Александър Хилфердинг

Александър Хилфердинг
	Александър Хилфердинг
руски историк
Роден	2 юли 1831 г. (стар стил) Варшава
Починал	20 юни 1872 г. (стар стил) (40 г.) Каргопол
Погребан	Санкт Петербург, Русия
Учил в	Историко-филологически факултет на Московския университет
Научна дейност
Област	История, лингвистика, фолклористика
Работил в	Руско географско дружество
	Александър Хилфердинг в Общомедия

Александър Фьодорович Хилфердинг е известен руски лингвист, историк, фолклорист и панславист.

Някои негови трудове са посветени на българската история.

Вероятно под псевдоним или като спътник на М. Ф. Карлова участва в публикуването на „Турецкая провинция и ее сельская и городская жизнь. Путешествие по Македонии и Албания“.^[1]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Гильфердинг А.Ф. О сродстве языка славянского с санскритским. Санкт Петербург, 1853.^{[неработеща препратка]}
История балтийских славян, Москва 1855, (второ издание – Санкт Петербург, 1874^{[неработеща препратка]})
Неизданное свидетельство современника о Владимире Святом и Болеславе Храбром. Москва 1856^{[неработеща препратка]}
Гильфердинг А., сост. Босния, Герцеговина и старая Сербия. Сборник, составленный А.Гильфердингом. Санкт Петербург, 1859 Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
Борьба славян с немцами на Балтийском поморье в средние века, 1861
Остатки славян на южном берегу Балтийского Моря, 1862
Гильфердинг А.Ф. Собрание сочинений. Т.1. 1. История сербов и болгар. 2. Кирилл и Мефодий. 3. Обзор чешской истории. Санкт Петербург, 1868 Архив на оригинала от 2017-02-02 в Wayback Machine.
Гильфердинг А.Ф. Собрание сочинений. Т.2. Статьи по современным вопросам славянским, Санкт Петербург 1868 Архив на оригинала от 2017-04-27 в Wayback Machine.
Гильфердинг А.Ф. Онежские былины, записанные Александром Федоровичем Гильфердингом летом 1871 года. 1871^{[неработеща препратка]}

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

((ru)) Гильфердинг Александр Федорович (Хронос: Биографический справочник)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Кожухарова, Маргарита. Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век. София, Издателство на Отечествения Фронт, 1986. с. 317 - 333.

Тази статия за руснак все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Кожухарова, Маргарита. Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век. София, Издателство на Отечествения Фронт, 1986. с. 317 - 333.

[1]