Алан Гарсия
| Алан Гарсия | |
 | |
| Президент на Перу | |
|---|---|
| Мандат 28 юли 2006 – 28 юли 2011 | |
| Вицепрезидент | Луис Джампиетри Лурдес Мендоса |
| Премиер | Хорхе дел Кастийо Еуде Симон Хавиер Веласкес Хосе Антонио Чанг Росарио Фернандес |
| Предшестван от | Алехандро Толедо |
| Последван от | Олянта Умала |
| Роден | |
| Починал |
Лима, Перу |
| Съпруга | Карла Бускалия Пилар Норс (1978-2019) |
| Партия | Американски народен революционен алианс |
| Религия | католик |
| Университет | Национален университет Сан Маркос Университет Париж 1 Пантеон-Сорбона |
| Отличия |  _1class_Collar_BAR.svg){kind=small} |
| Подпис |  |
| Алан Гарсия в Общомедия | |
Алан Габриел Лудвиг Гарсия Перес (на испански: Alan Gabriel Ludwig García Pérez) е перуански политик от Американския народен революционен алианс (АПРА).
Той е президент на Перу от 1985 до 1990 и отново от 2006 до 2011 г. и единственият представител на АПРА, заемал този пост. Първият му мандат се свързва с тежка икономическа криза, обществени безредици и политическо насилие.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Алан Гарсия е роден през 1949 в Лима в семейство от средната класа, свързано с Американския народен революционен алианс (АПРА). Баща му е секретар на партията и след нейната забрана прекарва известно време в затвора. Алан Гарсия учи в Националния колеж „Хосе Мария Егурен“, след това в Католическия университет, а през 1971 завършва право в Националния университет „Сан Маркос“. През следващите години живее в Европа, където защитава докторат по политология в Мадрид (1973) и по социология в Париж. Завръща се в Перу през 1978, когато правителството на Франсиско Моралес Бермудес започва постепенна демократизация на страната, и се включва активно във възстановената АПРА.
Първи президентски мандат (1985 – 1990)[редактиране | редактиране на кода]
Алан Гарсия е кандидатът на АПРА на президентските избори през 1985 и на пъвия тур на 14 април получава 45% от гласовете. Вторият по ред кандидат, Алфонсо Барантес Линган от партията Обединена левица, се отказва от участие в балотажа и Гарсия е обявен за президент на 1 юни и встъпва в длъжност на 28 юли. За първи път в 60-годишната си история АПРА идва на власт. На 36 години Алан Гарсия става най-младият президент в региона и е наричан „латиноамериканския Джон Кенеди“.
Стопанската политика на Алан Гарсия довежда страната до тежка финансова криза. Той прави опити да национализира банковия и застрахователния сектор и предизвиква недоволството на кредиторите, като ограничава едностранно плащанията по външния дълг до 10% от брутния национален продукт. За петгодишния мандат на Гарсия натрупаната инфлация е 2 200 000%, като в определени периоди хиперинфлацията достига до 7649% на годишна база. За същия период брутният вътрешен продукт намалява с 20%.
Икономическата криза изостря обществените напрежения в страната и активизира дейността на бунтовническото движение „Сияйна пътека“. Правителството се опитва да се справи със засилващия се тероризъм със силови мерки. Десетки бунтовници са избити от армията, както и повече от 200 затворници по време на затворнически бунтове през 1986. Според по-късно официално разследване, по време на мандата на Гарсия около 1600 души са отвлечени и изчезват безследно.
Между двата мандата (1990 – 2006)[редактиране | редактиране на кода]
Президентските избори през 1990 са спечелени от популисткия лидер Алберто Фухимори. Според противници на Алан Гарсия, той подкрепя негласно Фухимори, тъй като основният му противник Марио Варгас Льоса обещава да разследва корупцията по време на завършващия мандат. След преврата, извършен от Фухимори през 1992, военните претърсват къщата на Перес и той заминава за Колумбия, а по-късно за Франция.
По време на управлението на Фухимори срещу Алан Гарсия са повдигнати обвинения в корупция, но през 2001 Върховният съд приема, че е изтекла давността за евентуални престъпления. Самият Гарсия отрича обвиненията, но не дава обяснения за доходите, с които е придобил значителна недвижима собственост в Богота и Париж.
След падането на Алберто Фухимори, Алан Гарсия се връща в Перу през 2001 и се кандидатира за президент. Той обявява, че се е поучил от грешките през предишния си мандат и че икономическата криза по това време се е дължала не на неговата политика, а на икономическите трудности на Аржентина и Бразилия. На първия тур на изборите той остава втори с голяма разлика след водещия кандидат Алехандро Толедо, но на втория тур успява да получи 48% от гласовете.
През следващите години Алан Гарсия се превръща в лидер на опозицията. Той се кандидатира отново за президент през 2006 и пак остава втори на първия тур след Оянта Умала от партията Съюз за Перу с 31% на 24%. По време на предизборната кампания Гарсия си разменя обидни реплики с венецуелския президент Уго Чавес, който открито подкрепя кандидатурата на Умала. На 4 юни Гарсия печели на втория тур с 53% от гласовете и на 28 юли за втори път встъпва в длъжност като президент на Перу. Принос за преизбирането му има и негативния имидж на неговия съперник, известен с връзките си с Уго Чавес и Фидел Кастро.
Втори президентски мандат[редактиране | редактиране на кода]
Алан Гарсия започва втория си мандат с малцинство в Конгреса. Новият парламент полага клетва няколко дни преди президента и в него АПРА разполага с 36 от 120-те места, докато Съюза за Перу има 45.
В първата си реч като президент Гарсия заявява, че ще назначи финансов министър, който е нито „ортодоксален пазарен либерал“, нито „голям привърженик на държавната намеса в икономиката“. Министър-председател в новото правителство става Хорхе дел Кастийо, близък сподвижник на Гарсия и бивш генерален секретар на АПРА. За финансов министър е назначен Луис Каранса, който работи и за предишното правителство. Тази стъпка е посрещната с одобрение от някои критици на първия мандат на Гарсия, но синдикалният лидер Марио Уаман Ривера обвинява президента, че се е отказал от предизборното си обещание за промяна на икономическата политика.[1][2]
Една от първите стъпки на Гарсия е да предложи въвеждането на смъртно наказание за изнасилване на малолетни.[3] Макар че въпросът не се придвижва практически, през ноември той предлага смъртното наказание да се прилага и за тероризъм.[4][5] Това предложение е отхвърлено от Конгреса на 11 януари 2007, тъй като противоречи на Американската конвенция за правата на човека.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- 1988 – A la inmensa mayoría: discursos
- 1989 – El futuro diferente
- 1989 – El desarme financiero: pueblo y deuda en América Latina
- 1990 – La revolución regional
- 1991 – La defensa de Alan García
- 1992 – El nuevo totalitarismo
- 1994 – El mundo de Machiavello
- 1997 – La falsa modernidad
- 1997 – Siete tesis erróneas del neoliberalismo en América Latina
- 1999 – Mi Gobierno hizo la regionalización
- 2000 – La década infame: deuda externa 1990 – 1999
- 2003 – Modernidad y política en el siglo XXI: globalización con justicia social
- 2005 – Sierra Exportadora – Empleo, Modernidad y Justicia en Los Andes
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Garcia Names Carranza Peru's Next Finance Minister 20 юли 2006 Bloomberg
- ↑ Hal Weitzman, Garcia's choice of finance minister cheered 22 юли 2006 Financial Times
- ↑ Cecilia Rosales Ferreyros, "García plantea volver a aplicar pena de muerte" Архив на оригинала от 2007-03-19 в Wayback Machine. 9 август 2006 El Comercio
- ↑ Peru's President in favor of death penalty for terrorists 2 ноември 2006 Living In Peru
- ↑ "Alan García: guerra avisada, señores, no mata gente" Архив на оригинала от 2007-03-18 в Wayback Machine. 2 ноември 2006 El Comercio
| Фернандо Белаунде Тери | → | президент на Перу (28 юли 1985 – 28 юли 1990) | → | Алберто Фухимори |
| Алехандро Толедо | → | президент на Перу (28 юли 2006 – 28 юли 2011) | → | Олянта Умала |
|
