Област Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Област Варна
Област Варна на картата на България
Страна Флаг на България България
Район за планиране Североизточен
Областен център Варна
Площ 3 820 km²
Население (2011) 475 074 души
124 души/km²
Общини 12
МПС код В
Официален сайт www.vn.government.bg
Административно деление на областта

Област Варна е една от 28-те области на България. Пощенските кодове на населените места в област Варна са от 9000 (за град Варна) до 9299. МПС-кодът ѝ е В.

География[редактиране | edit source]

Уникалният природен феномен Побити камъни край град Девня
Златни пясъци е най-известният курорт в областта
Плажът в комплекс Романтика край река Камчия
нос Галата

Географско положение[редактиране | edit source]

Област Варна е в източната част на Дунавската равнина. Тя включва части от Южна Добруджа, най-източните части на Предбалкана и Стара планина. Граничи с областите Бургас, Добрич и Шумен. Разположена е на брега на Черно море и заема площ 3820 кв.км или 3,44% от територията на страната. Балансът на територията ѝ е 60,0% земеделски, 28,1% гори, населени места – 6,8%, пътища и пристанища – 2,3%, водни площи – 1,9% и за добив – 0,9%.

Релеф[редактиране | edit source]

По-голямата част от повърхнината е хълмиста. В границите на областта са разположени Франгенското плато с височина 356 м н.в. (Варненско плато), Момино плато 322 м н.в. (Авренско плато), източните части на Провадийското плато (Добринено плато), югозападните части на Добруджанското плато, Камчийската планина от Източна Стара планина. По долините на р. Камчия и Провадийска река релефът е равнинен. Черноморското крайбрежие на север започва с плажовете на курортните комплекси „Златни пясъци" и „Дружба", при които гористите склонове на Франгенското плато се спускат терасовидно към морето и достигат самата плажна ивица. При „Дружба" брегът се е отдръпнал по-навътре в сушата, между нос Св. Георги и нос Галата образува големият Варненски залив. Пясъчните ивици следят крайбрежието и достигат лиманното устие на Камчия. На юг към Камчийската планина брегът отново се издига и непосредствено до морето се спускат гористите склонове на Източна Стара планина. В отделни понижения, затворени между склонове, са разположени плажните ивици при село Шкорпиловци и град Бяла.

Природни ресурси[редактиране | edit source]

В областта се разкриват мергели, пясъчници, варовици, глини, пясъци и техни разновидности, предимно от палеогейска и неогенска възраст. Голяма част от тях се експлоатират в циментовата и химическата промишленост, в строителството (евксиноградски мергели, варовиците при Девня), в стъкларската промишленост (кварцовите пясъци при гр. Белослав). Каменна сол се добива при ж.п. спирка Солна мина (близо до Провадия), манганова руда — при селата Игнатиево и Рудник. Минерални води богати на йод има в района на Варна и в долината на Камчия. Природен газ се добива в шелфа до нос Галата.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в областта е умереноконтинентален, силно повлиян от въздействието на Черноморския басейн, особено по крайбрежната ивица, където се оформя по-мек морски климат (средногодишната температура за крайбрежната ивица е 13°С като от север на юг слабо се повишава). По отношение температурата на въздуха пролетта настъпва с около 10 — 13 дни по-късно и е сравнително дълга и прохладна. Лятото се характеризира със стабилизиране на времето — броят на дните с температура 25°С или по-висока е голям. Есента е продължителна и топла. През пролетта и есента температурата на въздуха рядко спада под 5°С. Средногодишната температура на морската вода е 13,6°С. Средногодишните количества валежи в областта (около 500 мм в крайбрежните части, около 600 мм на 40-50 км навътре в сушата) са по-малки от средногодишните валежи за страната. Максимумът на валежите е през есента. Засушаванията са през лятото (средна продължителност 40-50 дни). Средната относителна влажност на въздуха по крайбрежието е 75-80%. Характерна с годишната и денонощната периодичност на ветровете. Североизточните ветрове преобладават през късна пролет, лятото и началото на есента, западните — през зимата и отчасти през есента.

Води[редактиране | edit source]

Почти всички реки, които текат през областта, се вливат направо в Черно море или чрез Белославското езеро. Най-големи са Камчия(дължина 245 км, водосборна площ 5358 км2), Провадийска (дължина 119 км, водосборна площ 2132 км2Батова река. Останалите реки са къси и маловодни — през лятото водите им намаляват и дори се губят във варовиците на Дунавската хълмиста равнина (Суха река). Най-големите езера са Варненското (повърхност 17,4 км2, обем на водата 165,5 млн. м3)и Белославско (повърхност 3,9 км2, обем на водата - 9 млн. м3) Областта е богата на подпочвени и на карстови води (Девненски извори).

Почви, растителност и животински свят[редактиране | edit source]

Преобладават сиви горски почви и карбонатни черноземи. По-малки площи заемат излужените черноземи, типичните черноземи, оподзолените черноземи, канелените горски и алувиално-ливадните почви.

Растителността е разнообразна. По Черноморското крайбрежие и в Южна Добруджа, която има степен характер, преобладават ксерофитни дъбови гори (цер, благун, мъждрян), на много места превърнати във вторични гори и храсталаци, в ксерофитни тревни съобщества, ливади, обработваеми земи. Горите в Източна Стара планина са от източен горун и източен бук, габър, мизийски бук. В долините на Камчия и Батова река има лонгозни гори. В блатистите места растат тръстика, папур, камъш, по пясъчните терени крайбрежието – песъчар, класник. Срещат се и много средиземноморски видове като смокиня, нар, райска ябълка, киви, финап, лаврово дърво, фотиния, магнолия.

Преобладават евросибирските животински видове, срещат се и представители на понтийската фауна. Голям брой видове птици – гларуси и други видове чайки, водоплаващи птици по крайбрежните езера. За опазване на растителността са създадени природния парк „Златни пясъци” и резерватите Камчия, Върбов дол, Крив дол, Калфата, Казашко и Вълчи проход в Източна Стара планина. На запад от Варна по стария път за София се образуванията Побитите камъни.

Близо до Белослав с намират пещерите Горна и Долна Капладжа, на р. Армира е водопадът Орлов камък.

Население[редактиране | edit source]

Брой и гъстота[редактиране | edit source]

Областта е гъсто населена – 130 човека на кв. км при 70 човека на кв. км средно за България. Раждаемостта през 2005 г. е по-висока от тази в България, която е 9,2‰, докато в област Варна тя е 10,8‰. Смъртността е по-ниска: 12,5‰, при средна за страната 14,6‰. Естественият прираст е -1,7‰, в сравнение със средния за България 5,4‰. Най-гъсто населен район е промишлената агломерация Варна-Девня, където живее 83% от населението на областта (406 090). Ежедневната трудова миграция в рамките на агломерацията е в размер 45 хил. души дневно. Тя свързана с промишлеността и туризма. Степента на през урбанизация (процент градското население) е 81%, по-висока от средното за страната – 70%. Коефициентът на икономическа активност на населението е 56% при средно за страната 46%. Като цяло населението на България през 90-те години на XX век намалява. В област Варна то се задържа, а в агломерацията леко нараства. Това се дължи на по-доброто социално-икономическо положение в промишлената агломерация спрямо останалата част на северна България.

Преброяване на населението 2011 (НСИ) окончателни данни за броя на населението: 475 074[1]

Преброяване на населението 2001 (НСИ):

Брой на населението (2001): 462 218 / 462 013

Брой на населението (2011): 475 074 / 424 893

Населението на областта и агломерацията нараства както следва:

Област Варна        Промишлена агломерация
1926 г. -             Варна-Девня
1934 г.- 256 425      1934 - 123 215
1946 г. - 266 617     1946 - 130 787
1956 г. - 314 163     1956 - 176 459
1965 г. - 366 855     1965 - 238 039  
1975 г. - 431 024     1975 - 313 130
1985 г. - 464 945     1985 - 356 646
1992 г. - 462 970     1992 - 362 616
2001 г. - 462 218     2001 - 369 518
2007 г. - 495 056*    2007 - 406 090*
  • По настоящ адрес.

Етнически състав[редактиране | edit source]

Населението с чуждо гражданство към 2001 г. в област Варна е 1,2%, според официалните данни от Преброяване 2001 за областта.[2] Най-много са гражданите на Руската федерация, които живеят във Варненска област – 30,2 %. На второ място са гражданите на република Турция – 13,4%, следвани от украинците и англичаните. Според официалните данни на преброяването през 2001 г. етническата структура в областта е същата както и през предходните 10 години (1991-2001).[2] Представителите на българския етнос, които живеят постоянно във Варненска област към първи февруари 2001 са 371 048 или 87,3% от населението. На второ място са турците – 30 469 или 7,2% и ромите – 13 432 или 3,2% от населението на областта. 87,9% от българите живеят в градовете на Варненска област, като урбанизацията при този етнос е най-висока, а при турците и при ромите е 46% и 37% съответно. 85,7% от преброените са декларирали българският език като свой майчин, за 8% това е турският и за 2,4% ромският. В това отношение българите са най-единодушни– 99,1% от тях заявяват българския като майчин език, при турците и ромите този процент е по-нисък.[2]

Към февруари 2011 г. се наблюдава сродна за средната за страната етническа хетерогенност на населението в област Варна. 87% или 366 464 човека се самоопределят като българи, следвани от 30 236 турци представляващи 7% от популацията. Третата по големина етническа група е ромската с близо 3%. Останалите по-малко от 3% принадлежат към други етноси, най-вече арменски, влашки и руски или не се самоопределят. [3]

Процесът на демографско застаряване на населението в област Варна продължава. Населението над 64 години е увеличено през последните десет години от 14,3% на 16,2%[4] През 2001 г. лицата в подтрудоспособна възраст (под 15 години) са 16,7%, към 1 февруари 2011 г. този процент е намалял на 15,1. 64,2% от населението на Варненска област или над 305 000 души е в трудоспособна възраст. През 2001 г. на около 120 лица, постъпващи на трудовия пазар са се падали около 100 излизащи от него. Десет години по-късно ситуацията е влошена и пропорцията е 100 към 74. Населението на община Варна е 343 704 души, като община Варна заема второ място в България след Столична голяма община.[4]

Етноси в област Варна (2011)
Етническа група процент
българи
  
87,3%
турци
  
7,2%
цигани
  
3,2%
други и неопределени
  
2.3%


Етническа група (2011):[5]

Българи: 371 048 (87,33%),
турци: 30 469 (7,17%), цигани: 13 432 (3,16%), други: 9944 (2,34%)

Религия[редактиране | edit source]

Религии в област Варна (2011)
Религиозна група процент
православни
  
78,8%
мюсюлмани
  
5,7%
други и неопределени
  
15,5%


Вероизповедание (2011):[6]

Самоопределили се: 359 209 души:

Православни: 283 143 (78,82%),
мюсюлмани: 20 533 (5,72%), други: 55 533 (15,46%)

Политика[редактиране | edit source]

Има генерални консулства на Руската федерация, Украйна и почетни консули на Германия и Франция, Италия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Швеция, Унгария, Дания.

Област управител[редактиране | edit source]

През 2005 година Атака, НДСВ, ВМРО и други организации свиват във Варна обществен протест срещу издигането на областен управител посочен от ДПС при съставянето на правителството на Сергей Станишев.[7][8] Гражданското негодувание се тушира, като ръководството на ДПС посочва дотогавашния областен управител Росен Владимиров.[9]

От 2009 г. областен управител на област Варна е Данчо Симеонов Симеонов.[10]

Икономика и инфраструктура[редактиране | edit source]

Област Варна e център на Североизточен приморски район.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Варна е 4794 лв., който е по-висок от средния за страната - 4416 лв. (2003) Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) в областта през 2002 г. е над 6% от общия БВП. Морската индустрия през 2003 г. осигурява 11% от приходите в областната икономика. За областта е характерно наличието на вътрешнообластни икономически различия между община Варна и останалите общини. В община Варна се намират 87% от предприятията, 70% от дълготрайните материални активи и се реализират 83% от приходите от дейността и 80% от печалбите за областта.

Туризмът осигурява 6% от приходите в областната икономика. Общият обем на легловата база в Област Варна е 60 428 легла в 370 хотела (2005). Реализираните нощувки с 32%, пренощували лица с 22%, приходи от нощувки с 125 519 868 лева или 29,3% от тези в страната. През 2003 г. общият размер на чуждестранните инвестиции в областта с натрупване е 433 394,7 хил. щатски долара – на второ място след област София град. През 2004 г. областта е привлякла 8,6% от инвестициите в България. (Всички данни са от издания на НСИ.)

  • Варненска корабостроителница АД, Варна — производство на плавателни съдове
  • Дружба-стил АД, Варна — производство на облекла
  • Елдом Инвест, Варна — производство на домакински електроуреди
  • Корабостроителен и кораборемонтен завод АД, Варна — ремонт и производство на плавателни съдове
  • Агрополихим АД, Девня — производство на азотна киселина, амоняк, моно- и дикалциев фосфат, натриев триполифосфат, стабилизирана амониева селитра, троен суперфосфат
  • Захарен завод, Девня — производство на рафинирана захар
  • Полимери АД, Девня — производство на дихлоретан, натриева основа, по-рано и поливинилхлорид (ПВЦ)
  • Солвей-Соди АД, Девня — производство на лека, тежка сода и сода бикарбонат
  • ТЕЦ — Варна, Езерово — производство на електроенергия
  • Девня-Цимент АД, Девня

Транспорт[редактиране | edit source]

Варна е многофункционален транспортен възел съчетаващ четирите вида транспорт и има международно значение. Международното летище Варна осъществява връзка с 35 страни и 101 града по света. Пристанище Варна заема ключово положение и е основен логистичен и дистрибуторски център.

Образование и здравеопазване[редактиране | edit source]

В Област Варна има 5 висши учебни заведения, 3 колежа с 31 123 студенти и 5 значими научноизследователски института. Осигуреността на населението в региона с общо практикуващи лекари (7,35 на 10 000 души) е над средното за страната.

Списък на общините в Област Варна[редактиране | edit source]

Градовете са с удебелен шрифт.

Община Аврен[редактиране | edit source]

Аврен, Бенковски, Близнаци, Болярци, Добри дол, Дъбравино, Здравец, Казашка река, Китка, Круша, Приселци, Равна гора, Садово, Синдел, Тръстиково, Царевци, Юнак

Община Аксаково[редактиране | edit source]

Аксаково, Ботево, Водица, Въглен, Генерал Кантарджиево, Доброглед, Долище, Засмяно, Зорница, Игнатиево, Изворско, Кичево, Климентово, Крумово, Куманово, Любен Каравелово, Новаково, Орешак, Осеново, Припек, Радево, Слънчево, Яребична

Община Белослав[редактиране | edit source]

Белослав, Езерово, Разделна, Страшимирово

Община Бяла[редактиране | edit source]

Бяла, Горица, Господиново, Дюлино, Попович, Самотино

Община Варна[редактиране | edit source]

Варна, Звездица, Казашко, Каменар, Константиново, Тополи

Община Ветрино[редактиране | edit source]

Белоградец, Ветрино, Габърница, Доброплодно, Млада гвардия, Момчилово, Невша, Неофит Рилски, Средно село, Ягнило

Община Вълчи дол[редактиране | edit source]

Бояна, Брестак, Войводино, Вълчи дол, Генерал Киселово, Генерал Колево, Добротич, Есеница, Звънец, Изворник, Искър, Калоян, Караманите, Кракра, Метличина, Михалич, Оборище, Радан войвода, Стефан Караджа, Страхил, Червенци, Щипско

Община Долни чифлик[редактиране | edit source]

Булаир, Бърдарево, Венелин, Голица, Горен чифлик, Гроздьово, Детелина, Долни чифлик, Кривини, Нова Шипка, Ново Оряхово, Пчелник, Рудник, Солник, Старо Оряхово, Шкорпиловци, Юнец

Община Девня[редактиране | edit source]

Девня, Кипра, Падина

Община Дългопол[редактиране | edit source]

Арковна, Аспарухово, Боряна, Величково, Дебелец, Дългопол, Камен дял, Комунари, Красимир, Лопушна, Медовец, Партизани, Поляците, Рояк, Сава, Сладка вода, Цонево

Община Провадия[редактиране | edit source]

Блъсково, Бозвелийско, Бързица, Венчан, Градинарово, Добрина, Житница, Златина, Китен, Комарево, Кривня, Манастир, Неново, Овчага, Петров дол, Провадия, Равна, Славейково, Снежина, Староселец, Тутраканци, Храброво, Чайка, Черковна, Черноок

Община Суворово[редактиране | edit source]

Баново, Дръндар, Изгрев, Калиманци, Левски, Николаевка, Просечен, Суворово, Чернево

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39
  2. а б в http://news.varna24.bg. // Посетен на 17.02.2012.
  3. Национален статистически институт. // Посетен на 17.02.2012.
  4. а б http://news.varna24.bg. // Посетен на 17.02.2012.
  5. http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm
  6. http://www.nsi.bg/Census/Religion.htm
  7. news.bpost.bg. // Посетен на 17.02.2012.
  8. www.mediapool.bg. // Посетен на 17.02.2012.
  9. vesti.bg. // Посетен на 19.02.2012.
  10. Областна администрация Варна. // Посетен на 19.02.2012.

Външни препратки[редактиране | edit source]