Байкалско
| Байкалско | |
  Байкалско  Байкалско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 69 души[1] (15 март 2024 г.) 3,29 души/km² |
| Землище | 21.076 km² |
| Надм. височина | 874 m |
| Пощ. код | 2427 |
| Тел. код | 07724 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 02230 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Радомир Кирил Стоев (ПП – ДБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2023) |
Байкалско е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Байкалско се намира в планински район. Главен водоизточник му е езеро в близост до селото. Поради тази причина водата е безплатна и се контролира от водоизточник като се има предвид, че е варовита. Има ловна хижа в посока „Поделението“ където преди е било пункт за военни цели. Има множество пресичащи го малки рекички . По пътят към гробищата на селото има отбивка до „Сливски дол“ наречено така от местните място където река се превръща във водопад-подобни участъци с чешмичка до тях.
История[редактиране | редактиране на кода]
До 13 юли 1951 година селото се нарича Чокльово.[2]
В 1985 година Байкалско има 172 жители.[2]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- „Чокльово блато“ – най-голямото торфено блато в България.[3] Pазположено е в близост до с. Байкалско на 880 м и е торфено блато с площ 1,5-1,8 кв. км. Рибно богатство: каракуда, костур, лин, черна мряна, шаран, щука. Извлича се лечебен торф, който се ползва главно за кални бани. Защитена природна местност и резерват.
- „Сливски дол“
- Войнишки паметник - село Байкалско
- Църква в село Байкалско
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Съборът на селото се чества на последната събота от месец август, в честване на Светата майка.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Мичев, Н и П. Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 29.
- ↑ „Чокльово блато“ - Байкалско
| ||||||||