 Дамаск
Flag of Turkey.svg Турция[ДТ 1] &&&&&&&&&0759798.&&&&&0759 798 69 697 738-76 700 400 82,6 Анкара
Flag of South Ossetia.svg Южна Осетия Цхинвали
Азия &&&&&&&044505120.&&&&&044 505 120 91,1
  1. а б в Частично в Европа; включени са само данните за азиатската част на страната.
  2. Частично в Океания; включени са само данните за азиатската част на страната.

Asie.svg










Държави с променени имена[редактиране | edit source]

Голяма част от страните в Азия претърпяват съществени промени

Предишно име Години Настоящо име
Доминион Индия, преди това Британска Индия 1950 Република Индия
провинция Източна Бенгалия 1905–1911 и 1947–1955
1955–1971
1971
Източен Пакистан
Народна република Бангладеш
Демократична Кампучия 1975 Кралство Камбоджа
Китайска империя на династията Цин 1912
1949
Република Китай
Народна република Китай
Португалски Тимор 1975
2002
Тимор Тимур (провинция в Индонезия)
Демократична република Източен Тимор
Холандски Източни Индии 1949 Република Индонезия
Персия 1935
1979
Иран
Ислямска република Иран
Трансйордания 1946 Кралство Йордания
Киргизка ССР (СССР) 1991 Република Киргизстан
Федерация Малайзия, Северно Борнео, Саравак и Сингапур 1963
1965
Малайзия (включва Сингапур)
Малайзия и Сингапур (две отделни държави)
Бирма 1989 Съюз Мианмар
Мускат 1971 Султанство Оман
Доминион Пакистан 1947–1956
1956–1970
1971
Ислямска държава Западен Пакистан
Ислямска република Пакистан
Филипински острови 1946 Република Филипини
Кралство Хеджаз - Нежд 1932 Кралство Саудитска Арабия
Цейлон 1972 Демократична социалистическа република Шри Ланка
Таджикска ССР (СССР) 1991 Република Таджикистан
Сиам 1939 Кралство Тайланд
Османска империя 1923 Република Турция
Туркменска ССР (USSR) 1991 Туркменистан
Договорен Оман 1971 Обединени Арабски Емирства
Френски Индо-Китай 1949 Кралство Камбоджа
Народнодемократична република Лаос
Социалистическа република Виетнам
Народна демократична република Йемен и Южен Йемен 1990 Република Йемен

Икономика[редактиране | edit source]

Хонг Конг е един от най-важните финансови центрове в света

Азия е третият континент по размер на брутния вътрешен продукт (БВП) по номинална стойност след Северна Америка и Европа и първият, при отчитане на покупателната способност. Към 2007 година държавите с най-голям БВП са Китай, Япония, Индия, Южна Корея и Индонезия. От средата на 20 век Япония, малко по-късно Южна Корея и Тайван, а в края на века и големи страни като Индия и Китай отбелязват продължителни периоди на бърз икономически растеж. Част от тях се превръщат от изостанали развиващи се страни в едни от водещите икономики в света. В някои страни, като Саудитска Арабия, Кувейт, Обединените арабски емирства, Бруней, през 20 век е реализиран значителен растеж и на базата на експлоатация на богатите природни ресурси, най-вече нефт и природен газ.

В продължение на голяма част от човешката история до 19 век, Китай е най-голямата икономика в света.[4][5][6] През втората половина на 20 век Япония се превръща във втората икономика в света след Съединените щати, изпреварвайки Западна Германия през 1968 година и Съветския съюз през 1986 година. В началото на 90-те години БВП на Япония е почти равен на този на всички останали страни в Азия взети заедно, а за кратко през 1995 година почти се изравнява с американския.

Повечето азиатски държави участват в поне една от няколкото големи международни организации за икономическо сътрудничество - Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество, Асоциация на страните от Югоизточна Азия, Съвет за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, Общност на независимите държави, Асоциация за регионално сътрудничество в Южна Азия.

Любопитни факти[редактиране | edit source]

Езици[редактиране | edit source]

Азия е дом на стотици езици, групирани в няколко големи езикови групи. Съществуват и няколко изолирани езика, сред които най-големи са японският и корейският. В някои азиатски държави има повече от един официален език. По данни на Етнолог в Индонезия има над 600 езика, в Индия над 800 и във Филипините над 100.

В Азия се говорят 23 от 30 най-говорени езика в света, като само владеещите мандарински китайски като майчин или първи чужд надхвърлят 1 милиард. Арабският се владее от от над 220 милиона, но по-голямата част от използващите го са в Африка. Руският продължава широко да се използва в страните от бившия Съветски съюз, а английският е официален език в няколко азиатски държави.

Език Езикова група Брой
говорещи (1996)
Държави
Мандарински китайски Сино-тибетска 885 милиона Флаг на Китай Китай
Хиндустани Индоарийска 474 милиона Флаг на Индия Индия
Флаг на Пакистан Пакистан
Бенгали Индоарийска 189 милиона Флаг на Бангладеш Бангладеш
Флаг на Индия Индия
Руски Славянска 170 милиона Флаг на Русия Русия
Японски изолиран 125 милиона Флаг на Япония Япония
Панджабски Индоарийска 88 милиона Флаг на Индия Индия
Флаг на Пакистан Пакистан
У китайски Сино-тибетска 77 милиона Флаг на Китай Китай
Явански Австронезийска 75 милиона Флаг на Индонезия Индонезия
Флаг на Източен Тимор Източен Тимор
Флаг на Малайзия Малайзия
Флаг на Суринам Суринам
Корейски изолиран 75 милиона Флаг на Северна Корея Северна Корея
Флаг на Южна Корея Южна Корея
Флаг на Китай Китай
Виетнамски Мон-кхмерска 68 милиона Флаг на Виетнам Виетнам
Телугу Дравидска 66 милиона Флаг на Индия Индия
Кантонски китайски Сино-тибетска 66 милиона Флаг на Китай Китай
Маратхи Индоарийска 65 милиона Флаг на Индия Индия
Тамили Дравидска 63 милиона Флаг на Индия Индия
Мин китайски Сино-тибетска 60 милиона Флаг на Китай Китай
Турски Тюркска 59 милиона Флаг на Турция Турция
Bandera de República Turca del Norte de Chipre Северен Кипър
Пущунски Иранска 49 милиона Флаг на Афганистан Афганистан
Флаг на Пакистан Пакистан
Тагалог Малайско-полинезийска 48 милиона Флаг на Филипини Филипини
Гуджарати Индоарийска 46 милиона Флаг на Индия Индия

Религии[редактиране | edit source]

От Азия са тръгнали всички световни религии, а континентът е дом на мнозинството от последователи на всички не-християнски религиозни течения. В Азия се намират единствените държави, където ислямът или християнството не са една от официалните религии.

Авраамически религии[редактиране | edit source]

Авраамическите религии Юдаизъм, Християнство, Ислям и Бахайство се зараждат в Западна Азия. Юдаизмът е най-старата от тях и основно се практикува в Израел, дом на най-голямото юдейско население в света. Католицизмът е доминиращата в Източен Тимор и Филипините. В Армения, Кипър, Грузия и Русия преобладава източното православие. Християнството е широко разпространено в Южна Корея, където около 25% от населението са християни. В Близкия Изток, Китай и Индия се намират другите по-съществени християнски малцинства. Бахайската религия е създадена в Персия през 19 век и има около 6 милиона последователи, от които почти 4 милиона са в Азия.

Ислямът се изповядва от 1,260 милиона души в Азия или почти 90% от всички мюсюлмани в света. Родината на исляма е Близкият изток, където той продължава да бъде доминиращата религия. Най-голямата в света ислямска държава е Индонезия. В Южна Азия живеят около 30% от всички мюсюлмани в света. Мюсюлманите са мнозинство в повечето държави от Централна Азия, а в Китай те наброяват между 20 и 100 милиона души.

Дхармически религии[редактиране | edit source]

Желязната пагода (1049 г.) в Кайфън, Китай

Основните дхармически религии хиндуизъм, будизъм,юдеизъм,джайнизъм и сикхизъм се зараждат в Индия и бързо се разпространяват в Източна Азия. В Китай и Япония те се трансформират в конфуцианство, таоизъм и дзен будизъм. В Япония се изповядва и шинтоизмът, който се приема за изконната японска религия. Интересното за Япония е, че мнозинството от населението на страната принадлежи към повече от една религия, а някои практикуват смесица между няколко религии. Въпреки че официално Народна република Китай е атеистична страна, повечето китайци практикуват смесица между махаяна будизъм, таоизъм и конфуцианство и подобно на японците често обявяват принадлежност към повече от една религия.

Над 80% от населението на Индия и Непал изповядва индуизма, който е разпространен и в Бангладеш, Пакистан, Бутан, Шри Ланка и Индонезия (остров Бали). Индийските малцинства в Мианмар, Сингапур и Малайзия също следва индуизма.

Будизмът е най-широко разпространен в Югоизточна и Източна Азия. Будизмът е основната религия в Камбоджа (98%), Тайланд (95%), Мианмар (89%), Бутан (75%), Шри Ланка (69%), Лаос (68%) и Монголия (50%). В Япония будизмът е религията на почти 96% от цялото население

Джайнизмът и сикхизмът са основно разпространени в Индия, където те се изповядват съответно от 4,2 милиона и 21,5 милиона. Двете религии се изповядват и от индийски преселници в други части на Азия.

Нерелигиозност[редактиране | edit source]

Нерелигиозността обхваща атеистите, агностиците и всички отказващи да обявяват принадлежност към която и да е религия. Официално Виетнам, Северна Корея и Народна република Китай са изцяло атеистични държави, но част от населението продължава тайно или открито да следва някаква религия. Според различни китайски източници атеизмът в Китай обхваща между 50% и 90% от населението, докато според други той включва по-малко от половината население. В Япония и Русия нерелигиозните съставляват около 50% от жителите им, а в Азербайджан по данни на Галъп Интернешънъл цифрата достига 80%. В Южна Корея около 40% са нерелигиозни, което е повече от последователите на отделните религии в страната. Саудитска Арабия и Малдивите са единствените държави в Азия, където нерелигиозността е забранена, а населението се води, че е 100% мюсюлмани.

Климатични пояси[редактиране | edit source]

Климатът на Азия е много разнообразен. Причина за това са простирането на континента между Северния полюс и Екватора, огромната му площ, голяма отдалеченост на централните му части от ограждащите го водни басейни, особеностите на релефа.

Екваториален пояс[редактиране | edit source]

Заема по-голямата част от п-в Малака, Малайския архипелаг, южната част на о. Шри Ланка. Има само един сезон-лято. Климатът е горещ и влажен през цялата година. Средногодишните температури са високи.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. National Geographic Family Reference Atlas of the World. Washington, D.C.: National Geographic Society (U.S.). 2006. p. 264.
  2. http://www.worldatlas.com/geoquiz/thelist.htm
  3. Encyclopædia Britannica 2006.
  4. Nalapat .
  5. Dahlman .
  6. Patten .

Източници[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]