Баал-Шамин

Баал-Шамин в центъра, заобиколен от Аглибол и Малакбел (статуетка от 1 век, Палмира, Сирия)

Храмът на Баал-Шамин в Палмира, Сирия)

Баал-Шамин (ܒܥܠ ܫܡܝܢ на арамейски) е върховен бог в западносемитската митология.

Той е бог на небето, а понякога влиза в ролята на бог на Слънцето.

Почитането на Баал-Шамин е широко разпространено в Древна Сирия с център Палмира през 2-рото хилядолетие пр.н.е., откъдето преминава и в ханаанейско-арамейския пантеон като Върховно божество.

В епохата на елинизма семитският върховен бог се отъждествява със Зевс в древногръцката и Юпитер в древноримската митология.

Баал-Шамин е в центъра на древносирийската триада божества (своеобразна Света троица), ведно с Аглибол (богът на Луната) и Малакбел. Във финикийската теогония на Санхуниатон и Филон Бибълски, Ел е син на Баал-Шамин, който въстава срещу властта му и го побеждава. Според Филон Бибълски древните предания разправяли как Ел принасял в жертва на победата над своя баща сина си Молох (виж и библейски сюжет жертвоприношението на Исаак).

За последно самостоятелния култ към Баал-Шамин е засвидетелстван през 5 век в Едеса, откъдето преминава в арабската и ислямската митология.

Източници

• ((ru)) БААЛШАМИН
• ((ru)) Баалшамем, Баалшамин, Баалсамин