Аврелиан

Аврелиан
44-ти император на Римската империя
Монета с изображение на Аврелиан
Управление	270 – 275 г.
Наследил	Квинтил
Наследник	Марк Клавдий Тацит
Лични данни
Роден	9 септември 214 г. Сирмиум
Починал	25 септември 275 г. Caenophrurium, дн. Чорлу
Пълно име	Луций Домиций Аврелиан
Семейство
Брак	Улпия Северина
Потомци	? неизв. дъщеря
Аврелиан в Общомедия

Луций Домиций Аврелиан (лат. Lucius Domitius Aurelianus) е римски император (септември 270 – септември 275 г.). Негова е заслугата за възстановяване на териториалното единство на Римска империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на III век. За краткия период от 5 години, той възвръща почти напълно старите ѝ граници. Усилията му да овладее вътрешните проблеми също дават резултати, но не са толкова голям успех.

Предполага се, че Аврелиан е роден на 9 септември 214 г. или 215 г. Древните извори не са единодушни относно родното му място, но повечето приемат, че е родом от провинция Илирик, като Сирмиум (Срем, в дн. Сърбия) е най-предпочитаното място. Според други източници Аврелиан е роден в провинция Крайбрежна Дакия (Dacia Ripensis) или Мизия, като за роден град е посочван и Сердика (днешна София). Независимо от неяснотите около родното място на Аврелиан, в науката има съгласие, че той е от обикновен произход, от семейство на местни земледелци изполичари, които арендовали земя от сенатора Аврелий. Постъпва много рано на служба в легион, става центурион и бързо се придвижва нагоре, достигайки до трибун на легион и началник на кавалерийски отряд. Бъдещият император е воин с огромна физическа сила, мрачен и суров, но c доблестен характер. Отличава се в качеството си на пълководец при императорите Валериан I, Галиен и Клавдий II.

При вестта за смъртта на Клавдий II (края на януари 270 г.) войските в Панония провъзгласяват техния военачалник Аврелиан за император. Квинтил, брат на починалия Клавдий II, е издигнат по същото време за император в Италия, но счел за невъзможно да се бори с толкова силен противник и се самоубил. Скоро след това Аврелиан бива признат и от Сената (между май и септември 270 г.).

Възстановяване на империята

Още от самото начало на управлението си, Аврелиан трябвало енергично да брани това, което е останало от Римската империя. В края на 270 г. успешно завършва войната срещу вандалите в Панония. През 271 г. императорът ръководи тежки сражения с променлив успех срещу алеманите и други германски племена (маркомани, ютунги), които нахлуват в Северна Италия през Алпите. Отначало римската армия търпи поражение (битка при Плаценция), но след това Аврелиан бързо събира нови сили и в крайна сметка опасният противник е разгромен в битката при Фано. Все пак заплахата от нападения остава и Аврелиан решава да построи крепостна стена около Рим, която става известна като Стената на Аврелиан.

След победата над германците Аврелиан приема титлата Germanicus Maximus. През същата година се появяват и няколко узурпатора (Септимий в Далмация, Домициан, вероятно в Галия и Урбан), но те бързо са елиминирани.

През 272 г. Аврелиан отново повежда римските легиони към Балканския полуостров, където нанася решително поражение на готите и ги прогонва отвъд Дунав, като убива предводителя им Cannabaudes и си присвоява титлата „Gothicus Maximus“. Въпреки това обаче по-късно императорът взема решение да се евакуират римските гарнизони от Дакия, която била трудна и скъпа за защита и на юг от границата по Дунав реорганизира предишната провинция Мизия в Крайбрежна Дакия, със столица Рациария.

Завоевание на Палмира

След като дунавската граница е временно обезопасена, през 272 г. Аврелиан предприема поход на изток срещу силното арамейско-късноелинистическо царство Палмира – сепаратистка държава, управлявана от арабската царица Зенобия, която разширила своите владения от пределите в Сирия до Мала Азия и Египет. Имперските легиони успешно настъпват и отново затвърждават римската власт в Анатолия и Сирия, където повечето градове се предават лесно. Аврелиан отказва да признае Зенобия и сина ѝ Вабалат за законни владетели, побеждава войската на Палмирската империя, а самата Зенобия бива обсадена в столицата си Палмира. Когато при бягство тя пада в плен, палмирците се предават, но след оттеглянето на Аврелиан въстават отново. Тогава той се връща (273 г.), избива населението и разрушава града до основи. След това покорява и Египет, в който се разпореждал богатият търговец Фирм. След този поход богатите провинции на изтока отново стават част от Римската империя.

Монета на Аврелиан с надпис RESTITVTOR ORBIS („Възстановител на света“)

Възвръщане на Галия

В началото на 274 г. Аврелиан напада независимата Гало-Римска империя на запад, която е управлявана от едрия земевладелец Тетрик I и неговия син Тетрик II. Галската държава е дестабилизирана от вътрешни неуредици, а няколко години по-рано Испания и част от южна Галия са възвърнати под властта на Рим. Преди битката при Шалон на Марна, Тетрик и синът му дезертират и се предават на императора, който след това разбива армията на бунтовниците и покорява Галия.

През 274 година в чест на победите си Аврелиан празнува бляскав триумф в Рим, а в императорската процесия участват пленените Зенобия, Тетрик и представители от всички победени народи. Сенатът тържествено присъжда на Аврелиан почетната титла Restitutor Orbis („Възстановител на света“).

Обществени мерки

Porta Asinara, една от портите в Стената на Аврелиан

Опасността от варварските нашествия в началото на управлението му кара Аврелиан да се погрижи за сигурността на Рим и да започне строеж на голяма стена около града (Стена на Аврелиан). Направена от тухли и бетон, това е първото укрепление издигано в Рим за повече от 6 века. Изграждането ѝ продължава през цялото управление на Аврелиан и е завършена в 275 година.

Аврелиан организира повинност на стопанските и занаятчийските колегии в Рим, които били натоварени със задължението да отговарят за снабдяването с продоволствие в столицата, с цел да бъдат предотвратени гладни бунтове сред най-бедните. Вместо жито той заповядал да раздават препечен хляб плюс зехтин и сол.

Финансова реформа

Въпреки че повечето от предишните провинции са възвърнати под властта на Рим, те са разорени от вражеските нашествия и епидемиите, а икономиката им продължава да се намира в упадък. Инициативата на императора да възстанови паричната система претърпява провал. Правителството задължава гражданите да предадат притежаванато от тях сребро, срещу което да получат определено количество монети. Събраното сребро обаче се оказва недостатъчно за изсичане на пълноценни монети, поради присвоявания от страна на служебните лица. В резултат на недоволството избухват бунтове в град Рим (271 или 274 г., т.нар. бунт на Фелицисим или бунта на монетарите), всъщност подстрекавани от извършителите на злоупотребата. В масовите вълнения се въвличат някои сенатори и голяма част от народа, което принуждава Аврелиан да използва армията за потушаването им. В кървавите улични боеве загиват хиляди. Наказани са много от уличените в злоупотреба монетари. Монетният двор в Рим е временно затворен.

Антониниан на Аврелиан, издаден след победата над Палмира, носещ изображение на Sol Invictus, триумфиращ над варварски пленници

Паричната реформа замества обезценения антониниан с посребрена монета от бронз, вероятно наречена „аврелиан“. Въпреки отначало обявената по-висока стойност, населението скоро я приравнява към старата монета.

Религиозна реформа

Аврелиан засилва позициите на почитания от самия него Sol Invictus („Непобедимото слънце“, или Сол Инвиктус), Бога Слънце, важно божество в Римския пантеон. Императорът има идея да даде на всички хора от империята единен бог, независимо дали те са цивилни или войници, от изтока или запада, един бог, в който да вярват, без да предават собствените си богове. Центърът на този култ е нов храм, построен на Марсово поле в Рим, с огромни декорации, финансирани от разрушаването на Палмира.

По време на краткото си управление той следва принципа „един бог, една империя“, който по-късно е възприет напълно от Диоклециан. На някои монети той се появява с титлата Deus et Dominus natus („Бог и Господар наш“), също така после възприета от Диоклециан. Лактанций обаче твърди, че Аврелиан би отменил всички други богове, ако е имал достатъчно време.

По сведения от житиеписната литература Аврелиан е провел гонение срещу християните.

Идеологически курс

Обществените прояви на Аврелиан носят типичните характеристики за епохата на „войнишките императори“ – той отхвърля дискредитираната и остаряла външност на принципата, приема монархическите знаци, като златна корона, но запазва здравомислие и скромност в личния си живот, желаейки да възвърне древните нравствени идеали. Императорът е на голяма почит сред войниците, които дори го възхваляват в песен с думите „не ще изпием толкова вино, колкото кръв е пролял“, понеже се носела мълва как в битките самият Аврелиан е поразил многобройни противници.

В отношенията си със Сената Аврелиан показва пълно пренебрежение и не зачита републиканската традиция, с което предизвиква враждебната реакция на знатното съсловие. Аврелиан е убит по време на похода срещу персите през септември 275 година. Близо до Византион, той става жертва на заговор, начело на който стои неговият таен секретар, който страхувайки се, че императора ще го накаже за някакви злоупотреби с пари, разпространил сред офицерите фалшив списък с имената на тези от тях, които уж били нарочени да бъдат убити.

Аврелиан не оставя наследник, а през настъпилото междуцарствие след смъртта му, неговата вдовица Улпия Северина за кратко оглавява управлението в Рим, но вероятно без фактическа власт. Следващият император Тацит издейства от сенаторите да обожествят Аврелиан, въпреки тяхното нежелание. Френският град Орлеан (Orléans), първоначално наричан Cenabum, е бил преименуван в чест на император Аврелиан с името Aurelianum.

Вижте други

Римската империя през 271 г. (червено), Галска империя (зелено) и Палмирската империя (жълто)

• Криза в Римската империя
• Войнишки императори
• Сол Инвиктус

Външни препратки

• Historia Augusta The Life of Aurelian
• Император Аврелиан и монетната му реформа, „бунта на монетарите“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
• Körner, Christian. Aurelian // De Imperatoribus Romanis. 20 юли 2001.

Литература

• Alaric Watson, Aurelian and the Third Century, Routledge, 1999 ISBN 0-415-07248-4
• John F. White, Restorer of the World: The Roman Emperor Aurelian, Spellmount Ltd, 2005 ISBN 1-86227-250-6
• Richard Stoneman, Palmyra and Its Empire: Zenobia's Revolt against Rome, University of Michigan Press, 1992 ISBN 0-472-10387-3
• Udo Hartmann: Claudius Gothicus und Aurelianus. In: Die Zeit der Soldatenkaiser. Krise und Transformation des Römischen Reiches im 3. Jahrhundert n. Chr. Hrsg. von Klaus-Peter Johne. Berlin 2008, S. 297–323
• Peter Jacob: Aurelians Reformen in Politik und Rechtsentwicklung. Göttingen 2004. ISBN 3-89971-148-3

Римски императори
Квинтил (270)	Аврелиан (270 – 275)	Тацит (275 – 276)
Римска империя