Нови Южен Уелс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нов Южен Уелс
Flag of New South Wales.svg
New South Wales locator-MJC.png
Столица Сидни
Най-голям град Сидни
Площ
 - Всичко
5-то място
809 444 км²
Население


 - Всичко (2005)


 - Гъстота
1-во място


6 764 600


8,45/км²
Уебсайт www.nsw.gov.au


Но̀в Ю̀жен Уѐлс [1] (на английски New South Wales) е най-старият и най-населеният щат в Австралия. Намира се на север от Виктория и на юг от Куинсланд. Столица и най-голям град е Сидни.

География[редактиране | edit source]

Нов Южен Уелс се намира на източния бряг на Австралия. На запад релефа е предимно равнинен. На север са разположени най-големите планини на континента известни като австралийските кордилери. Високата 2 228 метра планина Косцюшко е в южните части на щата.

Площта на Нов Южен Уелс е 809 444 км².Това е три пъти повече от територията на Великобритания.

Население[редактиране | edit source]

Една трета от цялото население на Австралия живее в Нов Южен Уелс. Щата е една от първите европейски колонии изобщо. За първи път европейци населяват щата още през 18 век.

Най-голямата част от коренното население на Австралия - аборигените живеят именно в Нов Южен Уелс и Куинсланд. На щата се падат 26% от всички аборигени.

История[редактиране | edit source]

  • 1770 - Джеймс Кук посещава източния бряг на Австралия и го нарича Нова Холандия. По късно територията получава името Нов Южен Уелс (кръстена на Уелс).
  • 1813 - Уилям Уентуорт, Грегори Блаксланд и Уилям Лосън организират експедиция през Сините планини, западно от Сидни.

Стопанство[редактиране | edit source]

Нов Южен Уелс е голям стопански център. Добиват се олово, въглища, злато, цинк и сребро. В източните части силно развити са овцевъдството и говедовъдството. Големи територии са заети от овощни градини и пшеница. На бреговата ивица са разположени най-големите индустриални центрове на щата - Сидни, Нюкасъл и Уолонгонг.

Университети[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. 1."Български военен атлас", 1979 г., ГУГК.
    2."Географски речник на задграничните страни" 1987 г., ГУГК.

Външни препратки[редактиране | edit source]