Тоскана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тоскана
Toscana
Знаме на Тоскана
Статистически данни
Зона: Централна Италия
Главен град: Флоренция
Площ: 22 993 km²
Население: 3 730 130 (31 декември 2009) души
Гъстота: 161,7 души/km²
Президент: Енрико Роси (ДП)
Уебсайт: http://www.regione.toscana.it
Провинции
Арецо
Гросето
Флоренция
Ливорно
Лука
Маса и Карара
Пиза
Пистоя
Прато
Сиена
Карта
Географско положение на Тоскана

Тоскана (на италиански:Toscana) е административен регион на Италия. Тоскана е един от най-важните италиански региони заради своето историческо, художествено, икономическо и културно наследство.

Намира се в Централна Италия и граничи на северозапад с Лигурия, на север с Емилия-Романя, на изток с Марке и Умбрия и на юг с Лацио. Има брегова ивица на Лигурско море – от Карара до Пьомбино и на Тиренско море – от Пьомбино до границата с Лацио.

Регионалната столица е Флоренция, която е най-големият град и най-важен исторически, художествен и икономическо-административен център; другите градове са: Арецо, Гросето, Ливорно, Лука, Маса, Карара, Пиза, Пистоя, Прато и Сиена.

До 1859 г. е независима държава. След това става част от Сардинското кралство, после на кралство Италия и днес – от република Италия.

Регионалният празник е 30 ноември.

География[редактиране | edit source]

По-голямата част от тосканската територия е хълмиста (66,5%), останалата част е заета от равнини (8,4%) и планински масиви (25,1%).

  • Планини: Прадо 2054 м, Джово 1991 м, Рондинайо 1964 м, Пизанино 1946 м, Алпе Тре Потенце 1940 м
    • Вулкани: Амиата 1738 м, Кастелло 445 м (остров Капрая)
  • Реки: Арно 241 км, Омброне 161 км, Серкио 111 км, Чечина 73 км.
  • Езера: Езеро Биланчино 5,0 км², Езеро на Киузи 3,9 км², Езеро на Сан Кашано 2,0 км², Езеро на Монтепулчано 1,9 км²
    • Лагуни: Лагуна Орбетело 26,2 км², Блато Диача Ботрона 12,78 км², Езеро Масачуколи 6,9 км², Езеро Бурано 1,4 км²
    • Блата: Блато на Фучекио 18 км²
  • Брегова ивица: 633 км (397 км континентална и 230 км островна)
  • Острови: Елба 223,5 км², Джильо 21,2 км², Капрая 19,3 км², Монтекристо 10,4 км², Пианоза 10,3 км²

Планини[редактиране | edit source]

Кастилиончело (Етруски бряг)

Апенинските планини обкръжават Тоскана от север и изток, но по-голямата част от територията ѝ са хълмове. Други главни планини са:

Равнини и долини[редактиране | edit source]

Покрай брега са разположени следните равнини:

Във вътрешността на региона се намират:

Брегове и острови[редактиране | edit source]

Тоскана, която граничи с Лигурско море на северозапад и с Тиренско море на югозапад, има различни видове брегове. По-голямата част са ниски и песъчливи, с изключение на няколко възвишения на юг (южно от Ливорно, Таламоне и Арджентарио).

Тосканският архипелаг се състои от седем големи и няколко малки острова и много на брой малки скали. Главният остров е Елба, който е заобиколен от Лигурско море на север, Корсиканския пролив на запад, Тиренско море на юг и пролива на Пиомбино на изток. Бреговете на острова са осеяни с малки плажове. На север от Елба, между Корсиканския пролив и Лигурско море, се намират островите Капрая и Горгона, които имат силно насечена брегова ивица. На юг от Елба се намират островите Пианоза, изцяло равнинни и с песъчливи брегове, Монтекристо – с високи и насечени брегове, Джильо с високи брегове, освен няколкото малки плажа, и Джанутри – с много скали.

Административно деление[редактиране | edit source]

Регионът се разделя на 10 провинции и 287 общини.

Toskanski provincii bg.PNG
Провинция Площ
(км²)
Население
(души)
Гъстота
(души./км²)
Общини
(№)
  • 3235
  • 4504
  • 1211
  • 1773
  • 1156
  • 2444
  • 965
  • 365
  • 3821
  • 3514
  • 342 367
  • 223 427
  • 339 340
  • 387 058
  • 202 435
  • 405 883
  • 287 415
  • 245 742
  • 266 291
  • 977 088
  • 106
  • 50
  • 280
  • 218
  • 173,7
  • 166
  • 298
  • 673
  • 70
  • 278
  • 39
  • 28
  • 20
  • 35
  • 17
  • 39
  • 22
  • 7
  • 36
  • 44
  • Общо
  • 22 980
  • 3 677 048
  • 160
  • 287

История[редактиране | edit source]

Първите сигурни следи за човешко присъствие са от II хилядолетие пр.н.е.. От тази епоха има няколко селища, открити на различни места в региона. Между 10 век пр.н.е. и 8 век пр.н.е., се развива културата Виланова.

През 8 век пр.н.е., на територията на Централна Италия, се появяват първите следи на загадъчен неиндоевропейски народ: етруските. От тях е останало името на територията, наречена Етрурия. Най-големият разцвет на цивилизацията им е около 6 век пр.н.е., когато владенията им се разпрострират от река По до Кампания: те пресушават блата, строят пътища, улици и градове като Арецо, Киузи, Волтера, Популония, Ветулония и Розеле. Етруските са били цивилизован народ – жените са имали същите права като мъжете.

През 3 век пр.н.е., етруските са победени от римляните и след периода на икономическо развитие, целият регион губи важността си. Римляните създават нови градове, като Фиезоле, Флоренция и Коза, някои от които и днес са модерни градове, а другите са добре запазени археологически места.

След падението на Римската империя, регионът е завоюван последователно от остготи, византийци и лангобарди (569), които създават херцогство със столица Лука (Херцогство на Туския). След като Карл Велики побеждава лангобардите, херцогството става графство и после маркграфство на Лука (Маркграфство на Туския). През 9 век семейството Атони, които вече владеят Модена, Реджо Емилия и Мантуа, стават маркизи на Туския. През този период започва да се развива строителството на замъци и феодализма.

През 11 век Пиза става най-могъщият и важен град на Тоскана, разширявайки владенията си по целия тоскански бряг, над тосканския архипелаг и над Сардиния и Корсика. На юг се намира владението на семейството Алдобрандески, от лангобардски произход, което управлява територията, намираща се днес в провинциите Сиена и Гросето, докато град Сиена не става независим.

През 13 век започва времето на свободните комуни, и Лука е първата комуна в Италия. Възникват първите форми на демокрация и първите сдружения на работници и Тоскана става пример за културна, обществена и стопанска автономия. Сред тосканските градове бързо се налага комуната на Флоренция, поради културни и икономически причини.

Козимо I Медичи,
ерцхерцог на Тоскана

Благодарение на своите многоброийни литератори и артисти между 14 век и 15 век, Тоскана, и преди всичко Флоренция, става един от най-важните центрове на италианския Ренесанс. Регионът е политически независим от 12 век, а после се разделя на малки държави, сред които най-важните са република Флоренция и република Сиена. Силното развитие на търговията предизвиква възникването на първите банки (във Флоренция и Сиена). От 14 век република Флоренция започва да обединява тосканските земи, завоювайки близките територии, освен град Сиена. През 15 век семейство Медичи, банкери, стават господари на Флоренция. Започвайки от Лоренцо Великолепни, те укрепват властта си, докато Козимо I Медичи не става херцог на Тоскана и после, през 1569 г. – ерцхерцог на Тоскана. След падането на република Сиена през 1555 г., цяла Тоскана, с изключение на Лука, която е независима република, и Пьомбино, което е малко независимо княжество, е под флорентиско владение.

Медичите управляват Тоскана до 1737 г., когато последният ерцхерцог, Джангастоне Медичи, умира без наследници и ерцхерцогството преминава във владение на семейство Лорена (на Франческо Стефано Лорена, съпруг на Мария Тереза, императрица на Австрия). Той никога не стъпва в Тоскана или във Флоренция и възлага администрацията на сина си, Петър Леополд. Най-важният закон на Леополд е премахването на смъртното наказание на 30 ноември 1786 г., за пръв път в света (днес това е денят на празника на региона). След краткото владение на Наполеон, семейство Лорена се завръща в Тоскана. Управлението им е просветено време, защото те преобразуват юридическия правилник, строят първите железопътни линии, създават кадастър и пресушават блатото в Марема. Последният ерцхерцог е внукът на Леополд, Леополд II, който управлява до присъединяването на Тоскана към кралство Италия.

Територията на бившето тосканско ерцхерцогство е присъединена без сражения и след всенародно гласуване на 15 март 1860 г. През 1865 г., Флоренция става столица на Италия в очакване на завоюването на Рим.

Икономика[редактиране | edit source]

Икономически данни[редактиране | edit source]

Това е таблица с регионалния брутен вътрешен продукт и БВП на човек[1] за Тоскана от 2000 до 2006 г.:

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006
Брутен вътрешен продукт
(милиона Евро)
79 513,8 84 087,4 87 294,0 90 476,1 93 771,5 95 682,8 99 114,5
БВП на човек
(Евро)
22 763,1 24 052,5 24 893,5 25 549,6 26 177,1 26 511,5 27 311,8

Това е таблица с БВП[1] на Тоскана през 2006 г., разделен според главните икономически дейности:

Икономически дейности БВП (милиона Евро) % от регионалния БВП % от италианския БВП
Земеделие и риболов € 1681,0 1,70%% 1,84%
Промишленост € 18 360,5 18,52% 18,30%
Строителство € 4972,3 5,02% 5,41%
Търговия, туризъм, транспорт и комуникация € 21 632,5 21,83% 20,54%
Финансово посредничество, дейности за недвижими имоти € 24 460,0 24,68% 24,17%
Други служби € 17 041,4 17,19% 18,97%
ДДС и косвени данъци € 10 966,8 11,06% 10,76%
Общ БВП на Тоскана € 99 114,5

Регионалните данни, разделени в зависимост от дейностите, са подобни на данните на цяла Италия. Тосканската икономика се основава на сектора на услугите, преди всичко на туризма. В Тоскана се намират и много промишлени райони, които поддържат местното стопанство. Земеделието и животновъдството са много важни заради първокачествените си продукти.

Лозе близо до Сан Джиминяно

Земеделие и животновъдство[редактиране | edit source]

Тоскана е първият регион в Европа, одобрил закон срещу обработването и производството на ГМО (6 април 2000).

Земеделие[редактиране | edit source]

В планините земеделието е по-ограничено, преди всичко до брането на гъби, кестени и трюфели. По хълмовете има предимно маслинени горички и лозя. Зехтинът е един от най-важните продукти на региона, както и вината от лозя от райони като Кианти, Монталчино, Монтепулчано и Сан Джиминяно са много известни в целия свят.

На хълмовете и в равнините се отглеждат цветя (в Пистоя и провинцията ѝ) и зърнени храни, слънчогледи, царевица, цвекло и шарфан (провинциите на Сиена, Гросето и Флоренция).

Животновъдство[редактиране | edit source]

В животновъдството се отглеждат местни породи, които дават качествено месо. Отглеждат се телета, свине, овце и коне.

Промишлени райони[редактиране | edit source]

В Тоскана се намират много промишлени райони, които произвеждат различни видове продукти. Главните са:

Търговия и службени дейности[редактиране | edit source]

Търговията и секторът на услугите са важна основа за тосканската икономика, защото дават работни места за 2/3 от населението. Освен традиционната тосканска търговия (основана на малките и средни семейни предприятия и на местните пазари), от голямо значение са туризмът и секторът на услугите, както и банковите услуги и осигурителните институти.

Туризъм[редактиране | edit source]

Туризмът е един от главните икономически отрасли на Тоскана. Повечето от 40% от туристите идват в морските курорти като Виареджо и Версилия; един пример е Марема, която през лятото удесеторява броя на населението си. Друга част от туристите посещава центровете на културата – Флоренция приема повече от 7 млн. души на година. През последните години се развиват селският, спа- (заради термалните извори в (Кианчано Терме, Монтекатини Терме и Сатурния)) и зимният туризъм (Абетоне и Амиата планина).

Провинциално разпределение на дохода[редактиране | edit source]

В Тоскана БВП на човек е от 26 000 и 27 000 евро.

Това е брутният вътрешен продукт за всяка провинция[2] (хилиади евро):

Провинция БВП на човек
  • 33 753
  • 28 236
  • 27 967
  • 27 553
  • 26 706
  • 26 027
  • 25 277
  • 24 524
  • 23 753
  • 22 760

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Данни Istat - Регионални таблици (на италиански)
  2. Graduatoria delle province italiane in base al prodotto interno lordo pro capite dell'anno 2007 e confronto con il 2006 e il 2004