Атия

Тази статия е за село Атия. За майката на император Август вижте Атия Балба Цезония.

---

Атия
Военноморската база в Атия
Атия 42.438543, 27.585714 Атия
Общи данни
Население	966 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	14 m
Пощ. код	8140
Тел. код	05914
МПС код	А
ЕКАТТЕ	63015
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Созопол Тихомир Янакиев (БСП за България; 2019)
Кметство    – кмет	Атия Ренета Стоева (ГЕРБ)
Атия в Общомедия

А̀тия е село в Югоизточна България. То се намира в община Созопол, област Бургас, в близост до едноименния нос, откъдето идва и името му. На североизток от селото се намира заливът Вромос.

Състои се от 2 части – долна (моряшка) и горна (миньорска). Разстоянието между тях е 1 km. В близост до Атия е разположена най-голямата българска военноморска база – Военноморска база Бургас. Пунктът за базиране е построен в периода 1969 – 1972 г., като през 1972 г. тук се преместват корабите и част от поделенията от Бургас.

История

Далечен изглед

В миналото тракийската антична крепост Антея се е намирала на връх Буджака до полуостров Атия (днес военноморска база Бургас).

Селището е официално създадено под името Росен на 27 юли 1957 г. с указ 292 на Президиума на Народното събрание. През 1979 г. е обявено за минно селище, а от 1995 г. е село. Днешното си име Атия получава официално на 23 септември 1997 г.

Население

Година на преброяване Численост 1965 1337 1975 968 1985 1273 1992 1049 2001 923 2011 856 2021 949

В селото живеят 504 българи и 5 турци.

Екология

До 2001 година в близост до селото са се намирали мини „Росен“, в които допреди години са добивани медна и златна руда. Те са затворени, фабриките са разрушени, а земята под тях, както и плажът, са рекултивирани, но все още показват висока степен на замърсеност от живака, който е използван при минната дейност. В периода 1954 – 1977 г. отпадъкът от флотационната фабрика (около 8 000 000 t) е изхвърлян в морето наблизо. В следващите години морето изтласква флоатационния отпадък към плажната ивица, което замърсява брега с радиоактивни елементи и живак. След като се установява че радиационният фон в региона е завишен, през 1997 г. започват операции по почистване. В последвалите години близо 800 000 t радиоактивен отпадък е иззет от плажа „Вромос“ и складиран в специално депо.

Плажът на село Атия е със североизточно изложение и дължина около 3 km. През 2010 г. е затворен за къпане поради завишени нива на радиация. Въпреки забраната всяка година на плажа се събират летовници. Примесите в пясъка придават на плажа специфичен сив, жълто-черен цвят. Морската вода е кристално чиста, морското дъно е песъчливо и със слаб наклон, без дупки или ями. Температурата на водата лятно време достига 25 – 26 °C.

Самият плаж е незастроен и почти безлюден. Лови се илария, паламуд и попчета през есента. Среща се често сафрид и чернокоп. Подходящо е ловенето с лодки на „Черната нива“, разположена на 2 km от брега и с дълбочина на дъното 20 – 30 метра.