Бараково
Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Бараково (община Демир Хисар).
| Бараково | |
 | |
  Бараково  Бараково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 460 души[1] (15 март 2024 г.) 57,7 души/km² |
| Землище | 7,979 km² |
| Надм. височина | 386 m |
| Пощ. код | 2634 |
| Тел. код | 07053 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 02748 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кочериново Станислав Горов (КОЙ; 2023) |
| Бараково в Общомедия | |
Бараково е село в Западна България. То се намира в община Кочериново.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бараково се намира на Рилската река, в югозападните склонове на Рила планина. Разположено е на 8 километра от Благоевград, на пътя от града за Рилския манастир.
История[редактиране | редактиране на кода]
Годината на основаването на село Бараково не е известна. Предполага се, че първите заселници в селото са се установили тук преди повече от 3 – 4 века. По предание и от по-старите жители се знае, че в началото Бараково било разделено на три махали с по 4 – 5 къщи и се е именувало Долно, Средно и Горно Бараково. Според преданията името му произлязло от побиване на байраци. Не се знае по какви съображения са били побивани последните, но е известно, че първоначалните заселници били православни християни. Горно Бараково – махалата над река Струма, било първият чифлик, и днешната махала Шарков чифлик (квартал „Левски“) води началото си оттогава.
В землището на селото по пътя за Благоевград, известен като Баларбаши, има данни за местонахождението на голямо тържище от римско време, но дейността на иманярите е унищожила свидетелствата за тази ранна епоха.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Бараково, на СЗ от Джумая 2 часа, до един приток от Струма. Над тая река има мост, който е и граница между Турция и автономната област България. До Кочариново няма половин час. Жителите са земледелци; обработва се и тютюн, има и лозя. Къщи 90.[2] | “ |
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 460 души, всичките българи-християни.[3]
Село Бараково е в границите на Османската империя до 1912 година. Рилската река служела за граница между Княжество България и Османската империя. Селото е будно и жителите му помагат много на борците от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в периода на турското владичество. При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Бараково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Тук през 1903 година е построена дъскорезна фабрика от Тодор Балабанов, която след това поема и развива синът му Иван Балабанов. Фабриката е подсигурявала работа през годините на между 500 и 1000 души. Построили са жилища за бекяри и семействата им. Работниците не плащали наем за тях, нито ток, вода, медицински услуги, лекарства. Безплатно им подсигурявали дърва и въглища за зимата. Получавали специални фабрични монети с номинал от 5, 10, 20 и 50 лева, с които пазарували в магазините на собственика. Фабриката разполагала със собствена електроцентрала, железница, болница, пожарна команда, училище, детска градина, старчески дом, кино и казино. По-късно се разширява и става мукавена фабрика, а след това книжна.
През 1920 година селото наброява около 80 – 85 къщи. С появата на Балабановата фабрика, намираща се в землището на село Бараково, жителите на Бараково постепенно се увеличават. В тази фабрика през 30-те години на ХХ век работи и големият поет Никола Вапцаров. В Бараково той се венчава в местната църква „Успение Богородично“.
В 1974 година село Бараково става квартал на град Кочериново.[5] В 1991 година след влизане в сила на ЗАТП на Република България[6] Бараково е отделено от Кочериново и възникват спорове за землищната граница между двете населени места.
Църква „Успение на Пресвета Богородица“[редактиране | редактиране на кода]
След освобождението на селото в 1912 година, съществуващата турска митница е преустроена в настоящия храм, носещ името „Успение на Пресвета Богородица“. В духовно-административно отношение от 1894 година селото принадлежи към Неврокопската епархия.
Обществени институции и спорт[редактиране | редактиране на кода]
В селото се намират ОУ „Отец Паисий“, което е затворено в началото на XXI век, Обединено детско заведение и читалище. ФК „ЗКМО“ (Бараково). Играл в „А“ ОФГ – зона Рила. Преустановил съществуването си през 2010 г. поради липса на финансови средства.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бараково
Биньо Иванов (1939 – 1998), поет дисидент- Васил Чичибаба (1935 – 2013), министър на земеделието (1995 – 1996)
- Христо Христов – Бараката (1943 – 2006), български футболист
- Методи Душков (1936 – 2010), благоевградски художник, основател на Дружество „Македония арт“
- Методи Чимев (р. 1962), кмет на Дупница /ГЕРБ/
- Живели в Бараково
- Никола Вапцаров (1909 – 1942), български поет
- Методи Попгеоргиев (1882 – 1962), роден в град Велес (Македония), дългогодишен учител в Бараково (1919 – 1945)
- Починали в Бараково
- Арсени Йовков (1882 – 1924), писател (псевдоним Пейко Селички), публицист и революционер
- Стефан Давидов(1878 – 1934), революционер, Кочански и Царевоселски войвода на ВМРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ Указ на Държавния съвет на НРБ номер 1942, Държавен вестник, брой 72, 1974 година.
- ↑ Държавен вестник, брой 69, 1991 година.
| ||||||||
