Адалвин
| Адалвин | |
| архиепископ на Залцбург | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква |
Адалви́н (на немски: Adalwin, † 14 май 873) е от 859 до 873 г. архиепископ на Залцбург и абат на манастир „Св. Петър“ в Залцбург.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Образован е в Залцбург. През 859 г. става архиепископ на Залцбург след Лиупрам († 14 октомври 859). Крал Лудвиг Немски му подарява през 860 г. земи в днешните Долна Австрия, Каринтия, Щирия, Бургенланд и в Словения и Унгария. Той се ангажира особено много в християнизацията на славяните в баварската източна марка (Marchia orientalis) и има претенции за Великоморавия. Крал Лудвиг му благодари за това с множество дарения. В своето Княжество Панония той освещава дванадесет нови църкви и назначава във всяка свещеник.
Той обаче не успява в съпротивата си против мисионерската дейност на Светите Кирил и Методий. Особено е против по-късното назначаване на Свети Методий за архиепископ на Великоморавия-Панония от папа Адриан II. Малко след номинирането му Адалвин, заедно с епископа на Пасау Ерманрих, арестува Методий и го държи три години и половина по времето баварския наказателен процес в един швабски манастир и го измъчва. По нареждане на папа Йоан VIII те трябва отново да го освободят през 873 г. Епископ Ерменрих (Ерманрих) е суспендиран като епископ.
Адалвин умира на 14 май 873 г., последван е от Адалберт I (873 – 874).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Dopsch, Heinz; Spatzenegger, Hans (Hrsg.): Geschichte Salzburgs, Stadt und Land. Pustet, Salzburg 1988, ISBN 3-7025-0243-2
- Friedrich Wilhelm Bautz: ADALWIN. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., unveränderte Auflage Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 29.
- Kurt Becher: Adalwin. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 49 (Digitalisat).