Бандикути

	Бандикути
	Торбест язовец (P. gunnii)
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Бандикутоподобни (Peramelemorphia)
семейство:	Бандикути (Peramelidae)
	Научно наименование
	Peramelidae Gray, 1825
	Бандикути в Общомедия
	[ редактиране ]

Бандикути (на латински: Peramelidae) или Торбести язовци са семейство торбести бозайници от разред Бандикутоподобни.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Различните видове Бандикути са разпространени в цяла Австралия, Тасмания, Нова Гвинея и няколко източни индонезийски острова.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Бандикутите са малки торбести бозайници с размери на тялото вариращи при различните видове от 15 - 17,5 cm дължина до 39 - 56 cm, на тегло достигат до 4,7 kg и приблизителен размер на заек. Те имат сравнително къси крайници и опашка, малки миши уши и дълга заострена муцунка.^[1]

Представителите на семейството са всеядни. Основната им храна са безгръбначни, които живеят в почвата. В менюто им влизат и плодове, гъби и семена. Зъбната формула при повечето видове е: ${\frac {5.1.3.4}{3.1.3.4}}$

Женските имат марсупиум, който се отваря назад и е с 8 сукални зърна. Котилото може да бъде от максимум 8 малки, но обикновено е от две до четири. Бременността при бандикутите е с най-малката продължителност сред бозайниците. Тя е едва 12,5 дни, малките напускат торбата на два месеца, а полова зрялост настъпва на три месеца. Това позволява на една женска да има повече от едно котило на размножителен период. Така бандикутите притежават необичайно висок репродуктивен потенциал в сравнение с другите торбести.^[1]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Семейство Peramelidae
- Подсемейство Peramelinae
  - Род Isoodon, Късоноси бандикути
    - Isoodon auratus,
    - Isoodon macrourus,
    - Isoodon obesulus, Южен кафяв бандикут
    - Ischnodon australis† (фосил)
  - Род Perameles, Дългоноси бандикути
    - Perameles bougainville, Ивичест бандикут
    - Perameles gunnii, Торбест язовец
    - Perameles nasuta, Дългомуцунест бандикут
    - Perameles eremiana†, Пустинен бандикут (изчезнал)
    - Perameles allinghamensis† (фосил)
    - Perameles bowensis† (фосил)
- Подсемейство Peroryctinae
  - Род Peroryctes, Новогвинейски дългоноси бандикути
    - Peroryctes broadbenti,
    - Peroryctes raffrayana, Новогвинейски бандикут
    - Peroryctes tedfordi† (фосил)
- Подсемейство Echymiperinae
  - Род Echymipera, Новогвинейски грубочетинести бандикути
    - Echymipera rufescens,
    - Echymipera clara,
    - Echymipera echinista,
    - Echymipera kaluba,
    - Echymipera davidi,
  - Род Microperoryctes, Новогвинейски миши бандикути
    - Microperoryctes murina,
    - Microperoryctes ornata,
    - Microperoryctes longicauda,
    - Microperoryctes aplini,
    - Microperoryctes papuensis,
  - Род Rhynchomeles
    - Rhynchomeles prattorum

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б Gordon, Greg. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 846–849.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Part 24: Peramelidae // Fauna of Australia Volume 1B Mammalia. Canberra, Australia, Australian Government Publishing Service, 1989. ISBN 978 0 644 06056 1. Посетен на 12 февруари 2011.
Schwartz, L.R. A new species of bandicot from the Oligocene of Northern Australia and implications for correlating Australian Tertiary mammal faunas // Palaeontology 49 (5). 2006. DOI:10.1111/j.1475-4983.2006.00584.x. с. 991–998.

[EoM-1] а ^б Gordon, Greg. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 846–849.

[1]