Арменофобия

Антиарменските настроения, известни също като антиарменизъм и арменофобия, е разнообразен спектър от негативни чувства, антипатии, страхове, отвращение, расизъм, насмешка или предразсъдъци към арменците, Армения и арменската култура. Съвременният антиарменизъм обикновено се изразява чрез противопоставяне на действията или съществуването на Армения, агресивно отричане на арменския геноцид или вяра в арменска конспирация за измисляне на история и манипулиране на общественото и политическото мнение за политическа изгода и е разпространена предимно сред турските, азерските и други тюркски националисти и сред ислямските фундаменталисти.

Скица на свидетел на масовото клане на Арменци в Сасун през 1894 г.

Съборени арменски надгробни камъни в църковен двор в Велисцике, Грузия.

Турция

Арменският геноцид и неговото отричане

Въпреки че е било възможно арменците да постигнат статут и богатство в Османската империя, като общност те никога не са получавали повече от статут на „граждани от втора класа“ и са били считани за фундаментално чужди на мюсюлманския характер на османското общество. През 1895 г. бунтове сред арменските поданици на Османската империя довеждат до решението на султан Абдул Хамид да избие десетки хиляди арменци в хамидийските кланета.

По време на Първата световна война поради свръхпредставеността на арменците в икономиката на страната османското правителство избива между 0,7 и 1,5 милиона арменци в Арменския геноцид. Турското, азербайджанското и пакистанското правителства агресивно отричат Арменския Геноцид. Тази позиция беше критикувана в писмо от Международната асоциация на учените за геноцида до – тогавашния турски премиер, сега президент – Реджеп Таип Ердоган.

Азербайджан

Aнтиарменизмът или Арменофобията съществува в Азербайджан на институционално и социално ниво. Арменците са най-уязвимата група в Азербайджан в областта на расизма и расовата дискриминация.

През 20 век, Арменци и Мюсюлмански жители на Кавказ са участвали в множество конфликти, включително погроми, кланета и войни.

Двете етнически групи засилват „взаимно недоверие“ и сблъсъците през 20 век изиграват огромна роля за „формирането на националното самосъзнание на двата народа“. В Азербайджан арменофобията е издигната в ранг на Национални политика и идеология, пропагандирани и в чужбина от всички институции и граждани по всички възможни начини, приета е официалната концепция за "200 годишния арменски геноцид над азербайджанците", в "памет" на чиито "жертви" е създаден и официален "възпоменателен ден", а етнонимът „арменец“ се използва широко като обида.

От 1918 г. до 1920 г. в Азербайджан се извършват организирани убийства на арменци, включително в градовете Баку и Шуша, центровете на арменския културен живот под Руска империя. По принание на азербайджанския президент Хейдар Алиев от 2002 г., докато е бил ръководител на Азербайджанска ССР е водел целенасочена политика на азербайджанизация и деарменизация на Нагорни Карабах. Според признанието на сина му и наследника му на президентския пост Илхам, направено в речта му по време на честванията на 70-ата годишнина от създаването на третия по големина азербайджански град Сумгаит през 2019 г., до оглавяването на съветската република от баща му през 1969 г. азербайджанците в областта са били не повече от 15%, като са били на път да бъдат превърнати в крехко в началото мнозинство, както десетилетия преди това в Нахичеван. Противоарменски погроми са извършени и в периода от 1988 до 1990 година, във връзка с въпроса за Нагорни Карабах, като по повод на погромът в Сумгаид съветският дисидент Андрей Сахаров казва, че той лишава Азербайджанска ССР от моралното право да запази Нагорни Карабах в състава си. Бакинският погром през периода 13 – 20 януари 1990 г. е осъществен със списъци на имената и адресите на живеещите в града арменци, което предполага, че е организиран с помощта на Азербайджанското партийно ръководство, и за прекратяването му през нощта между 19 и 20 януари същата година в Баку навлизат Съветски войскови части, което събитие е третирано в Азербайджан като "Черен януари", като загиналите участници в погрома са погребани на почетното "Гробище на мъчениците", поклонението и полагането на венци в което е включено в протокола за посещаващите страната официални чуждестранни посетители. Азербайджанското правителство отрича правото на Армения да съществува, третирайки я като създадена на "азербайджанска територия". След спечелената Втора Карабахска война, през 2021 г. в Азербайджан е пусната пощенска марка, на която специалист "дезинфекцира" областта, и в Баку е съдаден парк на военните трофеи, където са показани каски и восъчни манекени на падналите арменски военнослужещи. Също така след тази победа - и особено след пълното ликвидиране на република Арцах във втората половина на септември 2023 г., при което почти цялото арменско население е подложено на етническо прочистване Азербайджан и Турция се стремят към създаване на така наречения екстериториален "Загнезурски коридор", свързващ Нахичеван със същински Азербайджан и отрязващ от същинска Армения най-южните части на провинция Сюник, създаващо риск и за тяхната загуба.

Русия

Руски изследовател от 19 век, Василий Лвович Величко е бил активен в периода, когато Руският царизъм е провеждал целенасочена антиарменска политика, пише: „Арменците са крайният случай на брахицефалия; техният действителен расов инстинкт ги прави естествено враждебни към царството“.

Според проучване на VTSIOM от 2012 г., 6% от анкетираните в Москва и 3% в Санкт Петербург са „изпитвали чувство за раздразнение и враждебност“ към арменците. През 2000 г. в Русия е имало расистки убийства на арменци. През 2002 г. се случва експлозия в Краснодар близо до Арменската църква, която местната общност е смятала за терористичен акт.

Израел

През 2009 г. Йерусалим Пост съобщава, че от всички християни в Стария град на Йерусалим арменците са най-често оплювани от Хареди.

и православни евреи. В интервю от 2013 г. Арменският патриарх в Йерусалим Нурхан Мангуиан заявява, че арменците в Израел се третират като „граждани от трета класа“.

Пакистан

Пакистан е единствената държава членка на ООН, която не е признала Република Армения, като се позовава на подкрепата си на Азербайджан в конфликта около Нагорни-Карабах.