Анжел Вагенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Вагенщайн.
Анжел Вагенщайн
български писател и сценарист
Роден
Анжел Раймонд Вагенщайн
Починал
29 юни 2023 г. (100 г.)
Учил вНационален институт по кинематография „С. А. Герасимов“
Литература
Период1951 – 1998
Жанровероман
Направлениесоциалистически реализъм
Известни творби„Сбогом, Шанхай“
„Петокнижие Исаково“
„Далеч от Толедо“
НаградиДимитровска награда (1986)
„Alberto Benveniste“ (2003)
Награда за европейска литература „Жан Моне“ (2004)
Adei Wizo (2010)
Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2013)
Политика
Депутат
VII ВНС   
Семейство
ДецаРаймонд и Пламен - оператор
Подпис
Уебсайт
Анжел Вагенщайн в Общомедия

Анжел Раймонд Вагенщайн (Джеки) е български режисьор, сценарист, писател, общественик, народен представител и участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив в семейство на сефарадски евреи. По-голям брат е на Емил Вагенщайн. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България. Вагенщайн става член на РМС на 16 години.

Участие в Съпротивителното движение по време на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Включва се активно в дейността на антифашистка бойна група.[1] По Закона за защита на държавата е въдворен в „еврейски трудов лагер“ в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин. След бойна акция е арестуван и осъден на смърт по Закона за защита на държавата през 1944 година. При бомбардировките над София затворът е частично разрушен, а затворниците са преместени в сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а смяната на властта в България го спасява.

Творческа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан.[2] Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“ и „След края на света“. През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.[3]

През 90-те години се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански.

Обществена работа в края на 80-те години и след това[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен, има двама синове – Раймонд и Пламен.

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Противоречия[редактиране | редактиране на кода]

По време на студентската окупация на Софийския университет през ноември 2013 година Вагенщайн публикува „Писмо до непознат студент“, в което изразява своето мнение, че студентите са употребени от политическите противници на правителството на Пламен Орешарски.[13] Възмущение от писмото изразява журналистът Мартин Карбовски.[14]

След обявяването на Анжел Вагенщайн като носител на Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2013 година, земеделският лидер и депутат в три поредни парламента (XXXVII, XXXVIII и XXXIX НС) Моньо Христов заявява, че Вагенщайн е един от моралните убийци на земеделеца Никола Петков и не бива да бъде носител на престижната награда. Според Христов в края на 40-те години, когато Никола Петков е арестуван и е предстояло дело срещу него, Вагенщайн по поръчка на БКП е снимал филми за Никола Петков, в които е злепоставял земеделеца. В кинопрегледи от 1947 и 1948 година Вагенщайн е показвал богатата къща, в която е живеел Никола Петков, колосаните яки на фрака му и английските пури, които е пушел, от което правел извода, че Петков е английски шпионин. Моньо Христов също така твърди, че Анжел Вагенщайн не признава ролята на българския народ за спасяването на българските евреи и вместо това приписва заслугата за оцеляването им на Тодор Живков.[15] Помолен в интервю за коментар относно отправените му обвинения, Вагенщайн ги определя като „смехотворна клюка“ и посочва, че по времето на процеса срещу Никола Петков (1947 година) все още дори не е бил постъпил като студент по кинодраматургия и не е имал никакви знания и умения в сферата на кинематографията, така че при най-добро желание не би могъл да снима кинопрегледи.[16]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Петокнижие Исааково (За нещата от живота на Исаак Якоб Блуменфелд през две войни, в три концлагера и пет години). София: Христо Ботев, 1998, 260 с.
    Петокнижие Исааково (За нещата от живота на Исаак Якоб Блуменфелд през две войни, в три концлагера и пет години). София: Христо Ботев, 2000, 260 с.
    Петокнижие Исааково (За нещата от живота на Исаак Якоб Блуменфелд през две войни, в три концлагера и пет години). София: Колибри, 2002, 266 с. ISBN 9545292369
    Петокнижие Исааково (За нещата от живота на Исаак Якоб Блуменфелд през две войни, в три концлагера и пет години). София: Колибри, 2011, 216 с.
  • Далеч от Толедо. София: Колибри, 2002, 278 с. ISBN 9545292318
    Далеч от Толедо (Аврам Къркача). София: Колибри, 2011, 280 с.
  • Три сценария (Звезди. Звезди в косите, сълзи в очите. Борис Първи). София: Колибри, 2002, 286 с.
  • Сбогом, Шанхай. София: Колибри, 2004, 320 с. ISBN 9545293047[17]
    Сбогом, Шанхай. София: Колибри, 2009, 358 с.
  • Преди края на света. Драскулки от неолита. София: Колибри, 2011, 302 с. ISBN 9789545299711[18][19]
  • Серенада за балканска гайда. Есета и други драскулки. София: Синева, 2015, 300 с. ISBN 9786197086188
  • Съновидение за св. Борис I. София: Колибри, 2015, 224 с. ISBN 9786191505746
    Съновидение за св. Борис I. Илюстровано издание. Художник Маглена Константинова. София: Колибри, 2022, 140 с. ISBN 9786190211020
  • Отвъд стените. Разкази и новели. София: Колибри, 2021, 168 с. ISBN 9786190207757

За деца[редактиране | редактиране на кода]

  • Приказка за Ла Минор. Пловдив: Жанет 45, 2014, 48 с. ISBN 9786191860272

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Илиева, Екатерина. Анжел Вагенщайн: Сценаристът е съмнителна персона // e-vestnik.bg. e-vestnik.bg, 2007. Посетен на 15 януари 2016.
  2. ↑ Festival de Cannes: Stars // festival-cannes.com. Посетен на 15 февруари 2009. ((en))
  3. ↑ Berlinale 1980: Juries // berlinale.de. Посетен на 15 август 2010. ((en))
  4. ↑ Кратка биография на Анжел Вагенщайн Архив на оригинала от 2016-01-23 в Wayback Machine., omda.bg.
  5. ↑ „Les lauréats depuis 1995“ Архив на оригинала от 2013-12-06 в Wayback Machine., litteratures-europeennes.com. ((fr))
  6. ↑ „Шестте романа, номинирани в конкурса „Български роман на годината“ за голямата награда Вик за 2005“, сайт на Наградата за роман на годината Вик.
  7. ↑ „Palmares“ Архив на оригинала от 2015-02-01 в Wayback Machine., Adei Wizo – сайт на Международната женска ционистка организация. ((it))
  8. ↑ „Adei Wizo premia Angel Wagenstein“, moked.it. ((it))
  9. ↑ „Les lauréats du Prix littéraire“, сайт на Центъра „Alberto Benveniste“. ((fr))
  10. ↑ Указ № 52 от 17 февруари 2003 г. Обн. ДВ. бр.19 от 28 февруари 2003 г.
  11. ↑ Анжел Вагенщайн е носителят на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2013 г. // Министерски съвет, 1 ноември 2013. Архивиран от оригинала на 2017-06-25. Посетен на 2 ноември 2013.
  12. ↑ „Рекорден брой награди раздаде СБП“, в. „Преса дейли“, 20 май 2014 г.
  13. ↑ Анжел Вагенщайн, „Писмо до един непознат студент“, в. „Дума“, бр. 266, 15 ноември 2013 г.
  14. ↑ Мартин Карбовски, „Още едно шибано писмо до студентите“, Lentata.com, 15 ноември 2013 г.
  15. ↑ Нели Нейкова, „Анжел Вагенщайн да върне наградата „Св. Паисий Хилендарски“, Starazagora.utre.bg, 15 ноември 2013 г.
  16. ↑ „Анжел Вагенщайн: Комунизмът е като мелодия, остава, дори да бъркаме текста“, интервю на Велиана Христова и Боян Бойчев, в-к „Дума“, бр. 201, 13 октомври 2017 г.
  17. ↑ Милена Кирова, „Напред към традицията“, рец. във в-к „Култура“, бр. 36, 21 октомври 2005 г.
  18. ↑ Милена Кирова, „Спомени от неолита“, рец. във в-к „Култура“, бр. 1 (2928), 13 януари 2012 г.
  19. ↑ Чавдар Добрев, „До края на света има още време... (Открито писмо на проф. Чавдар Добрев до Анжел Вагенщайн по повод неговата най-нова книга „Преди края на света. Драскулки от неолита“)“, в-к „Дума“, бр. 23, 28 януари 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анжел_Вагенщайн&oldid=12194494“.