Северна Америка
| Северна Америка | |
 |
|
| Площ | 24 709 000 km² |
|---|---|
| Население | 528 800 000 д. |
| Гъстота | 21,4 д./km² |
| Държави | 23 |
| Зав. територии | 18 |
| Езици | английски , испански , френски и други |
| Градове | Мексико , Ню Йорк , Лос Анджелис , Чикаго , Торонто и други |
Северна Америка е третият по големина континент в света и четвъртият по население. На север граничи със Северния ледовит океан, на изток — със Северноатлантическия океан, на юг — с Карибско море, и на запад — със Северния Тихи океан. Северна Америка има площ около 24 709 000 km2. През 2001 г. населението е около 528 800 000 души.
Съдържание |
Физическа география [редактиране]
Разположение [редактиране]
Северна Америка заема северната част на частта от сушата, наречена Америка, която понякога е разглеждана като един цял континент.[1][2][3] Често към Северна Америка се добавя и остров Гренландия (зависим от Дания). Континентът се свързва с Южна Америка чрез Панамския провлак. За граница между двата континента обикновено се приема вододелът на Дариен, по който преминава и държавната граница между Панама и Колумбия.[4][5] Северна Америка граничи на запад с Тихия океан, на изток с Атлантическия океан, на юг с Карибско море, на север граничи със Северния ледовит океан.
По редица географски и културно-исторически причини в някои случаи Северна Америка се отнася само за Канада и САЩ (понякога също и Мексико), а останалите страни се отделят в Централна Америка и Антилски острови.
Бреговата линия на Северна Америка е силно разчленена - в нея се врязват големи водни басейни, като Мексиканския залив, заливите Хъдсън и Сейнт Лорънс, Калифорнийския залив. Край бреговете на континента има множество острови - Канадският арктичен архипелаг, Бахамските острови, Търкс и Кайкос, Големите и Малките Антилски острови, Алеутските острови, Александровият архипелаг, Нюфаундленд. Гренландия, най-големият остров в света, също се смята за част от Северна Америка, тъй като е свързан с континента в геоложко отношение. Това не е така при разположените върху Средноатлантическия хребет Бермудски острови, които обаче също обикновено се причисляват към Северна Америка, поради историческите им и културни връзки с континента.
Релеф [редактиране]
Северна Америка се разделя на четири големи географски области. Големите равнини са разположени в центъра на континента в ивица, свързваща Мексиканския залив на юг с Канадска Арктика на север.
Западно от тях се намират Кордилерите, младонагънати планински вериги, успоредни на техоокеанския бряг от Аляска до Панамския провлак. В най-широката си част Кордилерите са разделени от Големия басейн на две части - Скалистите планини на изток и Бреговите хребети на запад. В северната част на Кордилерите се намира и най-високият връх в Северна Америка - Маккинли (6194 m).
Североизточната част на континента е заета от издигнатото, но относително равнинно плато на Канадския щит. Южно от него релефът е разнороден, включвайки планининската верига Апалачи и равнините по Атлантическото крайбрежие.
Геология [редактиране]
По-голямата част от Северна Америка е разположена върху Северноамериканската тектонична плоча. Основната част от Централна Америка с част от Антилските острови се намират върху Карибската плоча, което дава основание на някои учени да разглеждат Централна Америка като самостоятелен континент.[6] Калифорнийският полуостров и части от щата Калифорния се намират върху Тихоокеанската плоча, срещаща се със Северноамериканската в разлома Сан Андреас.
Геоложкото ядро на Северна Америка включва древната платформа Лаврентия, формирана през протерозоя преди 1,5 до 1 милиард години.[7] Най-обширното оголване на тази платформа е Канадският щит. От късния палеозой до ранния мезозой Северна Америка е свързана с други съвременни континенти в суперконтинента Пангея. Сред ефектите от формирането на Пангея са Апалачите, формирани преди 480 милиона години, което ги прави едни от най-старите планини в света.
Когато Пангея започва да се разделя преди около 200 милиона години, Северна Америка става част от Лавразия, а в средната креда се отделя от Евразия в самостоятелен континент.[8] Кордилерите започват да се образуват преди между 80 и 55 милиона години при процеса, наричан Ларамидска орогенеза. Образуването на Панамския провлак свързва континента с Южна Америка преди около три милиона години. Големите езера и повечето сладководни басейни в северната част на континента са формирани сравнително скоро, при оттеглянето на ледниците преди около 10 хиляди години.
Климат [редактиране]
Климатът в Северна Америка варира от умерен (на север) до тропичен (в Централна Америка); в крайбрежните райони е океански, във вътрешността — континентален. Средна температура на въздуха: януари — от -38 °C (северната част на Канадския арктичен архипелаг) до 20 °С (полуостров Флорида и Мексико); юли — от -40 °С (Северна Канада) до 32 °С (югозападната част на САЩ). Най-много валежи падат по тихоокеанското крайбрежие на Аляска и Канада и в северозападната част на САЩ (2000-3000 mm годишно); в югоизточните части на Северна Америка — 1000-1500 mm годишно, в централните райони — 400-1200 mm годишно, в междупланинските долини на субтропичните и тропичните части на Кордилерите — 100-200 mm годишно. На север от 400-440 с.ш. през зимата има устойчива снежна покривка. Снежната граница е на височина от 100 m (в Гренландия) до 4600 m (склоновете на Попокатепетъл). Общата площ на ледниците е 2 млн. km2.
Езера [редактиране]
В Северна Америка има много и разнообразни езера. Там се намират Големите американски езера (Горното езеро, езерата Мичиган, Хюрън, Ери, Онтарио), Голямото робско езеро, Малкото робско езеро, езерата Шамплен, Сен Клер. Само в Канада има повече от 30 000 езера с площ над 3 km².
История [редактиране]
Предколумбов период [редактиране]
Според преобладаващото мнение предците на индианците, коренното население на Северна Америка, се преселват на континента от Азия по време на последната ледникова епоха, най-вероятно през съществувалия по това време провлак Берингия, а може би и използвайки примитивни лодки. Възможно е заселването да е протекло на няколко вълни, включващи етнически разнородни общности.[9][10] Ескимосите в най-северните части на континента вероятно се заселват значително по-късно.
Преди достигането на Америка от европейците местните жители формират различни обществени структури — от групи от по няколко семейства до обширни империи. Те са разпределени в няколко културни зони, които приблизително съответстват на географските и екологични зони, определящи начина на живот на населението. Например, във Великите равнини основа на икономиката е ловът на бизони, а в Мезоамерика - земеделието. Индианските етнически групи могат да се класифицират и по техния език, макар че народи със сродни езици не винаги имат сходна материална култура или обществено устройство, а понякога живеят и в отдалечени един от друг региони.
По време на няколкото хилядолетия, през които индианците обитават Северна Америка, културите се променят и изместват. Една от най-древните известни археологически култури е културата Кловис в съвременния щат Ню Мексико. Други по-късни култури са Мисисипската култура и Културата на строителите на могили в басейна на река Мисисипи и културата Анасази в югозападната част на Съединените щати. Културите южно от тях имат сравнително развито земеделие и одомашняват някои от широко разпространените днес земеделски растения, като царевицата, доматите и тиквичките.
В резултат на развитието на земеделско стопанство в южните части на континента, именно там са достигнати много от културните постижения на предколумбова Северна Америка. Така цивилизацията на маите създава своя писменост, изгражда монументални пирамиди и храмове, използва сложен календар и развива концепцията за нулата около 400 година, само няколко столетия след месопотамците.[11] При пристигането на първите европейци в началото на 16 век културата на маите все още съществува, но политическото надмощие в региона вече е в ръцете на ацтеките, чиято столица Теночтитлан на север в Мексиканската долина.[12]
Колониална епоха [редактиране]
Европейците достигат Северна Америка в хода на Великите географски открития, когато през 1492 година испански флот, воден от Христофор Колумб, достига до Бахамските острови. Континентът е открит също от Колумб, който през 1502 година стига до бреговете на днешна Никарагуа. Империята на ацтеките, най-силната северноамериканска държава по това време, е завладяна от испанския конкистадор Ернан Кортес през 1521 година.[12]
През следващите три века Испания, Англия и Франция, в по-малка степен Нидерландия, Русия и Дания, често воювайки помежду си, си разпределят цялата територия на Северна Америка.
Колонизацията на Северна Америка променя рязко историческото развитие на континента. Числеността на местното индианско население намалява рязко, главно в резултат на европейски заразни болести, към които то няма имунитет.[13] Местната култура се изменя драстично. Променя се и причастността на индианските общности към политически и културни групи, като някои езикови групи изчезват, а други се изменят бързо.
Образуване на независими държави [редактиране]
В края на 18 век и началото на 19 век в Северна Америка се възникват няколко движения за независимост от европейските колониални сили, които довеждат до създаването на много от съвременните самостоятелни държави на континента. През 1776 година независимост от Великобритания обявяват 13 от нейните колонии на северния атлантически бряг, поставяйки началото на Съединените американски щати. Канада се образува с обединението на северните територии на Великобритания и Франция. През 1810 година независимост обявява Мексико, а през 1823 година от него се отделя Гватемала.
Най-нова история [редактиране]
Политическа география [редактиране]
В Северна Америка има три големи по площ и население държави – Канада, Мексико и Съединените американски щати (САЩ). В южната част на континента, често наричана Централна Америка, има няколко сравнително малки държави – Белиз, Коста Рика, Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама. Понякога страните в Северна и Южна Америка, с изключение на САЩ и Канада, се наричат със сборния термин Латинска Америка.
| Държава или територия | Площ, km² |
Население (2011) |
Гъстота на населението, д/km² |
Столица |
|---|---|---|---|---|
 Американски Вирджински острови (САЩ) |
346[14] | 109 666 | 317 | Шарлот Амали |
 Ангуила (Великобритания) |
102 | 14 108 | 138,3 | Вали |
 Антигуа и Барбуда |
443 | 89 612 | 202,3 | Сейнт Джонс |
 Аруба (Нидерландия)[15] |
193 | 108 141 | 560,3 | Оранестад |
 Барбадос |
431 | 273 925 | 635,5 | Бриджтаун |
 Бахамски острови |
10 070[14] | 347 176 | 34,5 | Насау |
 Белиз |
22 966 | 356 600 | 15,5 | Белмопан |
 Бермудски острови (Великобритания) |
53 | 64 700 | 1220,8 | Хамилтън |
 Британски Вирджински острови (Великобритания) |
153 | 24 041 | 157,1 | Роуд Таун |
 Гваделупа (Франция) |
1780[16] | 452 776[16] | 254,4 | Бас Тер |
 Гватемала |
108 890 | 14 757 300 | 135,5 | Гватемала |
 Гренада |
344 | 104 890 | 304,9 | Сейнт Джорджис |
 Гренландия (Дания) |
2 166 086 | 56 744 | 0,026 | Нуук |
 Доминика |
754 | 67 675 | 89,7 | Розо |
 Доминиканска република |
48 730 | 10 056 200 | 206,4 | Санто Доминго |
 Кайманови острови (Великобритания) |
262 | 56 729 | 216,5 | Джордж Таун |
 Канада |
9 984 670[14] | 34 482 800 | 3,5 | Отава |
 Клипертон (Франция) |
7 | 0 | 0,0 | — |
 Коста Рика |
51 100 | 4 726 600 | 92,5 | Сан Хосе |
 Куба |
110 860 | 11 253 700 | 101,5 | Хавана |
 Кюрасао (Нидерландия)[15] |
444 | 145 619 | 328 | Филипсбург |
 Мартиника (Франция) |
1128[16] | 436 131[16] | 386,6 | Фор дьо Франс |
 Мексико |
1 927 550[14] | 114 793 300 | 58,2 | Мексико |
 Монсерат (Великобритания) |
102 | 5079 | 49,8 | Плимът, Брейдс[17] |
 Наваса (САЩ) |
5 2 | 0 | 0,0 | — |
 Никарагуа |
120 254[14] | 5 869 900 | 48,8 | Манагуа |
 Панама[15][18] |
78 200 | 3 571 200 | 45,7 | Панама |
 Пуерто Рико (САЩ) |
8870[14] | 3 706 700 | 417,8 | Сан Хуан |
 Салвадор |
21 040 | 7 185 218 | 341,5 | Сан Салвадор |
 Сейнт Винсент и Гренадини |
389 | 109 365 | 281,1 | Кингстаун |
 Сейнт Китс и Невис |
261 | 53 051 | 203,3 | Бастер |
 Сейнт Лусия |
616 | 176 000 | 285,7 | Кастрийс |
 Сен Бартелми (Франция) |
21 | 7492 | 356,8 | Густавия |
| Сен Мартен (Франция) |
54 | 30 615 | 566,9 | Мариго |
| Сен Пиер и Микелон (Франция) |
242 | 7044 | 29,1 | Сен Пиер |
 Синт Мартен (Нидерландия)[15] |
34 | 36 609 | 1076,7 | Филипсбург |
| Съединени американски щати[19] |
9 826 675[14] | 313 972 451 | 31,9 | Вашингтон |
 Тринидад и Тобаго[15] |
5128 | 1 346 400 | 262,6 | Порт ъф Спейн |
 Търкс и Кайкос (Великобритания) |
417 | 32 000 | 76,7 | Кокбърн Таун |
 Хаити |
27 750 | 10 123 800 | 364,8 | Порт о Пренс |
 Хондурас |
112 090 | 7 754 700 | 69,2 | Тегусигалпа |
 Ямайка |
10 991 | 2 709 300 | 246,5 | Кингстън |
| Общо | 24 648 946 | 549 475 357 | 243,1 |
Икономика [редактиране]
В икономическо отношение Канада и Съединените щати са най-развитите страни в Северна Америка, следвани от Мексико, определяна като нова индустриална страна.[20] Страните от Централна Америка и Антилските острови се намират на различно ниво на икономическо и социално развитие. Например, някои малки островни държави, като Барбадос, Тринидад и Тобаго и Антигуа и Барбуда имат по-висок брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението от Мексико. Панама и Коста Рика имат значително по-високи стойности на БВП на глава от населението и на индекса на човешко развитие от останалите централноамерикански страни.[21]
Култура [редактиране]
Основните езици, говорени в Северна Америка, са английският, испанският и френският. Англоезични са Съединените щати, Канада (където английският и френският са официални езици), Белиз и част от държавите на Антилските острови. Мексико и повечето страни от Централна Америка са испаноезични и са част от обхващащия и почти всички страни в Южна Америка културен регион на Латинска Америка.
Френският език играе важна роля в историята на Северна Америка, като и в наши дни запазва значението си в някои региони. Той е един от официалните езици в Канада и нейната провинция Ню Брънзуик, както и на провинция Квебек, където 95% от населението говори френски като първи или втори език. Френскоезични общности има и в някои други части на Канада, в американския щат Луизиана, Сейнт Лусия, Доминика. Френският е официалният език във франските територии на Антилите, както и в Сен Пиер и Микелон и Хаити (наред с хаитянския креолски).
Бележки [редактиране]
- ↑ International Olympic Committee 2002.
- ↑ Océano 2000, с. 392.
- ↑ msn.com 2009.
- ↑ United Nations Statistics Division 2012.
- ↑ Natural Resources Canada 2003.
- ↑ Encyclopædia Britannica 2011.
- ↑ Dalziel 1992, с. 237-241.
- ↑ Merali 2009.
- ↑ Morell 1998, с. 191.
- ↑ Middle Tennessee State University 2006.
- ↑ Kaplan 2007.
- ↑ а б Grunberg 2007.
- ↑ Bacci 2001, с. 42-46.
- ↑ а б в г д е ж Териториалните води съставляват значителна част от територията на страната. За по-коректно изчисление на гъстотата на населението е използвана само площта на сушата.
- ↑ а б в г д В зависимост от различните определения, Аруба, Нидерландските Антили и Тринидад и Тобаго се намират в Северна Америка, в Южна Америка или в двата континента.
- ↑ а б в г Данни от 2006 година: http://www.umsl.edu/services/govdocs/wofact2006/index.html
- ↑ Поради активизирането на вулкан в близост до официалната столица Плимът през юли 1995 година, на практика столицата е преместена в Брейдс.
- ↑ Панама обикновено се приема за част от Северна Америка, макар че понякога територията на изток от Панамския канал е отнасяна към Южна Америка. В таблицата са дадени площта и населението на цялата страна.
- ↑ Включва щата Хаваи, който е част от Океания.
- ↑ Waugh 2000, с. 563, 576–579, 633, 640.
- ↑ United Nations Development Programme 2010, с. 148-151.
- Цитирани източници
- ((en)) Bacci, Massimo Livi. A Concise History of World Population: An Introduction to Population Processes, 3rd ed.. Malden, Massachusetts, Blackwell Publishing, 2001. ISBN 0-631-22335-5.
- ((en)) Dalziel, I.W.D. On the organization of American Plates in the Neoproterozoic and the breakout of Laurentia. // GSA Today 2 (11). 1992. с. 237–241.
- ((en)) Central America. // Encyclopædia Britannica, 2011. Посетен на 2011-06-28.
- ((fr)) Grunberg, Bernard. La folle aventure d'Hernan Cortés. // L'Histoire 322. 2007.
- ((en)) The Olympic symbols. // International Olympic Committee, 2002. Архив на оригинала от 2008-03-07.
- ((en)) Kaplan, Robert. What is the origin of zero? How did we indicate nothingness before zero?. // Scientific American, 16 January 2007. Посетен на 2008-02-19.
- ((en)) Merali, Zeeya и др. Visualizing Earth Science. Hoboken, NJ, John Wiley & Sons, 2009. ISBN 9780470418475.
- ((en)) Middle Tennessee State University. Kennewick Man Skeletal Find May Revolutionalize Continent's History. // sciencedaily.com. ScienceDaily, 2006. Посетен на 2012-08-13.
- ((en)) Morell, Virginia. Kennewick Man's Contemporaries. // Science 280 (5361). 1998. DOI:10.1126/science.280.5361.191. с. 191.
- ((es)) Encarta, "Norteamérica". // msn.com, 2009. Архив на оригинала от 2009-10-31.
- ((en)) North America. // The Atlas of Canada. Natural Resources Canada, 2003. Посетен на 2012-10-06.
- ((es)) Océano Uno, Diccionario Enciclopédico y Atlas Mundial. Océano, 2000. ISBN 84-494-0188-7.
- ((en)) 2010 Human development Report. // United Nations Development Programme, 2010. Посетен на 2011-05-06.
- ((en)) Standard Country and Area Codes Classifications (M49). Americas. // unstats.un.org. United Nations Statistics Division, 2012. Посетен на 2012-10-06.
- ((en)) Waugh, David. Geography, An Integrated Approach. Nelson Thornes, 2000. ISBN 0-17-444706-X.
Вижте също [редактиране]
- Откриване на Америка
- Хронологична таблица за откриване и изследване на Северна Америка (X - XVIII в.)
- Хронологична таблица за откриване и изследване на Северна Америка (XIX - XX в.)
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
