Батово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Батово
Общи данни
Население640 души[1] (15 март 2024 г.)
26,4 души/km²
Землище24.285 km²
Надм. височина59 m
Пощ. код9364
Тел. код05761
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ02871
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Добричка
Соня Георгиева
(БСП за България, ЗНС; 2019)
Кметство
   кмет
Батово
Христо Бъчваров
(БСП)

Батово е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Релефът е предимно хълмист, като от двете страни на селото текат реки, едната е от към пътя за гр. Добрич, а другата откъм с. Долище. В близост до селото съществуват два резервата, в които могат да се срещнат муфлони, елени, диви прасета, елени лопатари и др. Има разнообразна флора, представена от характерни за региона видове – от диво кокиче до липови дървата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Батово е наследник на много стари поселения, съществували по тези места. Непосредствено след края на Руско-турската освободителна война тук се заселват бежанци от Странджа. Те идват основно от рупското село Крушево и няколко семейства от съседното Кула. По това време селото се казва Чаталар и е смесено черкезко-татарско. Черкезите се изселват напълно, докато татарите постепенно се турцизират. Селото придобива отчетлив странджански облик, което го прави уникално, защото е единственото рупско село извън Странджа. Между 1913 – 1916 г. и 1919 – 1940 г. селото е под румънска окупация, в който период са заселени влашки цигани - копанари. Сегашното си име Батово получава през 1942 г.

Село Батово има добре изградена инфраструктура, училище, читалище с библиотека, детска градина, 4 ресторанта и 3 магазина. Пътищата са в много добро състояние.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Само на пет километра от Батово се намира етнографски комплекс „Чифлика Чукурово“. Тук може да се наблюдава старовремска добруджанска сватба. Гостите на етнографският комплекс се посрещат на тепавицата в Батово, където се запознават с първообраза на съвременната перална машина. Тук наблюдават част от процеса на изпиране, баросване и изсушаване на черги, килими, халища. Следва посещение на ракиджийницата, където туристите могат да се запознаят с технологията на производство на домашна ракия.

На 3 км от Батово е изворът „Чашката“, минерален извор, прочут с кристално чистата си, лековита вода, известен още като „Извор на желанията“. Според местните вярвания глътка вода от извора носи здраве, а хвърлен в извора конец носи късмет и сбъдва съкровени желания.

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 656 100.00
Българи 206 31.40
Турци 58 8.84
Цигани 229 34.91
Други 4 0.61
Не се самоопределят 22 3.36
Не отговорили 137 20.88

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 март 2024. (на английски)