Аврамово (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Аврамово.

Аврамово
Джамията, кметството с пощата и училището в селото, 2021 г.
Джамията, кметството с пощата и училището в селото, 2021 г.
Общи данни
Население636 души[1] (15 март 2024 г.)
120 души/km²
Землище5284 km²
Надм. височина1076 m
Пощ. код2795
Тел. код07442
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ00059
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Якоруда
Мехмед Вакльов
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Аврамово
Ахмед Уцьов
(ДПС)
Аврамово в Общомедия

Авра̀мово е село в Югозападна България. То се намира в община Якоруда, област Благоевград.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 723
Българи 96
Турци 582
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 45

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Аврамово се намира в планински район. Разположено е в Аврамовата седловина, която разделя планините Рила и Родопи. Отстои на 18 km от общинския център – Якоруда.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е образувано през 1955 г. от населените места Аврамови колиби, Планковци, Тиберова и Хърльова махала, и село Бабяк.[3]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Тук се намира най-високата железопътна гара на Балканите, с надморска височина 1267 m. ЖП гара Аврамово е гара по единствената теснолинейна жп линия в България, с междурелсие 760 mm, свързваща градовете Септември, Велинград, Якоруда, Разлог, Банско и Добринище. Линията е една от най-живописните в цяла Европа и същевременно важна за местното население, което през зимата няма друг транспорт към по-големите градове като Разлог и Велинград.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.