Бачево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в България. За селото в Западните покрайнини, Сърбия вижте Бачево (община Цариброд).

Бачево
Общи данни
Население1491 души[1] (15 март 2024 г.)
22,5 души/km²
Землище66,218 km²
Надм. височина837 m
Пощ. код2769
Тел. код07448
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ02960
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Бачево
Росица Чатлабашева
(ПП ГЕРБ)
Бачево в Общомедия

Бачѐво е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бачево се намира на 6 km от град Разлог в планински район, в южните склонове на Рила. Край селото се намират Бачевските минерални води.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Бачево е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1835 година. В същата 1835 година поп Теодосий отваря в Бачево килийно училище.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бачево (Batchévo) е посочено като селище със 167 домакинства, 380 жители българи-християни и 320 жители помаци.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бачево, разположено на един клон от Арисваница; от Мехомия има 1 час разстояние на СЗ: пътят е каменист, но при все това удовлетворителен. До селото минува речица, която се казва също Бачевска и се втича на И от Мехомия. Земледелието и скотоводството съставят главното занятие на селянете; мнозина правят катран; околността е гора от бор и бук. Църква си имат, и училище с един учител; учениците са 35. Къщи 200 българе и помаци.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бачево е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него са живели 650 българи-християни, 570 българи-мохамедани, 60 власи и 65 цигани.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Бачево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост
Общо 1617
Българи 660
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят 8
Неотговорили 109

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На Тодоровден се провеждат конни състезания, на Гергьовден – курбан на селото, а съборът на селото е през август.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Обръщение на българското население от Бачево и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.
Родени в Бачево
Починали в Бачево
Свързани с Бачево
  • Георги и Коста Пенджекови, български учители в селото след 1860 година[12]
  • Стоян Иванов, свещеник и учител в селото през късното Възраждане, участник в националноосвободителното движение[13]
  • Костадин Катранджиев (1896 – 1944), български революционер

Други[редактиране | редактиране на кода]

На Бачево е наречена улица в Гевгелийския квартал в София (Карта).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 367.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134-135.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 16 – 17.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  7. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.
  10. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 553.
  11. Списък на убити партизани
  12. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 510.
  13. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 274.