АК-130

от Уикипедия, свободната енциклопедия
АК-130
История на производството
РазработеноКБ „Арсенал“, Ленинград
Страна на производство СССР
Производителзавод „Барикади“, Волгоград
История на службата
Години на експлоатацияот 1985 г.
На въоръжение в СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Характеристики на оръдието
Калибър, mm130
Дължина на ствола, mm/калибра9100/70
Начална скорост на снаряда, m/s850
Принцип на зарежданеУнитарно автоматично зареждане
Скорострелност, изстрела/минута90 (на установка)
Характеристики на артилерийската установка
Марка на АУАК-130
Обща маса на АУ, kg89 000
Радиус на завъртане по стволовете, mm7803
Дължина на отката, mm520 – 624
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °-12°/+85°
Ъгъл на завъртане, °+200°/– 200°
Максимална скорост на ВН, °/s25
Максимална скорост на ХН, °/s25
Максимална далечина на стрелбата, m23 000
Разчет, души4
АК-130 в Общомедия

АК-130 е съветска двустволна корабна автоматична артилерийска установка с калибър 130 mm.

История на разработването[редактиране | редактиране на кода]

Разработката ѝ започва през юни 1976 г. в КБ „Арсенал“. Първоначално се проектира едностволната установка А-217, но по-късно за приоритетна е признана двустволната А-218. Изборът се обяснява с по-голямата скорострелност на втората и симпатията към нея на главкома на ВМФ на СССР адмирал Сергей Горшков. В оръдието за първи път са използвани: унитарен артилерийски патрон, автоматично зареждане на боеприпасите и др.

Производството на първите образци е поверено на завода „Барикади“. Опитната експлоатация на есминеца от пр. 956 продължава в течение на 5 години. Приета е на въоръжение с постановление на СМ на СССР от 1 ноември 1985 г.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Двата ствола дават на АУ голяма скорострелност (до 90 изстрела в минута), но това е достигнато с цената на значително увеличение на масата на системата (АУ – 98 t, СУ – 12 t, механизираният погреб – 40 t). Наличието на механизмите за автопрезареждане на боеприпасите позволява без участие на допълнителна работна ръка да се изстреля целият боекомплект до пълно опустошаване на погребите. В СУ има прибори за корекция на прицела по плясъците на падащите снаряди и визьорен пост за стрелба по брегови цели. Също оръдията, благодарение на голямата си скорострелност и наличието на няколко типа специализирани снаряди, може да водят ефективна зенитна стрелба (в боекомплекта влизат снаряди с дистанционен и радиолокационен взривател).

Насочване[редактиране | редактиране на кода]

Насочването се осъществява от системата за управление на стрелбата „Лев-218“ (МР-184) създадена в КБ „Аметист“ на базата на СУ „Лев-114“ (МР-114 от комплекса АК-100). Според някои данни на есминците от пр.956 се използва СУ „Лев-214“ (МР-104). В състава на системата влизат РЛС за съпровождение на целите, ТВ-визьор, лазерен далекомер ДВУ-2 (далекомерно-визьорно устройство, разработено от ЦНИИАГ и ПО „ЛОМО“ с използването на система за автономна коствена стабилизация на лазерния лъч през 1977 г.), балистичен изчислител, апаратура за селекция на целите и защита от смущения. СУ за стрелбата обезпечава прием на целеуказания от общокорабните средства за следене, измерване на параметрите на движение на целите, изработка на ъглите за насочване на оръдията, коректировка на стрелбата по попаденията във водата, автоматично следене на снаряда.

  • РЛС МР-184 – двухдиапазонна РЛС за съпровождане на целите, едновременно съпровожда 2 цели;
  • Далечина инструментална – 75 km;
  • Далечина на съпровождение на целите – 40 km;
  • Маса на системата – 8 t.

Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Основни ползватели на АК-130[редактиране | редактиране на кода]

АУ е на въоръжение на корабите ВМФ на Русия (от проекти 956, 1144, 1164) и др. На есминците от пр. 956 има по две (носова и кърмова) кули А-218: пред надстройката на бака и зад вертолетния хангар. Секторът на стрелбата по хоризонтала е в предели по 100 градуса от борда, боезапасът на всяка кула е по 320 снаряда. Есминците проекти 956 и 956Е, а също и техните варианти са първите кораби от подобен клас, снабдени с тези установки.

На ракетните крайцери от пр. 1164 и 1164А „Москва“ е поставена по една установка А-218 на бака пред фалшборда на носовия срез. Установката осигурява хоризонтален сектор на стрелба от 210 градуса, има боезапас от 340 изстрела. На крайцера „Москва“ е модернизирана с прибора за АСУ на артилерията „Пума“ (аналог на наземния комплекс „Подача“) за централизирано „безприцелно“ насочване по цели близки към крайната граница на поражение.

На тежките атомни крайцери (на най-първия от серията има 2 кули АК-100 на всички последващи 1 кула АК-130) от проекта 1144 „Киров“ (преименуван на „Адмирал Ушаков“) е поставена една кула А-218 на кърмата зад ограждението на кърмовия наблюдателен пост със сектор на стрелбата от 180 градуса. Установката се монтира на всички кораби, освен на самия „Киров“, т.е. на трите последващи. Боезапасът на установката е 440 изстрела, тя има система за управление „Русь-А“ от поста за централизирана насочване на корабната артилерия.

Още един експлоатиращ установката кораб е есминецът от пр. 1155 – 3, преправен от противолодъчния кораб от проекта 1155 „Удалой“ в проекта 956ЕСМ-1 с поставянето на два пакета ПКРК 3М80 и една сдвоена кула А-218 на носа с боезапас от 210 снаряда.

Боекомплект[редактиране | редактиране на кода]

Снарядите унифицирани по установките А-217, А-218, А-222 и А-192М

  • Ф-44 – фугасен снаряд, маса на снаряда 33,4 kg, маса на ВВ– 3,56 kg, взривател 4МРМ;
  • ЗС-44 – зенитен снаряд, маса на снаряда 33,4 kg, маса на ВВ – 3,56 kg, взривател ДВМ-60М1;
  • ЗС-44Р – зенитен снаряд, маса на снаряда 33,4 kg, маса на ВВ – 3,56 kg, взривател АР-32.

Радиус на поразяване на цели със зенитните снаряди:

  • 8 m (с радиовзривател, ПКР),
  • 15 m (с радиовзривател, летателни апарати).

Маса на патрона – 52,8 kg. Дължина на патрона – 1364 – 1369 mm. Зареждането е унитарно.

Фото[редактиране | редактиране на кода]

Кораби, носещи АК-130[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. АК-130 // 2018-03-31. Архивиран от оригинала на 2021-06-11. Посетен на 2021-06-11. (на руски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Широкорад А. Б. Советская корабельная артиллерия. СПб, Велень, 1995, 80 с. ISBN 5-85817-009-9.
  • Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000, 1156 с. ISBN 985-433-703-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „АК-130“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​