Антон Гюнтер (Олденбург)
| Антон Гюнтер | |
| граф на Олденбург | |
 Граф Антон Гюнтер | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | 10 ноември 1583 г.
|
| Починал | |
| Други титли | граф на Делменхорст и господар на Господство Йевер |
| Семейство | |
| Династия | Дом Олденбург |
| Баща | Йохан XVI фон Олденбург |
| Майка | Елизабет фон Шварцбург-Бланкенбург |
| Брак | София Катарина фон Холщайн-Зондербург |
| Потомци | Антон I фон Алденбург |
| Антон Гюнтер в Общомедия | |
Антон Гюнтер фон Олденбург и Делменхорст (на немски: Anton Günther von Oldenburg und Delmenhorst; * 10 ноември 1583 в Олденбург; † 19 юни 1667 в Растеде) от фамилията Дом Олденбург е граф на Олденбург (1603–1667) и на Делменхорст (1647–1667) и господар на Господство Йевер (1603–1667).
Той е син на граф Йохан XVI фон Олденбург (1540-1603) и съпругата му графиня Елизабет фон Шварцбург-Бланкенбург (1541-1612), най-малката дъщеря на граф Гюнтер XL фон Шварцбург. [1] Брат е на Катарина фон Олденбург, омъжена през 1633 г. за херцог Аугуст фон Саксония-Лауенбург, и на Магдалена фон Олденбург (1585-1657), омъжена през 1612 г. за княз Рудолф фон Анхалт-Цербст.
След смъртта на баща му през 1603 г. Антон Гюнтер го последва на 20 години като граф на Олденбург. През Тридесетгодишната война Антон Гюнтер е неутрален. Антон Гюнтер е член на литературното общество Fruchtbringende Gesellschaft.
Антон Гюнтер няма брачни наследници и определя са наследник на графството Олденбург-Делменхорст краля на Дания, който е от фамилията Дом Олденбург, и херцозите от Холщайн-Готорп. Сестра му Магдалена, княгиня на Анхалт-Цербст, наследява Господство Йевер.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Антон Гюнтер се жени през 1635 г. за принцеса София Катарина фон Холщайн-Зондербург (1617 – 1696), дъщеря на херцог Александер фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург (1573 – 1627) и графиня Доротея фон Шварцбург-Зондерсхаузен (1579 – 1639). Бракът е бездетен.
Преди това той има връзка с Елизабет фон Унгнад-Вайсенволф, с която има извънбрачен син, по-късният граф Антон I фон Алденбург (* 1 февруари 1633; † 27 октомври 1681).[2]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Johann Friedrich Ludwig Theodor Merzdorf: Anton Günther, letzter Graf von Oldenburg. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 491–493.
- Hermann Lübbing: Anton Günther, Graf von Oldenburg. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 317 (Digitalisat).
- Friedrich-Wilhelm Schaer: Anton Günther. Hans Friedl, Wolfgang Günther, Hilke Günther-Arndt, Heinrich Schmidt: Biographisches Handbuch zur Geschichte des Landes Oldenburg. Isensee Verlag, Oldenburg 1992, ISBN 3-89442-135-5, S. 37–40
- Karl Veit Riedel: August Oetken. Biographisches Handbuch zur Geschichte des Landes Oldenburg a.a.O. S. 534–535
- Gerold Schmidt: Der Kirchenmaler und Mosaikkünstler des Historismus Prof. August Oetken (1868–1951), Mitgestalter des Melanchthonhauses in Bretten. Stefan Rhein und Gerhard Schwinge: Das Melanchthonhaus Bretten. Ein Beispiel des Reformationsgedenkens der Jahrhundertwende. Verlag Regionalkultur, Ubstadt-Weiher 1997, ISBN 3-929366-63-0, S. 167–212
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Graf Anton Günther, Kulturportal Nordwest
|
