Азманите
| Азманите | |
  Азманите  Азманите | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 6 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Землище | –[2] km² |
| Надм. височина | 568 m |
| Пощ. код | 5350 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | ЕВ |
| ЕКАТТЕ | 00117 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
| Община – кмет | Трявна Денчо Минев (ГЕРБ; 2023) |
Азма̀ните е село в Северна България, община Трявна, област Габрово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Азманите се намира в долината на Дряновска река [3]. Разположено е основно между излизащия от град Трявна на юг път към град Плачковци, отклонението от него към село Енчовци, железопътната линия Горна Оряховица-Дъбово-Стара Загора/Подкова и квартал Димиев хан [4] на град Трявна.
Към 31 декември 1946 г. населението на колиби Азманите наброява 18 души, към 18 юли 1995 г. при придобиването статута на село – 7 души и също толкова – към 31 декември 2017 г.[5]
Надморската височина на пътя към град Плачковци покрай село Азманите е около 485 м.
История[редактиране | редактиране на кода]
От 14 юли 1995 г. дотогавашното селище колиби Азманите [6] придобива статута на село [7] на основание § 7, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България [8].
Името на колибите, впоследствие село Азманите вероятно произлиза от турската дума „Azman“ – обрасъл.
Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Азманите е разположено в землището на село Бангейци
- ↑ За Дряновската река може да се срещнат и имената Плачковска река (за горното ѝ течение), както и Тревненска река.
- ↑ До 8 май 1971 г. – колиби Димиев хан.
- ↑ По данните в Националния регистър на населените места.
- ↑ Справка в Националния регистър на населените места към 1 септември 1987 г.
- ↑ Справка в Националния регистър на населените места към 18 юли 1995 г.
- ↑ Параграф 7, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗАТУРБ: „(3) Съществуващите при влизането в сила на този закон населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.“
