Башар Асад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Башар Асад
بشار الأسد
сирийски политик
Роден

РелигияАлауити
Учил вДамаскски университет
Хомска военна академия
Политика
ПартияСирийска Баас партия
19-и президент на Сирия
от 17 юли 2000 г.
Военна служба
ЗваниеМаршал
Години1988 – настояще
Служил на Сирия
Войсково поделениеРепубликанска гвардия
ВойниГражданска война в Сирия
Семейство
БащаХафез Асад
Братя/сестриМахер Асад
СъпругаАсма Асад (декември 2000)[1]
Деца3

Уебсайт
Башар Асад в Общомедия

Баша̀р Ха̀фез ал-А̀сад (на арабски: بشار حافظ الأسد‎) е президент на Сирия от 2000 г. и лидер на партия Баас.

Избран е след смъртта на брат си – Басил от тогавашния президент и негов баща Хафез ал-Асад умира след 30-годишно управление.

Асад се дипломира от медицинския факултет на Университета на Дамаск през 1988 г. и започва работа като лекар в армията. Четири години по-късно той започва специализация в Западната очна болница в Лондон в специалност офталмология. През 1994 г. неговият по-голям брат и пряк наследник на бащата Басил загива в катастрофа и Башар се завръща в Сирия, за да продължи дейността на брат си. Той влиза във военната академия и участва в сирийската окупация на Ливан през 1998 г. През декември 2000 г. Асад се жени за Асма Асад.

На 10 юли 2000 г. Асад е избран за президент, наследявайки баща си, който умира на поста си месец преди това. На изборите през 2000 г. и следващите 2007 г. той е получил съответно 99,7% и 97,6% подкрепа при избори, определяни от опозицията и западни страни като неконкурентни и недемократични. На 16 юли 2014 г. Асад полага клетва за още седемгодишен мандат, след като спечелва поредните избори, също определяни като неконкурентни и недемократични. Изборите са проведени само в райони, контролирани от сирийското правителство по време на продължаващата гражданска война в страната и бяха критикувани от ООН, сирийската опозиция и западни страни, докато съюзниците на управляващите в Сирия заявиха, че изборите са „свободни и справедливи".

Първоначално Асад е виждан като реформатор от международната общност, но тази илюзия е прекратена с неговата заповед за незабавни силови действия срещу протестиращите по време на Арабската пролет, което е и една от причините за развилите се събития в последвалата Гражданска война. Сирийската опозиция и по-голямата част от международната общност предявяват искания за оставката на Асад.

Асад принадлежи към религиозната общност на т.нар. Алауити, които образуват политическия елит на сирийската държава. Новият президент на Сирия е запален привърженик на интернет и застъпва тезата за развитието на компютърните технологии в Сирия.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Башар Ал-Асад е роден в Дамаск на 11 септември 1965 г., син на Анисех и Хафез Асад. Баща му, роден в бедно семейство, расте в йерархията на Партията, за да поеме контрол на сирийското крило на партията Баас през 1970 г. За разлика от своите братя, Басил и Махер и сестра си – Бушра, Башар Асад е тих и необщителен и не проявява особен интерес към политиката или военното дело. По-късно заявява, че само веднъж е влизал в кабинета на баща си, докато той е бил на власт, и че никога не е говорил за политика с него. Обучението си получава във Френско училище в Дамаск. През 1982 г. завършва гимназия и отива да учи медицина в Университета в Дамаск. През 1988 г. Башар Асад завършва медицина и започва работа като лекар в армията и в най-голямата военна болница „Тишрин“, намираща се в покрайнините на Дамаск. Четири години по-късно заминава за Великобритания, да за специализира офталмология. По същото време баща му подготвя по-големия му брат Басил като бъдещ президент. Башар е извикан през 1994 г. в Сирийската армия след смъртта на брат си.

Издигане на власт[редактиране | редактиране на кода]

Скоро след смъртта на Басил, Хафез Асад решава Башар да е новият наследник. През следващите шест години и половина, до своята смърт през 2000 г., Хафез систематично подготвя Башар за участието му във властта. Плавното преминаване се извършва на 3 етапа. Първоначално Башар набавя подкрепа от военния и полицейски апарат. След това неговият положителен образ е представен на широката публика. За финал той е запознат в детайли с всички механизми за управление на държавата.

За да успее да спечели привърженици сред военните среди, Башар влиза във военната академия в Хомс през 1994 г. и успява да се издигне до полковник през януари 1999 г. За да може той да се издига се пенсионират предварително множество военни и на тяхно място се назначават млади и лоялни на режима хора.

Паралелно с военната си кариера, Асад взима участие и в обществени въпроси. Чрез дадените му широки права той става политически съветник на Президента Хафез Ал-Асад, началник на бюрото за жалби на гражданите и води кампания срещу корупцията. Като резултат от тази кампания Асад успява да ликвидира професионално някои от противниците си за президентския пост. През 1998 г. Башар застава начело на сирийската окупация в Ливан, която от 70-те години е водена от вицепрезидента Абдул Хадам. По този начин Башар успява да изтласка Хадам встрани от властта. В същата година след кратка консултация с ливански политици, Башар назначава Емил Лахуд, негов верен съюзник, за Президент на Ливан и премахва досегашния министър-председател Рафик Харири.

Дамаската пролет[редактиране | редактиране на кода]

Дамаската пролет започва съвсем скоро след идването на Башар, още през есента на същата година. Освободени са политически затворници и е дадена свобода на словото. Позволено е гражданите да ползват мобилни комуникации. Осъществява се връзка между управляващите и народа, която достига своята кулминация чрез „Манифест 99“, в който се претендира за премахването на смъртната присъда, извънредното положение, съдилищата със специален статут.

Голяма заслуга за тези събития има съпругата на Башар Асад – Асма, която в родния Лондон наричат Eма. Родена и израснала в Aнглия, в нейните очи не е нормално да те грози затвор заради един виц. Но тя се сблъсква със съпротивата на семейство ал-Асад в лицето на Бушра, голямата сестра на Башар, чийто съпруг, генерал Aсеф Шафкат е начело на секретните служби. (Той загива по време на бомбен атентат в Дамаск през 2012 г.). Генералът и други лица от приближените на Хафес ал-Асад, заставят Башар да се придържа към статуквото на режима. Дамаската пролет колкото бързо идва, толкова бързо и си отива, трае едва половин година и всичко се връща постарому – и арестите, и затворите.

Макар и бавно генералите на Хафес ал-Aсад да се оттеглят от политическата сцена, като съветници на Башар застават хора, също като него алевити, и продължават делото по нагнетяване на страх от мюсюлманите – сунити, които наброяват около 75% от населението. Башар ал-Асад също така се притеснява от нападения отвън. Навлизането на американските сили на територията на Ирак поражда сериозни притеснения за стабилността на режима му. Башар дава съгласието си и разрешава на територията на Сирия терористичната група Ал Кайда да извършва тренировъчни дейности.

Период на президентство[редактиране | редактиране на кода]

Башар Асад е избран за Президент в масови избори (така са определени от правителството) и печели 97,2% от вота, но това се случва след като е свалена възрастта за кандидатите до 34 г., на колкото е Асад. На 27 май 2007 г. Асад е одобрен за президент за нов седемгодишен мандат с официални резултати от 97,6 % от вота в референдум без да има друг кандидат за президент.

Във вътрешната политика той е критикуван за пренебрегване на човешките права, икономическото неравенство и корупцията. Във външната политика Асад е отявлен критик на политиката на САЩ, Израел, Саудитска Арабия и Турция. До избора си за президент Асад не е особено ангажиран в политиката, освен, че е лидер на Сирийското компютърно общество, което внедрява интернет в страната през 2001 г.

В политическо и икономическо отношение Сирия не се е променила много от 2000 г. насам. Веднага след взимането на властта, на Асад трябва да предприеме реформи свързани с неколкократни освобождавания на стотици политически затворници поради обществено недоволство и дебати.

Счита се, че до юли 2012 г. Асад е успял да скрие за себе си и семейството си над 1,5 милиарда долара, основно в Русия, Хонг Конг и офшорни зони, за да разпредели риска от разкриването на богатството му.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономическата либерализация на Сирия е ограничена като индустрията на страната е под контрола на правителството. Все пак навлизат частни банки и петролни компании в страната. Нуждата от диверсификация на икономиката на страната е особено важна поради прогнозите, че от износител, Сирия ще се превърне във вносител на петрол през 2015 г. Нуждата от развитие на икономиката в различни сектори е от особено значение поради нарастващото население с прогноза за 2050 г. от 34 милиона души. От огромна важност са преговорите с ЕС за свободна търговия.

Човешки права[редактиране | редактиране на кода]

Закон от 2007 г. изисква всички интернет кафета да записват коментари на потребители в различни чатове и форуми. Интернет страници като уикипедия на арабски, Ютуб и Фейсбук са временно блокирани в периода от 2008 до 2011 година. Организациите за човешки права като Human Rights Watch и Amnesty International отбелязват, че правителството на Асад има тайна полиция, която системно измъчва гони и убива политически опоненти и тези, които критикуват правителството. От 2006 г. насам, се увеличава практиката за отказ от пътуване на дисиденти. В този случай Сирия е най-обвиняваната арабска държава. В интервю за АБС нюз през 2007 г. той казва: „няма такова нещо като политически затворници“, все пак Ню йорк таймс съобщава за 30 души, политически затворници в Сирия през декември 2007 г. списание Foreign policy формира позицията на Асад в навечерието на протестите през 2011 г. „През десетилетията на управление, фамилия Асад разви силна мрежа за политическа сигурност като силно интегрира военните в правителството. През 1970 г. Хафес Асад, бащата на Башар, получи власт след издигането през звания на сирийската армия. През това време той основал мрежа от лоялни алауити като ги поставил на ключови позиции. Всъщност, военните, управляващият елит, и безмислостната тайна полиция са толкова смесени, че не може да се разграничат правителството на Асад и установяването на сигурност. Така че правителството и неговите лоялни сили са били способни да възпрат най-изявените опозиционни активисти. В този ред на мисли, ситуацията в Сирия може да се определи до известна степен със силното малцинство на сунити в Ирак от Саддам Хюсейн.

Международни отношения[редактиране | редактиране на кода]

Асад заедно с руския президент Дмитрий Медведев.
Асад заедно с върховния водач на Иран Али Хаменеи.
Асад заедно с бившия бразилски президент Луис Инасио Лула да Силва през 2010 г.

Първото официално посещение на Асад е за да срещне Жак Ширак в Париж, с когото са в отлични отношения. Множество френски политици поддържат отношения със сирийския режим, като има подозрения, че те получават финансови облаги в замяна на подкрепа сред международната общност. САЩ, ЕС, Израел и Франция обвиняват Асад в осигуряване на подкрепа на военни групи, действащи срещу Израел и опозиционните политически групи.

Ликвидирането на Рафик Харири, бивш ливански министър-председател, и обвиненията към Сирия, че поддържа анти-израелски групи, довеждат до влошаване на отношенията със САЩ. Асад е обвиняван за сирийското присъствие в Ливан, което приключва през 2005 г., вследствие на което САЩ налагат частични санкции на Сирия. Множество медии в арабския свят обвиняват Асад, че е замесен в убийството на Харири.

През 2011 г. Асад казва в интервю за The Wall Street Journal, че смята себе си за противник на Израел и Запада.

Асад и съпругата му Асма Ал-Асад наемат американски пи ар компании и консултанти, за да подобрят личния си имидж сред международното общество, като основно се изявяват в светски и модни списания.

На всеки три месеца Близкият изток казва, че „както случая в Ирак, има висящи въпроси за сирийските пращания на френски политици. Много френски политици се присъединяват към асоциациите на благотворителен принцип и така имат финансова и политическа облага“.

САЩ, ЕС, съюза 14 март, Израел и Франция обвиняват Асад в директна подкрепа на паравоенни групи, които са активни срещу Израел и против опозиционните политически групи. Горната категория би могла да включва повечето политически партии освен Хизбула, ХАМАС и ислямски джихад. Според института за изследвания на Близкия изток, Асад твърди, че САЩ имат полза от сирийския опит в борбата с организации като ислямското братство и Клането ХАМА.

Асад се противопоставя на нападението над Ирак през 2003 г. въпреки дългото мълчание между сирийското и иракското правителство. Асад използва Сирийското място, което е ротационно в СС на ООН за да се опита да се противопостави на инвазията в Ирак. След последвалата намеса на САЩ и Коалиционните сили в Ирак, Асад е обвинен в поддръжка на шиитските бунтовници в Ирак. Генерал от армията на САЩ обвинява Асад в осигуряване на пари, логистика и подготовка на иракчани и външни шиитски фундаменталисти, които да атакуват САЩ и КС, окупиращи Ирак.

Асад спори, че сирийската принадлежност на сили в Ливан, която започва през 2000 г. е реакция, в резултат на убийството на Рафик Харири, който е ливански премиер и приключва през 2005 г.

През 2001 г., Асад говори пред Wall street journal, че се смята за антиизраелец и антизападно настроен, и заради тези политики той не е в опасност от падане на властта.

Намеса в Ливан[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки, идващите избори през 2007 г. позицията на Асад се счита от някои като отслабена поради факта, че сирийските войски се оттеглят от Ливан, предизвиквайки кедровата революция през 2005 г. също така има и натиск от САЩ, които са загрижени че Сирия е свързана с терористични мрежи, които са подбудени от сирийската принадлежност към убийството на Имад Мугния, военния лидер на Хизбула в Дамаск през 2008 г. вътрешният министър Бассам Абдулмаджид казва, че „Сирия, която осъжда този терористичен акт, изразява осъждането на много фамилии и ливански граждани.

Арабско-израелски конфликт[редактиране | редактиране на кода]

В реч относно войната в Ливан през 2006 г. Асад казва, че Хизбула издига флага на победата и приветства тези действия като успешна съпротива. През април 2008 г. Асад казва на катарски вестник, че Сирия и Израел обмислят мирно споразумение за година с Турция, която да е посредник. Това се потвърждава през май 2008 г. от горовителят на израелския премиер Ехуд Олмерт. Освен мирен договор, бъдещето на Голанските възвишения (това е географски регион) се обсъжда. Асад заявява в Гардиън, това, което казва в катарския вестник: „Няма да има директни преговори с Израел докато новия президент на САЩ не заеме поста си. САЩ са единствената страна, която се квалифицира като спонсор на директни разговори“, казва Асад но добавя, че администрацията на Буш „няма виждане за мирен процес. Тя няма виждане за нищо.“

БААС[редактиране | редактиране на кода]

Сирийската арабска република е президентска република, в която от 1963 г. управлява партия „БААС“. Генералният секретар на партията е ръководител на Hационалният прогресивен фронт, който обединява в себе си 7 политически формации. Същият човек е и президент на Сирия. От 1970 г. до днес на президентския пост седи представител на семейство ал-Асад. През 1973 г. Конституцията търпи промяна, според която партия „БААС“ получава неоспорими лидерски позиции, а президентската власт се унаследява. По този начин се заражда диктатурата на фамилия Асад, която продължава да съществува и днес. Авторитарното управление в Сирия има сходни характеристики с управлението на Саддам Хюсеин в Ирак и Хосни Мубарак в Египет.

При разпадането на Османската империя, след Първата световна война, се оформят границите на държавите в Близкия изток, каквито ги познаваме днес. Френската и английската дипломация разпределят териториално зоните на влияние в отдалечените провинции на разпадналата се империя. Главният комисар на Великобритания за Египет, сър Хенри Мак-Махон, води кореспонденция с емир Хюсейн ибн-Али ал-Хашими (пряк наследник на Мохамед, който управлява Мека от 1908 до 1917 г.) през 1915 – 1916 г. В едно от писмата между двамата фигурира текст, в който се казва, че на арабите ще бъде дадена земя, където да създадат Единна арабска държава. Споменава се, че териториите на запад от Дамаск, Хома и Алепо не се включват в предложените граници. В същност никой, освсен арабите, няма за цел създаването на такава държава. Целта е разпределяне на влиянието на Франция и Великобритания по тези земи. На база споразумението Сахкс-Пико е взето международно решение, утвърдено от ОН през 1923 г. Франция да получи 25-годишен мандат на териториите на днешни Сирия и Ливан, а Великобритания – същия в Месопотамия (Палестина и Ирак). Франция се сблъсква със съпротива по повод влизането в сила на мандата ѝ. В Дамаск, чрез референдум, за крал е избран принц Фейсал, син на Хюсейн ал-Хашими. Арабските войски са разгромени от французите, а принцът е прогонен. Френските въоръжени сили се изтеглят от териториите на Сирия и Ливан през 1946 г., когато изтича и френския мандат. Същата година Франция признава сирийската независимост.

От обявяването на независимостта през 1946 г. до 1970 г. страната претърпява множество военни преврати. През пролетта на 1963 г., именно чрез такъв преврат, начело на властта в Сирия застава БААС (Арабска Социалистическа Партия), която е създадена в Дамаск през 1940 г. Девизът на партията е „Единство, свобода, социализъм – единна арабска нация с вечна мисия“. Създателите на партията са Мишел Афлак, който е сирийски християин и Саллах ад-Дин ал-Битари – мюсюлманин сунит.

След идването на власт на партия БААС се прокарва закон в страната за ограничаване на частната собственост и национализация на банките, което води до възникване на конфликти в обществото. През 1966 г. генерал Салех Джадид сяда на президентския стол с помощта на ръководителя на военновъздушните сили Хафес ал-Асад. Три години по-късно по същата схема на военния преврат Хафес ал-Асад затваря Салах Джадид и заема мястото му. През 1971 г. свиква конгрес на пратия БААС, където е избран за главен партиен секретар и неговата политика е наречена „възобновяваща“.

Трите стълба на Конституцията на баасистката партия: • „Aрабското отечество е неделимо политическо и икономическо единстве и животът на една арабска страна, напълно изолиран в политически, икономически и културен план от останалите, е невъзможен. • Aрабската нация е едно културно единство и всички различия, които могат да възникнат, са случайни и ще се разсеят със събуждането на арабското самосъзнание. • Арабското отечество е зад арабите и само те имат правото да управляват своите дела, да разполагат със своите богатства и да ръководят своята съдба. Тези три основни принципа лежат в устава на партията.”

Сирийска гражданска война[редактиране | редактиране на кода]

Вследствие от антиправителствените демонстрации в други страни в Близкия изток, протестите в Сирия започват на 26 януари 2011 г. Исканията са за политически реформи и възстановяване на гражданските права, както и край на извънредното положение, въведено още пред 1963 г. Протестите на 18 – 19 март са най-големите в историята на Сирия и управляващите използват сила срещу гражданите.

На 18 май 2011 г. Президентът на САЩ Барак Обама подписва заповед за незабавни санкции срещу Башар Асад в опит да осъществи натиск за прекратяване на насилието над сирийските граждании да се започне преход към демократична система, която да защитава човешките права на гражданите. Санкциите ефективно замразяват всички активи на сирийския президент в САЩ и на местата с американска юрисдикция. На 23 май европейски външни министри организират среща в Брюксел, за да добавят Асад и 9 негови приближени към забранителен списък за пътувания и замразяване на активи. На следващия ден Канада също налага подобни санкции на сирийските лидери.

На 20 юни в реч, продължила близо час, в отговор на исканията на демонстрантите и международни натиск, Асад обещава национален диалог и реформи, нови парламентарни избори и по-големи свободи. Призовава бежанците да се завърнат у дома.

Демонстрация в подкрепа на Асад в Латакиа, 2011

През август месец сирийските полицейски сили атакуват най-известния сирийски карикатурист Али Ферзат, явен критик на правителството. Близки на пребития дават изказвания пред западни медии, че атакувалите го са го заплашили със счупване на костите му, ако продължи да рисува карикатури на правителствени лица, в частност на Башар Асад.

Към края на януари 2012 г. над 5000 цивилни са убити от сирийските военни сили, На 10 януари Асад изнася реч, в която обвинява западните страни в подхранване на протестите. Арабската лига, с изключването на Сирия, доказва, че вече не е арабска според Асад.

На 27 февруари Сирия обявява, че ще има референдум за промени в Конституцията, който получава 90% одобрение от народа. Налага се лимит от два последователни 7-годишни мандата за заемане на президентския пост. Но този референдум е обявен за безсмислен от международната общност, включително САЩ, ЕС и Турция, които обявяват и нови санкции срещу режима на Асад. На 16 юли Русия изразява отношение по повод изнудването на Сирия от страна на западните страни и обявява, че няма да позволи резолюция на ООН за налагане на допълнителни санкции на Сирия.

На 15 юли Червен кръст официално обявява, че Сирия е в състояние на гражданска война и броят на жертвите е достигнал 20 000.

На 6 януари 2013 г. в първата си голяма реч от юни 2012 г. Асад заявява, че конфликтът в страната е създаден от международните врагове на Сирия и че „ще им бъде даден урок“. Въпреки гневните изказвания, той заявява, че е отворен към предложения за политическо разрешаване на ситуацията.

Според данни от Сирийската обсерватория в Лондон от 1 ноември 2013 г. гражданската война в Сирия е взела 120 296 жертви, от които над 42000 цивилни граждани. Същата тази война превърна повече от 2 000 000 души в бежанци, като тази цифра се отнася към месец октомври 2013 г. Военните действия в Сирия продължават и до днес, и с всеки изминал ден броят на жертвите, ранените и бежанците нараства.

През август 2013 г. в Сирия има данни за употреба на химическо оръжие от страна на режима на Башар ал-Асад. Следва реакция от Съвета за сигурност към ООН и там отиват група инспектори по разоръжаване, за да установят дали има наличие на химическо оръжие и дали то е употребявано срещу населението. Резултатът е положителен и САЩ, и ООН поставят дипломатически ултиматом с военни последици. Договорката е Сирия да предаде всички химически и ядрени оръжия, за да бъдат унищожени. В противен случай САЩ ще предприеме военни действия в арабската страна. В момента на преговори, в дипломатическите действия се намесва Русия. Президентът Путин подкрепя властта на Асад и заявява, че Русия е на страната на режима. Към Асад се присъединява и Иран. След подкрепата от двете държави САЩ внезапно решава да прекрати намеренията си, под претекст, че решението на Обама не е срещнало симпатии в конгреса.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Асад говори английски език свободно и има основни познания по френски език. През декември 2000 г. Асад се жени за Асма Асад, британска гражданка от сирийски произход. На 3 декември 2001 г. им се ражда син, когото кръщават Хафез – на името на бащата на Асад. Няколко години по-късно, на 5 ноември 2003 г. Те имат и дъщеря – Зейн, а през 2004 г. се ражда третият им син Карим.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.theguardian.com // (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bashar al-Assad в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​