Амитернум
| Амитернум Amiternum | |
 Останки от Амитернум | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Амитернум Местоположение в Италия | |
| Страна | Италия |
| Регион | Абруцо |
| Град | Л'Акуила |
| Археология | |
| Вид | древен град |
| Култура | Древен Рим |
| Сайт | www.archeoabruzzo.beniculturali.it |
| Амитернум в Общомедия | |
Амитернум (Amiternum) е древен град на самнитите в Италия.
Намира се в Абруцо, в подножието на Gran Sasso d’Italia на местото на квартал San Vittorino в днешния град Л'Акуила. Разположен е на река Атерно (Aternus) на 83 римски мили (около 125 км) от Рим и е важно кръстовище на Виа Цецилия, Виа Клавдия Нова и на две разклонения на Виа Салария.
През 293 пр.н.е. е превзет от Спурий Карвилий Максим от самнитите. Римляните го управляват като префектура (praefectura).
От 2 век пр.н.е. Амитернум е напълно романизиран и принадлежи към Tribus Quirina. През 86 пр.н.е. в Амитернум е роден историкът Гай Салустий Крисп.
Според по-късна локална легенда от Амитернум произлиза също и Понтий Пилат.
По време на Римската империя има около 20.000 до 25.000 жители и става седалище на епископ (Диоцез). През 346 г. е разрушен от земетресение. Едва през 1250 г. градът е напуснат и жителите му се заселват на 8 км по-далече в Л'Акуила, който поема и епископското седалище, което съществува с името Diocesi di Amiterno (Dioecesis Amiternina).
Най-известни са намереният надпис на календар, fasti Amiterni и християнските катакомби.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Gerhard Radke, KlP, 1, 301, Amiternum
- E. T. Salmon: Amiternum (San Vittorino) Latium, Italy. In: Richard Stillwell u. a.: Princeton Encyclopedia of Classical Sites. University Press, Princeton 1976, ISBN 0-691-03542-3.
- S. Segenni: Amiternum e il suo territorio in età romana. Giardini Editori, Pisa 1985.
- Roger Willemsen: Die Abruzzen. Das Bergland im Herzen Italiens. Kunst, Kultur und Geschichte. DuMont, Köln 1990, ISBN 3-7701-2256-9, S. 154.
- Michael Heinzelmann, D. Jordan: Eine sabinisch-römische Landstadt im oberen Aterno-Tal. In: Hefte des Archäologischen Seminars der Universität Bern 20, 2007, S. 79 – 92.