Амораи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Амораите (на иврит: אָמוֹרָאִים, амораим; ед. число – амора, букв. на арамейски – говорещ/и, произнасящ/и) са законоучители и духовни водачи на еврейския народ, живели в периода от завършването на Мишна (началота на III в.) до завършването както на йерусалимския (IV в.), така и на вавилонския (V в.) талмуд[1].

Амораите действат като устни преводачи на ученията на танаите, техните изказвания и логически конструкции, посветени на анализите на Мишна, съставят Гемара. В талмуда са споменати общо 1932 амораи.[2]

Приемници на амораите са савораите.

Прието е условно да се делят на 9 поколения (първото от които е преходно от танаите).[3]

Времеви показател на амораите в историята на юдаизма

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Статия Амораи в Електронната еврейска енциклопедия
  2. Фельдман, Давид, „ראשית דעת“
  3. Эвен-Исраэль (Штейнзальц), А. Введение в Талмуд. 5-7349-0006-0, Российский научный центр „Курчатовский институт“, 1993. с. 384.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • AMORA. Jewish Encyclopedia.