Айтоска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Айтоска река
42.755° с. ш. 27.3031° и. д.
42.4972° с. ш. 27.3472° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Бургас
Община Айтос
Община Бургас
Община Камено
Дължина32,5 km
Водосб. басейн304,7 km²
Отток0,57 m³/s
Начало
Място2,5 km северно
от село Лясково,
Община Айтос
Айтоска планина
Координати42°45′18″ с. ш. 27°18′11.16″ и. д. / 42.755° с. ш. 27.3031° и. д.
Надм. височина344 m
Устие
МястоБургаско езероЧерно море
Координати42°29′49.92″ с. ш. 27°20′49.92″ и. д. / 42.4972° с. ш. 27.3472° и. д.
Надм. височина1 m

Айтоска река е река в Югоизточна България, област Бургас – общини Айтос, Бургас и Камено, вливаща се в западната част на Бургаското езеро. Дължината ѝ е 32,5 km.

Айтоска река води началото си под името Дермендере от западната част на Айтоска планина, от 344 m н.в., на 2,5 km северно от село Лясково, Община Айтос. Тече в посока юг-югоизток в широка долина през Бургаската низина. Влива се в западната част на Бургаското езеро, на 1 m н.в., на 2,4 km югозападно от квартал „Долно Езерово" на град Бургас.

Площта на водосборния басейн на Айтоска река е 304,7 km2.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

Реката е със среден годишен отток от 0,57 m3/s при град Камено, като максимумът е през февруари и март, а минимумът – август и септември.

По течението на реката са разположени 2 града: Айтос и Камено.

Водите на реката се използват главно за напояване. По данни от 2001 г. участъкът на река Айтоска след гр. Айтос е силно замърсен. Река Айтоска оказва най-силен замърсяващ ефект от притоците върху Бургаското езеро (Вая).[1]

От град Айтос до устието на реката, покрай левия ѝ бряг преминава участък от трасето на жп линията СофияБургас.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 44

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 13.