Асгер Йорн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асгер Йорн
Асгер Йорн. Снимка от 1963 година.
Асгер Йорн. Снимка от 1963 година.
Рождено имеАсгерн Олуф Йоргенсен
Роден
Починал
1 май 1973 г. (на 59 г.)
Орхус, Дания
Националностдатчанин
Направлениеситуационизъм, CoBrA
Асгер Йорн в Общомедия

Асгер Йорн, роден като Асгерн Олуф Йоргенсен (на датски: Asger Oluf Jørgensen) на 3 март 1914 г. във Верюм, регион Централен Ютланд и починал на 1 май 1973 г. в Орхус, е датски художник. Участва в основаването на художественото движение CoBrA, а по-късно се разграничава от него.[1] Заедно с Ги Дебор става една от ключовите фигури на Ситуационисткия Интернационал през първите години на неговото съществуване.

Най-голямата колекция негови творби се съхранява в кръстен на него музей в датския град Силкеборг.[2]

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Няколко години след смъртта на баща му семейството му се мести в Силкеборг, където през 1930 г. Йорн е приет в колеж. По време на следването си – през 1933 г. – участва в първите изложения на Свободните художници на Ютланд в градската библиотека. Същата година завършва и първите си керамични произведения. След като приключва обучението си за учител, се мести в Париж през 1936 г., за да се присъедини към академията на Фернан Леже.[3] По време на германската окупация на родината му Йорн е активен участник в съпротивата и участва в артистическата група Хьост. [4]

След Втората световна война Комунистическата партия в Дания започва опити да контролира изказванията на своите членове, поради което Йорн напуска партията. Една от причините почти цялото негово творчество да се намира в европейски колекции е, че Йорн отказва да стъпи в САЩ поради нежеланието му да подпише декларация, че не е комунист, което се е изисквало. [4]

През 1939 г. се жени за Кирстен Лингборг, а през 1945 г. сменя фамилното си име от Йоргенсен на Йорн. Между 1946 и 1948 г. пътува активно и посещава Лапландия в Швеция, Холандия и остров Джерба в Тунис.

През 1951 г. се жени повторно за Матие фан Домселер. Йорн е основател на Движението за имагинистичен Баухаус (на френски: Mouvement pour un Bauhaus Imaginiste).

След като прекарва почти година и половина в санаториум, през 1952 г. се мести в Швейцария. От 1955 г. се установява в Париж и в Албисола Марина, близо до Генуа.[3]

През 1957 г., когато от сливането на няколко авантгардистки организации възниква Ситуационисткият Интернационал, Асгер Йорн е ключова фигура[5] в него. Четири години по-късно той се дистанцира от движението, като се отдава на собствените си проекти и идеи.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Корица на английския превод на Creation Ouvert, публикуван от Unpopular Books

Художественото му творчество варира между фигуративното и абстрактното изкуство. Тематично се придържа към северните саги и митове. Известни са преправките му на стари картини, които купува по битпазари. Ранното му изкуство е повлияно от Льо Корбюзие, а в по-късен период техниката му на рисуване става по-динамична.[6]

Освен рисуването, с което придобива известност, разработва теории за изкуството, включващи политически и икономически елементи.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на автора на страницата на музея Гугенхайм в Ню Йорк Архив на оригинала от 2012-02-05 в Wayback Machine., посетен на 16 юни 2013 ((en))
  2. Описание на колекциите на страницата на музей Йорн в Силкеборг Архив на оригинала от 2012-05-15 в Wayback Machine., посетен на 16 юни 2013 ((en))
  3. а б Портал на датското изкуство с редактор Флеминг Йесперсен Архив на оригинала от 2012-05-29 в Wayback Machine., посетен на 16 юни 2013
  4. а б Lentz, Jordan (Издател)(1995): „Die 100 des Jahrhunderts. Maler“. ISBN 3-499-16456-6, стр. 80 и сл.
  5. For the first four years of the SI's existence, the pivot of the group was the collaboration between Debord and Asger Jorn... Jappe A., Guy Debord (1999), Berkeley: University of California Press. ISBN 978-0-520-21205-3, p. 65.
  6. Брошура към неговата изложба в Център „Жорж Помпиду“, Париж състояла се през февруари/май 2001 година[неработеща препратка], посетен на 16 юни 2013 ((fr))
  7. Jorn, Asger (2002): „The Natural Order and Other Texts: Reconstructing Philosophy from the Artist's Viewpoint“. Ashgate Translations in Philosophy, Theology and Religion. Преработено издание, преведено на английски.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]