ПСВ Айндховен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ПСВ Айндховен
Име на отбор ПСВ Айндховен
Прозвище Boeren
Основан 1913
Стадион Филипс Стадион
Капацитет 35 000
Президент Фриц Схойтема
Старши треньор Холандия Филип Коку
Първенство Ередивиси
2011-12 3-ти
Домакин
Гост

ПСВ Айндховен [1], кратка форма ПСВ (на нидерландски Philips Sport Vereniging, Филипс Спорт Веренигинг, на английски Philips Sports Union, Филипс Спортс Юниън) е холандски спортен клуб от град Ейндховен. Известен е с професионалния си футболен отбор, който е дългогодишен член на холандската Ередивиси.

ПСВ е един от трите холандски отбора, печелили Шампионска лига. Клубът печели Купа на Европа, предшественика на Шампионска лига, през 1988 (срещу Бенфика) и Купа на УЕФА през 1978 (срещу СК Бастия). Често са наричани Boeren (на холандски означава „фермери“ или в този случай „селяни“) заради това, че са от провинциален град.

История[редактиране | edit source]

Стадион „Филипс стадиюм“, на който ПСВ Айндховен играе своите домакински мачове

Както и името му подсказва, започва съществуването си като спонсориран от компанията Филипс като спортен клуб за нейните служители. Основан е на 31 август 1913 г., в чест на стогодишнината от победа над французите в Наполеоновите войни.

ПСВ се развива като изцяло професионален футболен клуб. Домакинските мачове се играят на Филипс Стадион в Ейндховен с капацитет от 35 000 места, всичките седящи. Обмислят се планове за по — нататъшно разширяване на основата до 40 000 места. На този стадион са изиграни много мачове за европейската купа, през 2000 г. е един от стадионите на Евро 2000, проведено в Холандия и Белгия. Изграден е по същото време, когато е основан клубът, въпреки че неговият текущ капацитет е постигнат благодарение на предприетите модернизации през годините. Средното посещение за сезон 2006/07 е 33875 зрители.

ПСВ обира много отличия на футболната арена и е оценен като клуба, в който много добри футболисти като Рууд Гулит, Матея Кежман, Ромарио, Роналдо, Люк Нилис, Филип Кокьо, Парк Джи-Сунг, Яп Стам, Рууд ван Нистелрой, Лий Йонг-Пьо, Марк ван Бомел, Джеферсън Фарфан, Арен Робен, Алекс Родриго Диаш да Коща, Йохан Фогел и Роналд Ватерюс развиват таланта си. Клубният престиж е изграден от футболисти като Вили ван Кьолен, Ян ван Беверен, Ян Портвлейт, братята Ван де Керхоф, които също играят в холандския национален отбор, и Хюб Стевенс през '70-те, когато клубът печели Купа на УЕФА през 1978, побеждавайки СК Бастия с 3:0 на финала.

През 1988, отборът на ПСВ се подготвя под ръководството на Гюс Хидинк и с футболисти като Роналд Куман, Ерик Геретс, Сьорен Лербю и Вим Кифт печели европейската купа за първи и засега единствен път в история си, побеждавайки Бенфика с дузпи. Любопитно е, че ПСВ взима трофея, въпреки че не печели нито един от петте последни мача в състезанието: елиминират ФК Бордо и Реал Мадрид с гол на чужд терен, а другите четири мача завършват с равен резултат. След победата за Купата на Европа ПСВ играе с носителя на Копа Либертадорес Клуб Насионал де Футбол от Монтевидео. След равен резултат 2:2, Насионал побеждава ПСВ с дузпи и печели своята 3-та Световна клубна титла. Гюс Хидинк определя този мач като едно от най-тежките поражения в своята кариера.

Макар и клубът да умее да открива из Южна Америка и Европа млади таланти като споменатите по-горе, много от тях негласно използват ПСВ като трамплин за професионалното си развитие. Така постъпват Роналдо, който прекарва два сезона с клуба, както и Матея Кежман, Арен Робен и доскорошните Парк Джи-Сунг и Лий Йонг-Пьо. Независимо от заминаването на влиятелни играчи като Марк ван Бомел, Йохан Фогел, Парк Джи-Сунг, Лий Йонг-Пьо и Вилфред Баума след сезон 2004/2005 ПСВ се снабдява с играчи като Мика Вяюрюнен, Осмар Ферейра и белгийския полузащитник Тими Саймънс. Подсилени с футболисти като Исмаил Айзат и Ибрахим Афелай, ПСВ достига елиминационния кръг на Шампионска лига 2005/2006 за втори път, след като само един сезон преди това бива спрян на полуфиналите.

Отборът е ръководен от треньори като Гюс Хидинк (който между два договора с ПСВ довежда националните отбори на Холандия и Южна Корея до четвърти места на Световните първенства през 1998 и 2002). Привличането на Ерик Геретс като мениджър носи на клуба две титли в Ередивизи.

През сезон 2006/2007 ПСВ подписват договор с Роналд Куман, който наследява поста на Гюс Хидинк. Освен това привличат еквадорския играч Едисон Мендес и мексиканеца Карлос Салсидо след края на Световното през 2006. Като помощник-мениджъри са привлечени Ян Ваутерс и Тони Бройнс-Слот. През този сезон голмайстори са Джеферсон Фарфан и Аруна Коне. През сезон 2006–2007 ПСВ печели Ередивизи с резултат 5:1, с победа у дома над Витес. В предпоследния кръг ПСВ, Аякс и АЗ Алкмаар са на равно с актив от 72 точки. Алкмаар губи с 2:3 като гост на Екселсиор, докато Аякс и ПСВ бият. ПСВ взима титлата по голова разлика с един гол повече от Аякс.

Успехи[редактиране | edit source]

Настоящ състав[редактиране | edit source]

  • Към 17.08.2012
Пост Играч
1 Flag of Poland.svg В Пржемислав Титон
2 Flag of Denmark.svg З Матиас Йоргенсен
3 Flag of the Netherlands.svg З Вилфред Баума
4 Flag of Brazil.svg З Марсело
5 Flag of the Netherlands.svg З Ерик Питерс
6 Flag of the Netherlands.svg Х Марк ван Бомел
7 Flag of Sweden.svg Н Ола Тойвонен
8 Flag of the Netherlands.svg Х Кевин Стротман
9 Flag of Slovenia.svg Н Тим Матавж
10 Flag of the Netherlands.svg Х Хеорхинио Вайнадум
11 Flag of the Netherlands.svg Н Джеремайн Ленс
13 Flag of Canada.svg Х Атиба Хътчисън
Пост Играч
14 Flag of Belgium.svg Х Дрис Мертенс
15 Flag of the Netherlands.svg З Джетро Вилемс
16 Flag of the Netherlands.svg Х Орландо Енхелаар
17 Flag of the Netherlands.svg Н Лусиано Нарсинг
18 Flag of Belgium.svg З Тимоти Дерийк
19 Flag of the Netherlands.svg Н Юрген Локадиа
20 Flag of the Netherlands.svg Х Петер ван Оойиен
21 Flag of the Netherlands.svg В Бой Ватерман
22 Flag of the Netherlands.svg Н Мемфис Дипей
23 Flag of Bulgaria.svg З Станислав Манолев
24 Flag of Austria.svg Х Марсел Рицмайер
31 Flag of the Netherlands.svg В Рууд Свинкелс

Известни футболисти[редактиране | edit source]

Белгия
Бразилия
Гана
Дания
Замбия
Исландия
Мексико
Норвегия
Перу
Румъния
САЩ
Сърбия
Уелс
Холандия
Швейцария
Швеция
Южна Корея
България

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Световна футболна енциклопедия“, 2001 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]