Акинак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Скитски акинак от VII—V век пр. Хр.

Акинакът (на старогръцки: ἀκινάκης) е къс меч или кинжал с право двойно острие без улей с дължина 35 – 45 cm[1] и ефес в сърцевидна форма, гъбовидна глава и полумесец (антени) в задния край на дръжката[2]. С тегло от около два килограма той е служил предимно за промушване[3].

Изработвани обикновено от желязо, рядко от бронз, мечовете акинак са особено популярни в Източното Средиземноморие в периода VI-III век пр. Хр. Акинаците са характерни за територията на Северна Тракия до IV век пр. Хр., когато са почти напълно заменени от Махайрата и Ксифоса [4]. Името е персийско и се среща у много елински автори. Те внасят това оръжие от ковачниците на мадаи, перси, скити, масагети и други приемани от тях за варварски народи. Върху релефите от Пелопонес се срещат изображения на персийски воини с акинак, носени окачени отдясно на колана; долният край на ножницата е превързан с отделен ремък за бедрото[5][1]. Златният акинак в Персия е традиционен царски подарък[6].

Многобройни археологически находки и изображения доказват масовата употреба на мечове акинак у скитите. Според Херодот, скитите почитат железен акинак, поставен на върха на дървена платформа, като олицетворение на Арес, и му принасят човешки жертви.

В древна Тракия разпространението на късите мечове акинак се отнася към бронзовата и към ранножелязната епоха. Железният кинжал със златна обковка на ножницата от Белоградец (дублиран и от изображението върху надгробната стела от същото погребение), е типичен пример от VII век пр. Хр. Същинският акинак прониква в Тракия след VI век пр. Хр. вероятно под скитско влияние и получава разпространение главно в Севернотракийските земи (дн. Румъния и Северна България).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Blair, Claude and Tarassuk, Leonid, eds. (1982). The Complete Encyclopedia of Arms and Weapons. p.17. Simon & Schuster. ISBN 0-671-42257-X.
  2. img503.imageshack.us
  3. С. А. Гвоздев. Холодное оружие Востока и Запада. Техника самообороны. – Мн.: „Современное слово“, 2000. – С. 176. – ISBN 985-443-172-X.
  4. Stoyanov, T. 2015 Warfare – In: Julia Valeva, Denver Graninger, and Emil Nankov (eds.) A Companion to Ancient Thrace. Wiley-Blackwell, 426 – 442
  5. www.livius.org // Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 2015-10-26.
  6. Херодот (История, VII, 54),