Авгеринос
| Авгеринос Αυγερινός | |
| — село — | |
  Авгеринос  Авгеринос  Авгеринос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 914 m |
| Население | 138 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
Авгеринос, още Костанско, Костанджик или Костаджик (на гръцки: Αυγερινός, Авгеринос; до 1927 Κωνστάντσικον, Констанцикон[1]), е село в Южна Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), част от административната област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 386 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в източното подножие на планината Горуша (Войо), на около 30 километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и около 20 километра западно от Цотили.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Костанско е гръцко село в Населишка каза на Османската империя. Селската църква „Света Параскева“ е от 1867 година.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Костанчикон (Costantchikon), Сисанийска епархия, живеят 900 гърци.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Костанско (Констнаджикъ) живеят 850 гърци християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Констанджик е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак със 160 къщи.[5]
В началото на XX век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в Kostanjik има 800 гърци патриаршисти.[6]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Κωνστάντσκο живеят 615 гърци християни.[7] Към 1912 година в Костанско действа четата на капитан Коста Грудас.[8]
В 1907 година е построена църквичката „Свети Атанасий“.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Костанско остава в Гърция. През 1927 година то е преименувано на Авгеринос.
В 1961 година е построена църквата „Света Троица“.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Корньогос[11] | Κοργιόγκος | Пурнари | Πουρνάρι[12] | връх на Ю от Авгеринос (1139 m)[11] |
| Ибраим[11] | Ίμπραήμ | Рахи | Ράχη[12] | връх на ЮЗ от Авгеринос (1175,4 m)[11] |
| Джурджово | Τζούρτζοβο | Дасотон | Δασωτόν[12] | |
| Баджи | Μπάτζι | Килада | Κοιλάδα[12] | |
| Бабя[11] или Бобя | Μπόμπγια | Ласпорема | Λασπόρεμα[12] | река на И от Авгеринос[11] |
| Цимека[11] или Цумека | Τσουμέκα | Мегали Рахи | Μεγάλη Ράχη[12] | връх на СЗ от Авгеринос (1198 m)[11] |
- Преброявания
- 1913 – 1.021 жители[13]
- 1920 – 702 жители (168 семейства)
- 1928 – 882 жители[14]
- 1981 – 444 жители
- 1991 – 414 жители
- 2001 – 386 жители
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Между Авгеринос и Витос (Долос), край Праморица, в местността Панайопула се намира красивият и колоритен параклис „Света Богородица“.[15]
Малката църква „Свети Николай“ е построена в 2000 година.[16] В местността Бадзи има малка църква „Свети Илия“.[17]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Авгеринос
Йоанис Тарис (1885 – 1968), гръцки учен и просветен деец
- Починали в Авгеринос
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 2 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 276-277.
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Литоксоу, Димитрис. Грчка антимакедонска борба. Скопје, 2004, стр. 85.
- ↑ ‘‘Παναγιοπούλα’’ // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
