Александер Майснер
| Александер Майснер | |
| австрийски и германски инженер | |
 Барелеф на Александер Майснер в Техническия университет на Виена | |
| Роден |
14 септември 1883 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил във | Виенски технически университет |
| Техника | |
| Област | Радиотехника |
| Александер Майснер в Общомедия | |
Александер Майснер (на немски: Alexander Meißner) е австрийски и германски инженер и физик[1][2] Работи в областта на радиотехниката за осъществяване на телекомуникационни връзки на големи разстояния.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Александер Майснер е роден на 14 септември 1883 г. във Виена, Австрия и умира в Берлин на 3 януари 1958 г. Завършва гимназия във Виена и инженерство в Техническия университет (сега Виенски технологичен университет).
За кратък период е асистент в университета. Получава докторска степен през 1902 г.
На 24 години заминава за Берлин и започва работа в Телефункен (Telefunken). През 1913 г. като инженер в Телефункен Майснер създава електронен осцилатор на Майснер - генератор с радиолампа по схема с общ катод и трансформаторна обратна връзка. [3] Генераторът създава незатихващи електрически трептения и заменя използваните дотогава искрови генератори в радиопредавателната и радиоприемната техника, които се използват само за предаване на телеграфни сигнали. Новата разработка на електронен генератор позволява предаването на говор и музика чрез средствата на радиотехниката. Това откритие дава съществен тласък в развитието на радиокомуникационната техника. По същото време независимо от него е създаден генератор използващ подобен принцип от американския учен Едуин Армстронг.
Съвременното развитие на технологиите за телекомуникация, радио, телевизия, телефония и информационните технологии би било невъзможно без такива основополагащи открития като осцилатора на Майснер. Александер Майснер работи като изследовател почти 50 години в областта на радиотехниката по въпросите за стабилизация на генерираната честота с кварцови кристали, антените с техните диаграми на излъчване, и технологията за ефективното построяване и експлоатация.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пецулев, к.т.н. инж. Спиро. Радиоприемни устройства, Държавно издателство „Техника“, София, 1965, с. 10
- ↑ Сарман, Жан-Пиер, Енциклопедичен речник по физика, Превод от френски проф. Петко Девенски, Издателство Мартилен, София, 1995, с. 158
- ↑ (патент №291604 / 13 април 1913 Einrichtung zur Erzeugung elektrischer Schwingungen (Средства за генериране на електрически трептения))