Бахтияр
| Бахтияр Δενδρόφυτο | |
  Бахтияр  Бахтияр  Бахтияр | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Бутковско езеро |
| Население | 121 души (1920 г.) |
Бахтияр или често членувано Бахтияро (на гръцки: Δενδρόφυτο, Дендрофито, катаревуса Δενδρόφυτον, Дендрофитон, до 1927 Μπαχτιάρ, Бахтияр[1]) е бивше село в Република Гърция, Егейска Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Бахтияр е било разположено на територията на дем Долна Джумая (Ираклия). Селото е залято от водите на превърнатото в язовир Бутковско езеро.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от турското лично име Бахтияр от bahtıyar, щастлив.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Бахтияр (Bahtiar) е посочено като селище в Сярска каза със 70 домакинства, като жителите му са 246 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Бахтиаро, село на З от Джумая 2 1/2 часа; до езерото има едва 1/2 час. Струма прави чести наводнения, донася утайка и прави земята една от най-плодородните. Покрай езерото и Струма има гъст лес. Занимават се с риболовство и земеделие. Църква „Св. Илия“; четът гръцки. Има само училищно здание. 60 къщи чисти българе... Равнището, в което са разположени горните четири села[4] се казва Прокопанско поле и е едно от най-плодородните. Струма изобилно го пои и често си менява дори матката. На Ю е орманът, гъст с вековни върби и тинести блата, тъй че климатът е нездрав и поддържа всякакви миазми. В ормана има много диви свини, язовец, чакали; развъждат още по краищата и питомни свине.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бахтияръ Махала брои 380 жители, всички българи християни.[6]
Всички християни от Бахтияр са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бахтияр (Bahtiar) живеят 480 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 10 ученици.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бахтияр
Гого Стоянов, български революционер, деец на Върховния комитет, четник на Алексо Поройлията, загинал заедно с войводата си в сражение на 26 юли 1903 година в местността Аджийца между селата Стиник и Игуменец, Петричко.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 75.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
- ↑ Пурлида, Мръсна, Голема махала и Бахтияр.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 849.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.154.
| ||||||||||||||||||||||||||
