Алексий Комнин
| Алексий Комнин Ἀλέξιος Κομνηνός | |
| византийски император | |
 Алексий Комнин, мозайка в „Света София“, Константинопол. | |
| Роден |
1106 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | „Света София“, Истанбул, Турция |
| Управление | |
| Период | 1122 – 1142 г. |
| Семейство | |
| Род | Комнини |
| Баща | Йоан II Комнин |
| Майка | Ирина Унгарска |
| Братя/сестри | Андроник Комнин Исак Комнин Мануил I Комнин Мария Комнина Теодора Комнина Евдокия Комнина Анна Комнина |
| Съпруга | Ирина Евдокия[1] |
| Деца | Мария Комнина |
| Други роднини | Мстислав I (тъст) Деметре I (тъст) |
| Алексий Комнин в Общомедия | |
Алексий Комнин (на гръцки: Ἀλέξιος Κομνηνός; на латински: Alexius Comnenus) е най-големият син на византийския император Йоан II Комнин (1118 – 1143) и на Пирошка Арпад. Той е потенциален наследник на имперския престол и съимператор на Византия от 1122 до смъртта си в 1142 година. По-голям брат е на византийския император Мануил I Комнин.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през декември 1106 или януари 1107 година във Валовища.[3] Византийската писателка Анна Комнина пише, че император Йоан II Комнин минал през град Валависта (Βαλαβίστα), където се родили първородният му син Алексий и негова близначка.[4][5] Императорът пътува за Солун, където за празника на Свети Димитрий 25 януари, след балканската си кампания, датирана в края на 1106 – началото на 1107 година.[2]
Никита Хониат споменава Алексий, Андроник и Исак като трима братя на император Мануил I Комнин и казва, че първите двама са умрели преди баща им.[2] Алексий става съимператор с баща си през 1119 година.[2]
Според Хониат Алексий умира от треска в 1142 година в Аталия, докато двамата с баща му воюват с турците. Гийом Тирски казва, че с него е починал и брат му Андроник Комнин, и че императорът заповядал на третия им брат Исак да закара телата им в Константинопол, където са погребани.[2]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Идентичността на съпругата или съпругите на Алексий не е изяснена със сигурност. Алексий се жени вероятно първо през 1122 година за Добродея (Евпраксия), която във Византия била наречена Ирина. Тя била дъщеря на киевския велик княз Мстислав I и първата му жена Кристина. Вторият му брак е с грузинската принцеса Ката, която се споменава като негова съпруга в един схолион към историите на Йоан Цеца. Тази грузинската принцеса била дъщеря на грузинския цар Деметре I и след сватбата си била наречена с името Евдокия.[6] Неговата дъщеря Мария Комнина (? – 1167) се омъжва за протостратора Алексий Аксух, дук на Киликия, син на Йоан Аксух, велик доместик и приятел на Йоан II. Те са родители на пансеваст Йоан Комнин Аксух. Мария Комнина умира луда.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). a1. Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A, B. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki
- Kazhdan, Alexander (1988). Rus'-Byzantine Princely Marriages in the Eleventh and Twelfth Centuries. – Harvard Ukrainian Studies, 12/13, Proceedings of the International Congress Commemorating the Millennium of Christianity in Rus'-Ukraine (1988/1989), 414-429
- Prinke, Rafał T. (2011). Kata of Georgia. – Foundations, 3(6), 489 – 502, https://fmg.ac/phocadownload/userupload/foundations3/JN-03-06/489Kata.pdf
- Choniates, Niketas. O City of Byzantium: Annals of Niketas Choniates. Detroit, 1984. ISBN 0-8143-1764-2.
- Magdalino, Paul (2002). The Empire of Manuel I Komnenos, 1143 – 1180. Cambridge University Press. ISBN 0-521-52653-1.
Alexios Komnenos and his daughter
- Dobrodjeja Mstislavna
- Magdalino, Paul (2002). The Empire of Manuel I Komnenos, 1143 – 1180. Cambridge University Press. ISBN 0-521-52653-1.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ E Genealogia ton Komnenon. с. 344-345.
- ↑ а б в г д е Byzantium 1057 – 1204 // Medieval Lands. Посетен на 16 декември 2017.
- ↑ Βυζαντινά, τ. 7, „Κέντρον Βυζαντινών Ερευνών“, Αριστοτελείου Πανεπιστημίου Θεσσαλονίκης, Θεσσαλονίκη, 1975, σ. 131.
- ↑ Άννα Κομνηνή. Αλεξιάς. 12, IV.
- ↑ Anna Comnena. The Alexiad. 12, IV.
- ↑ Varzos 1984, с. 344 - 345; Kazhdan 1988, с. 423; Prinke 2011, с. 496.
