Ангел Букорещлиев
| Ангел Букорещлиев | |
| български композитор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | орган |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Андрей Букурещлиев |
| Ангел Букорещлиев в Общомедия | |
Ангел Атанасов Букорещлиев или Букурещлиев е български обществен деец, композитор, хоров и оркестров диригент и фолклорист, един от пионерите на българската професионална музика, записал над 2500 народни песни.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ангел Букорещлиев е роден в село Плевня, Драмско (днес Петруса, Гърция). Брат е на офицера Андрей Букурещлиев и на Ботевия четник Сава Букурещлиев.[1] През 1890 година завършва Органната школа в Прага. В 1894 година се установява в Пловдив и става учител в гимназията „Княз Александър I“. Букорещлиев е първият концертен изпълнител на пиано в България. В 1896 година основава Пловдивското певческо дружество и го ръководи над 50 години. В 1905 – 1906 година преподава в Сярското българско педагогическо училище.[2] В 1921 година основаното от него акционерно дружество открива частното музикално училище „Родна песен“ и Букорещлиев става първият му директор.
В периода 1891 – 1898 година, осъществява няколко експедиции и записва над 2500 народни песни от Родопите, Средногорието и Македония. Нотира 461 от тях и ги публикува под заглавие „Среднородопски песни“ в Сборника за народни умотворения и народопис. Твори най-вече в характерния за неговото поколение композитори жанр на „китката“. Редактор е на месечния „Музикален сборник“ (1902).[3]
През 1899 г. по време на погребението на княгиня Мария-Луиза в пловдивската католическа катедрала Букорещлиев свири на органа в църквата.[4]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Народни песни с мелодия от Разложко“ публикувано от Ангел Букурещлиев в „Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина“, книга VII, София, 1892 година
- "Китка от български народни песни за мъжки хор; Музикален сборник от песни за еднородни и смесени хорове (кн. I-VIII)", Пловдив, 1902 година
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Атанас | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Букурещлиев (1857 – 1925) | Ангел Букорещлиев (1870 – 1950) | Сава Букурещлиев (? – 1876) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Букурещлиев (1888 – ?) | Дора Букорещлиева (1889 – 1974) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Букурещлиев (1925 – 1997) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Янев, Владимир. Прочутата Пловдивска гимназия. Други автори, свързани с Пловдив от началото на ХХ век. В: „Паметник на книжовността и художествената литература в Пловдив от ХIХ век до наши дни. Енциклопедичен пътеводител“
- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 495.
- ↑ Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 53.
- ↑ Алваджиев Н., „Пловдивска хроника“, издателство „Летера“, Пловдив, 2019
