Батова река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Батова река
(Батовска река)
43.3103° с. ш. 27.7745° и. д.
43.3461° с. ш. 28.0722° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Варна
Община Аксаково
Област Добрич
Добричка община
Община Балчик
Дължина38,7 km
Водосб. басейн338,8 km²
Отток0,72 m³/s
Начало
МястоФрангенско плато,
на 1,2 km ЮЗ от с. Куманово,
Община Аксаково
Координати43°18′37.08″ с. ш. 27°46′28.2″ и. д. / 43.3103° с. ш. 27.7745° и. д.
Надм. височина309 m
Устие
МястоЧерно море
Координати43°20′45.96″ с. ш. 28°04′19.92″ и. д. / 43.3461° с. ш. 28.0722° и. д.
Надм. височина0 m

Батова река (или Батовска река) е река в Североизточна България, област Варна – община Аксаково и област Добрич – общини Добричка и Балчик, вливаща се в Черно море.[1] Дължината ѝ е 38,7 km. Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на речното име е узски[2].

Батова река води началото си под името Кавакдере от карство извор, наречен Паласчешме, намиращ се на 309 m н.в. във Франгенското плато, на 1,2 km югозападно от село Куманово, община Аксаково. По цялото си протежение тече в каньоновидна долина със залесени, свлачищни склонове. До село Долище течението ѝ е със северно направление, след което прави голяма дъга, изпъкнала на север, като заобикала Франгенското плато и при село Кранево се влива в Черно море. Долината при устието ѝ е заета от лонгозната гора „Балтата“ и лимана Батовско блато (Балчишка балта). Батова река е единствената добруджанска река с постоянен водоток.

Площта на водосборния басейн на Батова река река е 338,8 km2[3].

Основни притоци – → ляв приток, ← десен приток:

  • → Чатмадере
  • → Изворска река (15,5 km)
  • ← Голямата река[4]

Реката има зимно-пролетно пълноводие, което започва още през ноември, достига максимума си през февруари и завършва през май. Останалите 5 месеца са маловодни с най-ниска стойност през юли и август [5]. Среден годишен отток при село Оброчище – 0,72 m3/s. Според данни от 2001 г. поречието на Батова река се характеризира със средно до слабо замърсени води[6].

По течението на реката са разположени 5 сел:

В долното течение водите на реката се използват за напояване.

По долината на реката в долното ѝ течение преминават 2 пътя от Държавната пътна мрежа:

Водопровод „Батова-Варна“[редактиране | редактиране на кода]

През 1935 г. благоустройството и водоснабдяването на Варна се координира от помощник-кмета на града Никола Димитров.[7] и новия кмет Янко Мустаков. Планува се водоснабдяването на града да се осигури с каптажи и извори в помпена централа при село Орешак, през най-високия пункт до село Голяма Франга, откъдето по естествен наклон водопровдът да се спуска към града.[8]

Старата водоснабдителна система на Варна е изградена между 1934 и 1938 от нарочно създадена Дирекция, закрита през 1941 г. Извършва на два етапа водоснабдяването на града, като построява водопровода „Батова-Варна“. Архивният ѝ фонд е запазен частично, като съдържа ситуационни планове на местата, откъдето ще мине водопровода, планове и екзекутивни чертежи на помпените станции и резервоари, поемни условия за отдаване на предприемач отделни видове работа по постройката на водопровода, програма за постройката на водопровода по години, доклади на директора на предприятието за хода на строителството, преписки с различни фирми и протоколи на строителния комитет по доставка на водопроводни тръби, водопроводни части и други строителни материали и по осигуряване на работници[9][10].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 32.
  2. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943
  3. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
  4. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 224
  5. Средногодишен, максимален и минимален отток по хидрологични станции, архив на оригинала от 24 април 2008, https://web.archive.org/web/20080424081922/http://www.bluelink.net/water/chmr/chmdr/srednogodishen_min_max.htm, посетен на 19 октомври 2006 
  6. Официална уеб страница на ИА по околна среда: Годишник за състоянието на околната среда за 2001 г. (посетена на 21 декември 2008 г.), архив на оригинала от 4 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080204174240/http://nfp-bg.eionet.eu.int/eea/bg/publicat/yearbook/2001/water/waterrw.htm, посетен на 19 октомври 2006 
  7. Варненски новини дигитално копие - 06/04/1935, No. 3883, стр. 3
  8. Варненски новини - дигитално копие - 27/04/1935, No. 3904, стр. 8
  9. Архив на ДИРЕКЦИЯ ЗА ПОСТРОЙКА НА ВОДОПРОВОДА „БАТОВА-ВАРНА“, гр. ВАРНА, архив на оригинала от 10 септември 2017, https://web.archive.org/web/20170910220412/http://www.varna-bg.com/statearch/arh22.htm#voda, посетен на 10 септември 2017 
  10. Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков - Варна; печ. Взаимност / 22 март 1935, No. 3868, стр. 2